Основните централи на световния шпионаж

В ЦРУ говорят, че тяхната "фирма" не бърка, но политиците не знаят как да използват информацията и анализите им. И след като се провалят стоварват цялата отговорност върху разузнаването.

Този път са прави. Ситуацията след 11 септември и войната в Ирак станаха причина за много внимателен анализ на работата на ЦРУ. Такова внимание не беше отделяно на управлението от времето на комисията на Франк Чърч през 70-те години (заради използването на химически и биологически вещества).

Кризата в ЦРУ продължава и едва ли ще бъде решена в обозримо бъдеще, каквито и структурни реформи да правят в разузнавателната общност на САЩ.

Бащата на съвременното разузнаване, индийският съветник на императора Каутилия, е написал преди... 2500 години, че "кралят трябва да има свои агенти на дворовете на враговете, съюзниците и при неутралните владетели, за да шпионират монарсите и 18-те типа висши чиновници".

Китайският съвременник на Каутилия - Сун Цзе, пък е учел, че "най-важна е атаката срещу плановете на противника" и е обръщал внимание на дезинформацията.

Почти 2000 години по-късно Николо Макиавели (1469-1527) написа същото: "Няма нищо по-важно за владетеля от умението да отгатне плановете на врага."

Именно това не успя да направи ЦРУ преди 11 септември 2001 г., което намери отражение в "Доклада 9/11" на комисията, анализираща причините за атентатите. От доклада се вижда, че броят на жертвите в Ню Йорк бяха по-големи от американските загуби в Пърл Харбър, което означава, че САЩ на 11 септември 2001 г. понесоха най-голямото си военно поражение в своята история, което би трябвало да е предотвратено именно от ЦРУ. Заради това вината за тези събития беше хвърлена върху него.

"В периода между 1995 г. и 11 септември 2001 г. не се появи никакъв синтез - се сочи в доклада на комисията, който цялостно да анализира терористичните заплахи."

Това бяха годините на най-силното задълбочаване на кризата в американското разузнаване. Първите сериозни пукнатини във фасадата се появиха още в средата на 80-те години, когато от ЦРУ излизаха погрешни оценки на ставащото в СССР. И ако не беше самоубийствената перестройка на Горбачов, вероятно ситуацията на световната арена днес щеше да е коренно различна.

Разузнаването е преди всичко привличане на най-интелигентните и добри анализатори, и най-добрите и рационални умове. Филмчетата на Джеймс Бонд няма нищо общо със съвременното разузнаване, което е борба между интелекти и информации.

Още през 1985 г. ЦРУ не можа да предвиди революцията в Иран и влизането на СССР в Афганистан. По онова време шеф на ЦРУ беше Уилям Кейси, който избра пътя на откритата провокация срещу СССР, въпреки че според оперативните сътрудници именно шпионажът трябваше да бъде приоритетна дейност на ЦРУ. Но Кейси ги караше да пишат доклади, от които СССР да изглежда още по-страшен, отколкото беше. Заради това към ЦРУ течеше река от пари.

Ситуацията се повтори при неотдавна сменения директор на ЦРУ Джордж Тенет, който, като Кейси, не виждаше нищо лошо в симулирането на активна дейност, въпреки че тя беше само на хартия. Този син на бедни гръцки имигранти до края не можа да повярва, че е шпионин № 1 на САЩ и предпочете да заеме позицията на човек, който пази държавните тайни и прави постоянни намеци, че знае най-големите и сензационни секрети не само на САЩ, но и на целия свят. Това все пак даваше резултат в нарастващия бюджет и броя на тайните агенти.

Но 11 септември се превърна във Ватерлоо на ЦРУ и другите спецслужби. Тенет твърдеше, че за възстановяването на реномето на ЦРУ са необходими 5 години, при условие, че новият директор Портър Госс, продължи започнатия курс. Но даже ако Госс продължи възстановяването на дейността на ЦРУ, ще са необходими поне 10-15 години тя да се върне в "правилни рамки". Сложността на задачите изисква цялостно преустройство на методите на работата на ЦРУ.

Дали Госс ще успее да направи това?

Едва ли. Той е конюнктурно съвпадение на кризата в ЦРУ и във висшата политика на Белия дом и на факта, че именно в този момент беше шеф на Комитета по разузнаването и правеше онова, което Буш и Чейни искаха от него. Госс вероятно беше предложен от Чейни, който в началото беше въобще срещу създаването на комисия за 11 септември. Под неговата диктовка Госс, бивш служител на ЦРУ, изпълни добре задачата си в комисията, чийто приоритет беше да осигури политическа защита на Джордж Буш. Но ЦРУ се нуждае от директор, който има опита на мениджър за тази огромна и комплексна шпионска организация. Това не можа да направи Тенет. Няма да може и Госс. Освен ако до ноември не открие "оръжията за масово унищожение" в Ирак и докаже, че не само Ал Кайда, но и Ирак и Иран са имали пряка връзка с операцията на 11 септември. Именно такива услуги очакват от него Буш и Чейни, което ще продължи да задълбочава кризата в ЦРУ, превърнато в политическа машина, която вече три десетилетия не може да се отърси от политическите си функции, вместо да изпълнява професионалните си задачи...

В ЦРУ, както и във всяко друго разузнаване, казването на истината има фундаментално значение, но може да закопае всяка кариера. Заради това ще продължа по пътя на Кейси и Тенет, който може да се резюмира като "Все още нямаме всички данни." И всичко е наред.

Потребителят на тази информация е най-висшият политик на САЩ.

Грешки на разузнаването няма, те не съществуват. Грешки правят само потребителите на информацията, т.е. клиентите.

Най-важният клиент на ЦРУ е президентът Буш. Заради това разузнаването остава на него правото да прави грешките.

Именно заради това нищо в ЦРУ не е наред и кризата ще продължи да се задълбочава докато не бъде решена основната дилема при разузнаването - че основният клиент на информацията е политикът и че разузнаването не може да се ръководи от политиката.

А ЦРУ от няколко десетилетия се ръководи именно от политиката, а не от професионалните критерии. Кризата там ще продължи.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ