Пред 60-годишнината от победата

На 22 юни 1941 г. Хитлер нападна СССР. Оттогава е и въпросът как Сталин е допуснал това и кой носи отговорността.

За каква война всъщност се е готвел Сталин.

Наред с досегашните хипотези има и някои нови моменти, които заслужават внимание.

Дали е имало суперсекретен договор между Хитлер и Сталин?

На 5 май 1941 г. Сталин е направил странна реч през випускниците на военните академии в Кремъл и неочаквано е съобщил, че СССР ще води не отбранителна, а настъпателна война, за която страната е готова. Той не е обозначил противника, но е съобщил секретната цифра на съветските дивизии - над 300, заради което тази реч не е публикувана на следващия ден. Не бе публикувана и до днес.

На 6 май 1941 г. бе съобщено, че Сталин е назначен за председател на Совнаркома - ръководител на съветското правителство, т.е. за първи път поема цялата власт. Но в страната няма събитие, което да оправдава тази толкова сериозна крачка. Извън СССР също - нито крупни преговори, нито някакви сериозни международни конференции.

Трябва да се предполага, че се е очаквала (или набелязвала) война. С кого? С фашистка Германия? Едва ли, тъй като по това време Сталин бе забранил даже най-малките операции, които могат да предизвикат недоволството на Германия и даже не е разрешавал да се свалят немски самолети, летящи над СССР. И изведнъж - толкова сериозна крачка? Значи не се е страхувал, че Хитлер неправилно ще възприеме назначаването му за съветски премиер. По-вероятно Сталин е имал предвид друга война, онази, която тайно е обещал на Хитлер да водят заедно. И тази война е могла да бъде само срещу Англия, тъй като САЩ бяха още неутрални, а Франция и другите страни от Европа вече бяха капитулирали.

Ето защо историята на началото на Великата отечествена война би могла да изглежда по начин, който няма нищо общо с досегашните версии...

... След мълниеносния разгром на Франция от Германия през май-юни 1940 г. Сталин е разбрал, че трябва веднага да влезе във Втората световна война, тъй като след това ще трябва да се бие с противник, който ще е още по-силен след завладяването на нови страни и суровинни бази. Заради това само за един месец заема Прибалтика, станала, според говора с Германия от 1939 г., сфера на интересите на СССР, а след това и Бесарабия. Да воюва с Хитлер още не е готов и е трябвало бързо да се преориентира в събитията в Европа. След капитулацията на Франция, Хитлер е открил документите за намеренията на Франция и Англия да се включат на страната на Финландия и да изпратят срещу СССР корпус от 150 000 войници като бомбардират бакинската нефтена промишленост, и вероятно ги е представил на Сталин, което е повлияло на неговото решение за участие с Германия в десантна операция срещу Англия.

С тази операция Сталин е разигравал печелившия при всички положения вариант. С помощта на Германия неговият флот, парашутно-десантни корпуси и пехота, участващи в десанта, ще се изнесат далеч на Запад. При това е получавал възможност да десантира в Англия или да се договори с англичаните и да удари Германия от Запад, взимайки Хитлер в клещи. Десантът в Англия, с помощта на немците, Сталин би могъл да обясни като хитра маневра, което би му позволило да получи в крайна сметка моралната и материална подкрепа на Запада, за да разгроми Хитлер, атакувайки го от двете страни. Но нещата не станаха така.

Взетото от Сталин решение за съвместен съветско-немски десант в Англия е изиграло роля за загадъчното решение на Хитлер за спиране на немската атака на няколко километра от Дюнкерк, където бяха английската и френската армия, което даде възможност на английските кораби да превозят през Ламанша почти всички 340 000 английски войници и офицери.

На своите генерали Хитлер е обяснил спирането на танковите части със стремежа да ги запази за войната с Русия (но по това време решението за нея още не е взето, а планът Барбароса е утвърден чак през декември 1940 г.). Причината за решението на Хитлер е могла да е различна - още тогава той да е знаел, че десантът в Англия ще осъществява заедно със съюзник, който да понесе в тази операция максимални загуби. Съюзник в този момент можеше да бъде само СССР, разполагащ с мощни авиодесантни съединения, излизащ в този момент на изходни позиции за десантната операция в Прибалтика и нейните пристанища, откъдето могат да тръгнат корабите с техника и пехота.

Хитлер е помолил Сталин за среща на висше равнище, но Сталин (разбирайки, че войната с Германия все пак е неизбежна) е изпратил при него през ноември 1940 г. делегация начело с Молотов.

Именно тези ноемврийски преговори са най-важни. Хитлер е искал да фиксира на хартия присъединяването на СССР към оста, което би трябвало да сломи Англия, начело с Чърчил. Сталин е бил готов да участва в подялбата на света с Хитлер, но без да афишира това. Най-вероятно през ноември 1940 г. Германия и СССР са се договорили, но не са съобщили за договореностите. А да се договорят са могли само за едно - за участието на СССР в десантна операция в Англия. Възможно е даже да са разигравали недоговореност. Хитлер например не се е появил на приема в съветското посолство.

Най-вероятно нещата са изглеждали по следния начин. Сталин не е искал да бъде с агресорите в една компания, но е оформил с тях съюз, сключвайки договор с всеки поотделно: с Япония - Пакт за ненападение, подписан на 13 април 1941 г. в Москва, с Хитлер - Договор за дружба и границите от 28 септември 1939 г., и възможно нов договор през ноември по време на визитата на Молотов (или след това в Москва с Шуленбург, или лично с Хитлер на тяхна тайна среща, която според някои руски историци все пак се е състояла), с Италия - на 26 юни 1940 г., също е подписан договор, продължаващ пакта за дружба, ненападение и неутралитет от 2 септември 1933 г.

Възможно е Сталин и Хитлер да не са подписвали нищо и да са се договорили устно. Вероятно един от главните въпроси на тази среща е било участието на СССР в съвместните действия срещу Англия.

На този фон напълно понятна е била радостта на Сталин и Молотов - двамата са считали, че са излъгали всички.

На 25 ноември 1940 г. Молотов е поканил посланика на Германия Шуленбург и му е съобщил за готовността на СССР да сключи Пакта на четирите, за което свидетелства и Бережков, участвал в тази среща като преводач. Но и до днес не е известен отговорът на Хитлер на това предложение.

Сега да се спрем на най-важното - на съсредоточаването в течение на две години по съветско-германската граница на двете колосални армии.

Обяснението на Хитлер за Сталин е, че това е маневра и се е съсредоточил тук, за да обучава немските войски извън обсега на авиацията за англичаните преди да удари Лондон.

Обяснението на Сталин за англичаните - той съсредоточава войски на западната й граница заради немската заплаха.

Вероятната тайна договореност на Хитлер и Сталин - обединяват своите войски, готвейки се за съвместен десант в Англия.

Планът Барбароса за удар срещу СССР в началото е бил дезинформация, за да бъде убедена Англия, че ноемврийската визита на Молотов е завършила неуспешно и чак през май 1941 г. Барбароса е бил доработен в действащ план.

Хитлер и Сталин може и лично да са се договорили за десанта. Това е могло да стане в Лвов, на 23-24 октомври 1939 г., тъй като тогава Сталин не е приемал в Кремъл и се е появил чак на 26 октомври, заедно с отсъстващия от 3 октомври Берия, или на 9-13 ноември 1940 г., в Берлин, когато Сталин отново не е приемал никого в Кремъл в течение на 5 дни, като делегацията на Молотов е била за отвличане на вниманието, а Сталин е могъл да пристигне в Берлин със същия влак.

Интересно защо пристигналият с делегацията Бережков не е превеждал в първия ден на официалните преговори. Не е изключено Хитлер да е долетял в Москва на 15 май 1941 г., когато немски Юнкерс-52 е кацнал на Тушинското летище.

Всичко това чака все още своето обяснение.

Но през последните години беше публикуван текстът на писмото на Хитлер до Сталин от 14 май 1941 г., което той започва така: "Уважаеми господин Сталин. Пиша ви това писмо в момент, когато окончателно стигнах до извода, че не е възможно да се постигне траен мир в Европа, нито за нас, нито за бъдещите поколения, без окончателно съкрушение на Англия и унищожението й като държава." И което завършва така: "Около 15-20 юни планирам да започна масирано прехвърляне на войски на вашата граница, моля ви да не се поддавате на никакви провокации. Ако провокациите не могат да бъдат избегнати, моля ви да не предприемате ответни действия и незабавно да ми съобщите по известния ви канал за връзка. Само по този начин ще можем да постигнем общите цели, които с вас точно съгласувахме. Благодаря ви за вашето разбиране и моля да ме извините за начина, който избрах за бързото доставяне на това писмо. Продължавам да се надявам на нашата среща през юли. Искрено ваш Адолф Хитлер, 14 май 1941 г."

Ето го и отговорът на въпроса за непонятните действия на Сталин на 22 юни 1941 г. Той е действал според инструкцията на Хитлер и се е опитвал да се свърже с него по телефона, радиото или по неизвестния канал за връзка, без да слуша никого и без да дава заповеди, докато този разговор не се състои. И чак, когато е разбрал, че никога няма да се състои е дал заповед "незабавно да се премине в настъпление, да се изтласкат немците от територията на СССР до границата, но до второ нареждане тя да не се преминава."

Какво е станало междувременно? На 10 май 1941 г. става събитие, което е объркало всичко. Рудолф Хес, заместникът на Хитлер, е избягал в Англия. След войната Хес, като един от основните военопрестъпници беше осъден в Нюрнберг на доживотен затвор в Шпандау. През 1987 г. беше съобщено, че се е самоубил. Кому беше нужна неговата смърт? Хес (42 години след войната) можеше все още да разкаже истинските обстоятелства на неговото кацане в Англия през 1941 г. и тайната за началото на войната, която започна месец и половина след това.

Хес никога не би рискувал такъв полет без да има в ръцете си силен коз, като например документ, потвърждаващ намеренията на немците и руснаците за съвместен десант в Англия или копие от тайния протокол.

Възможен е и друг вариант. Хес да е бил отвлечен от английското разузнаване и чрез него англичаните да са влезли в преговори с Хитлер, твърдейки, че Сталин го лъже и готви удар по немската армия.

По този начин нападението на Германия срещу СССР на 22 юни 1941 г. не е превантивен удар срещу противника, а срещу съюзника, с който заедно е трябвало да ударят Англия. Това може да обясни и пълната информираност на немците за разположението на съветските войски, летища, складове, нанесени на картите на предстоящите съвместни бойни действия.

Май и юни 1941 г. са пълни със загадъчни събития, които нямат обяснение и до днес.

Едно от тях е съобщението на ТАСС от 13 юни 1941 г. За него маршал Жуков говори, че когато е убеждавал Сталин, че Хитлер се готви да нападне СССР, Сталин му е прочел две писма. Едното е било от Сталин до Хитлер, а второто - отговорът на Хитлер, в което той е молил Сталин да направи някакво съобщение, за да опровергае съобщението на Англия, че когато Германия нападне Англия, Сталин ще удари Хитлер в гърба.

"Моля да направите някакво официално съобщение, за да опровергаете английските интриги."

В отговор на тази молба се появява и съобщението на ТАСС от 13 юни 1941 г., с което Сталин окончателно обърка Червената армия и целия СССР. В него се казваше: "Според данни на СССР, Германия неотклонно съблюдава условията на съветско-германския пакт за ненападение, както и Съветският съюз, заради което, според съветски кръгове, слуховете за намеренията на Германия да наруши пакта и да предприеме нападение срещу СССР са напълно безпочвени."

По този начин на 22 юни 1941 г. немците водеха играта с открити "руски карти", а съветските войски бяха неподготвени да воюват с довчерашния си съюзник, заради което първата заповед беше: "Да не се открива огън."

Ето и отговорът на тайните от 22 юни 1941 г., в триъгълника на двамата диктатори - Хитлер и Сталин, и интриганта Чърчил успял със своите шпиони в обкръжението им, да ги скара фатално.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ