Изчакахме 30 дни, за да спаднат емоциите. Без тях нещата се виждат по-добре.

Церемониите по откриването и закриването на Олимпиадата в Атина наистина бяха импониращи. Шефът на Международния олимпийски комитет Жак Рох я нарече dream games, т.е. игри на мечтите, а гръцката домакиня Яна Ангелополу, която наистина свърши огромна работа в харченето на още по-огромни пари, се радваше, че Олимпиадата най-накрая "се е върнала в къщи", т.е. там, където игрите са се състояли за първи път.

Ако онова е било първата Олимпиада, можем да твърдим, че сега в Атина се състоя последната. Поне в този вид, в който я знаем, и че оттук нататък този бардак на пет колела с кодовото наименование "Олимпиада" или ще трябва да се самозакрие, или да легализира допинга и да премине към нов етап в олимпийското движение - на легалния допинг.

Това беше и мотото на игрите в Атина - "ще ме хванат, или няма да ме хванат". Фестивал на допинг, корупция, измами и големи пари. Преди тях хормонът на растежа отново се продаваше като кокаин, а фармацевтичната промишленост, специализираща се в различни стимуланти, догони оборотите на световния наркотрафик. "Когато антидопинговият тест е отрицателен, това означава, че фармакологичната подготовка на спортиста е минала правилно. Ако резултатът от теста е положителен, това означава, че треньорът е бил идиот - твърди един от експертите на Световната антидопингова агенция - WADA. Тъй като в Атина бяха отстранени най-много хванати с допинг спортисти, това означава, че сред треньорите преобладаваха идиотите.

За всеки случай тестовете бяха намалени или се правеха избирателно, защото иначе всички спортисти не би трябвало да си отварят куфарите, а да потеглят веднага обратно към родните лаборатории.

Неслучайно не заловиха нито един американец, въпреки че само ако бяха боцнали с игличка техните плувци или спринтьори, химията щеше да тече с килограми. Удариха обаче руснаците, да не вземат да изпреварят американците. Не пипаха и китайците, защото следващата олимпиада ще бъде в Пекин.

В олимпийските игри винаги става дума за това, че няколко хиляди хорица опитват по-бързо, по-далеч и повече, а милиарди ги гледат и ги мързи да скочат даже половин метър в домашна обстановка. Интересът към олимпиадата нараства обаче заради четвъртия фактор - допингът. Без допинг, спортът няма да е толкова спортен, а занимаващите се с него няма да печелят толкова.

За развитието на допинга се грижат над 300 наднационални антидопингови организации. Има даже и Ping-Pong Antidoping Association и още толкова обществени институции. Нищо не се укрива. Младите спортисти в Интернет могат за секунди да разберат какво да взимат, как да взимат, колко да взимат и от кого да се пазят.

По този начин организаторите на борбата с допинга осигуряват поминък на себе си и за следващите няколко поколения. Борбата продължава.

Спортистите днес взимат дози, които се инжектират на състезателните коне, апликират си смес от клетки на телешки ембрион, животинска кръв, ензими и аминокиселини.

За победата спортистите са готови на всичко. В кариерата им са вкалкулирани и измамата, загубата на здравето и все по-често смъртта. Като Бригит Дреслер - от бившата ГДР, която умря след няколкостотин дози антибиотици, Ралф Райхенбах - германският гюлетласкач, който получи инфаркт, или американката Флорънс Грифит Джойнър, чиито рекорди и до днес не са бити.

Допингът е на всяка крачка. Взимат го даже спортистите - инвалиди.

Спортистите нямат голям избор. Или славата и парите, или тяхната липса. Избират първото заедно с анаболиците, абортите, преливането на кръв, пиенето на урина от бременни жени и... смъртта след 15 години.

Залогът е огромен. Медал в леката атлетика гарантира стартове в платените международни състезания. Най-добрите подписват договори с производителите на екипи, дават на заем физиономиите си на рекламните агенции.

Олимпийският състезател развива преди всичко мускулите, а не мозъка си. Заради това организирането и провеждането на игрите е поверено на други хора, събрани в една компания, наречена Международен олимпийски комитет (МОК). Толкова лъжи и измами на едно място не могат да се срещнат даже в български парламент. Именно от МОК започва голямата илюзия.

Благородната надпревара си остана лична илюзия на барон дьо Кубертен, бащата на съвременните олимпиади.

Петте олимпийски кръга, считани за древни символи, "открити" в каменния блок в Делфи от Лин и Грей Пул, в действителност бяха издълбани чак през 1936 г. за нуждите на филма на Лени Рифенстал "Олимп".

Олимпийският огън също няма нищо общо с "античната традиция", въпреки че преди всяка олимпиада няколко гръцки жени, облечени в туники, тържествено го палят на Олимп.

За първи път огънят беше използван като символ на игрите в Амстердам през 1928 г., а предаването на огъня с факли в щафета беше стартирано в нацистка Германия на олимпиадата в Берлин през 1936 г. Самите факли идваха от фабриките на Круп, който преди и по време на войната беше основен производител на оръжие за Хитлер.

Маратонското бягане, което днес е кулминацията на всяка олимпиада, въобще не е присъствало в древността. Но беше включен в канона за съвременните състезания в памет на войника, който през 490 г. преди новата ера е отнесъл от Маратон до Атина вестта за победата на гръцките войски над персите, след което е умрял от изтощение.

Чак до 724 г. преди новата ера игрите са продължавали само един ден и са се състояли само от една дисциплина - бягане на разстояние един стадион, т.е. по-малко от 200 метра. Постепенно са се удължавали и разраствали, докато стигнали до пет дни с такива дисциплини като бокс, борба, надбягване с колесници, панкратион (съчетание на бокса и борбата), къси и дълги бягания, и петобой.

Бегачите са се състезавали на правоъгълна писта. Първият овален стадион се е появил 500 г. преди новата ера в Коринт.

Олимпиада са наричали не самото спортно събитие, а периодът между състезанията, които са се провеждали на всеки четири години.

Идеята fair play е била известна и в древността, но спортистите не са я спазвали. Още тогава е имало подкупи на съдиите и измами в състезанията. Така свирепо са се биели, че след това не са ги познавали и собствените им кучета, и не са могли да искат наследство, защото от борбите или бокса, не са приличали на никого от своите родители или роднини.

Идеята за игрите беше възродена през XIX век от група ентусиасти на класическата култура - Евангелос Запас, Антониос Викелас и барон Пиер дьо Кубертен. Първата съвременна олимпиада беше проведена през 1896 г. на стадиона Панатинайкос в Атина (наричан Калимармаро, т.е. красив мрамор), благодарение на Кубертен, който, ако днес можеше да види "връщането на олимпиадата вкъщи", щеше не само да се обърне, но и да излезе от гроба. Всъщност и Кубертен не беше прекалено олимпиец, особено спрямо жените. На сесията на МОК през 1886 г. той каза на немски Kaine Frauen am Start - "Никакви жени на старта."

Но през 1900 г. в Париж позволиха на няколко жени да се опитат в тениса и голфа. Там победител в маратона стана французинът Мишел Триато, разносвач на хляб, който познаваше добре града и съкрати трасето си наполовина. Четири години по-късно Алис Рузвелт (щерката на американския президент) поздрави победителя в маратона, който половината от трасето измина с... кола. Въобще - fair play.

Наследник на Кубертен беше също барон Анри дьо Байле-Латур и продължител на великите идеи. "Болшевиките са извън човечеството, докато съм председател на МОК техният флаг няма да бъде вдигнат на нашия пилон".

Другарят Сталин от Съветска Русия, за да си го върне на барона, организира Червената спартакиада, която беше контрата на IX олимпиадата в Амстердам през 1928 г.

Хитлер разбираше значението на олимпийската идея, въпреки че в началото твърдеше, че е измислица на евреите и масоните. Но Х-та олимпиада в Берлин през 1936 г. беше първата истинска, което се дължеше на факта, че за първи път тя беше предавана по телевизията, която беше измислена от американците и използвана от д-р Гьобелс. В Берлин трябваше да се докаже превъзходството на бялата раса. Герой стана негърът Джеси Оуенс.

От името на хитлеристка Германия в МОК участваше граф Карл Ритер фон Халт, който по-късно стана министър на спорта на Третия райх и член на NSDAP и SA. Именно той уреди с някой си Евъри Бръндейдж (тогавашен редови член на МОК, американец с висок ранг в масонската ложа) позволение за изрисуването на петте олимпийски кръга върху хитлеристките подводници.

След това граф фон Халт, заедно със същия Бръндейдж, уредиха следващите игри през 1940 г. да се състоят в столицата на другия член на оста - Токио. Той твърдеше, че игрите в Берлин са помогнали много за укрепването на световния мир и международното разбирателство. Граф Халт беше член на МОК чак от 1964 г., докато в Токио най-накрая се състоя олимпиадата. Тогава умря.

Не умря обаче масонът Бръндейдж, който беше шеф на МОК през 1952-1972 г. През 1966 г. в Комитета беше приет и един испанец - маркиз Хуан Антонио Самаранч, който беше банкер, през 50-те години - губернатор на Барцелона, преди това - член на режима на Франко.

Когато членовете на МОК взимаха подкупи от градовете, борещи се за домакинство на игрите, Самаранч "не знаеше нищо за това", въпреки че след зимната олимпиада в Сапоро, всички градове-кандидати масово корумпираха членовете на МОК.

Самаранч и неговата свита се правеха, че не знаят, че спортистките забременяват, за да си подобрят резултатите, след което абортират.

Спортното инженерство стана промишленост, от която печелят физиолозите, физиотерапевтите, фармацевтите, биомеханиците, диетиците, психолозите. В САЩ, където допинг се използва от 3 милиона души, оборотите възлизат на милиарди долари. Същевременно се развиват и маскиращи "химията" в организма средства. Спортистите вече прибягват и към наркотици и PFC, наричан изкуствена кръв, свързваща и пренасяща кислород, което дава фантастични резултати.

Повечето от прекрасните рекорди бяха постигнати само благодарение на допинга. Почти във всички спортисти, спечелили медали в Барселона и Сидней, беше открито високо равнище на хематокрит, което е резултат на използването на ЕРО, допингиращо средство, наричано killer drug.

В Сидней спортистите за първи път бяха подложени на кръвни тестове, въпреки че МОК не беше съгласен. Не бяха приложени обаче тестовете за откриване на хормона на растежа, наричан допинг на богатите (месечната доза струва над 20 000 долара), тъй като специалистите "не успяха" навреме да подготвят съответните тестове. По този начин се прикриваха медалите на богатите нации - САЩ, Германия, Австралия, Англия, Франция, Италия, които могат да си позволят тези пари.

Списъкът на средствата, забранени от WADA, постоянно се актуализира, но експертите винаги изостават от спортистите и помагащите им фармаколози. Даже шефовете на антидопинговите лаборатории не могат да кажат, че някой е 100-процента "чист".

Никой не знае какви са страничните последици от взимането на поредните разновидности на анаболиците. Преди няколко години Макро Бантани печелеше всички големи колоездачни състезания в Италия и Франция. Когато умря от инфаркт се оказа, че е взимал неоткриваемия по онова време еритропоетин (ЕРО), хормон, стимулиращ производството на червени кръвни телца, което повишава издръжливостта на организма. Така се появи и известният тетрахидрогестринон (ТНС), който до неотдавна също беше неоткриваем с тестове.

Дон Кетлин, шеф на олимпийската лаборатория в Лос Анжелис въобще не се съмнява, че повечето рекорди се дължат на неоткрит допинг. Известно е, че ТНС се произвежда от фирмата Balco, но в САЩ поне още две лаборатории могат да правят това. Същото се отнася за Китай, Русия, Германия, Франция.

Американците и китайците в Атина вероятно използваха нови видове стероиди, за които специалистите от WADA още не знаят или се правеха, че не знаят. Защото олимпиадата днес е преди всичко огромна политика, за която ще стане дума по-долу.

Заради това даже известни вече препарати могат да минат през ситото, като изкуствената кръв на фирмата Biopure. Тя съдържа хемоглобин, който се свързва с частици толкова големи, че да не увреждат бъбреците и толкова малки, че на тях да не реагира имунната система. Изкуствената кръв пренася кислорода три пъти по-ефективно от естествената, заради което инжектирането даже на малки количества рязко увеличава окисляването на тъканите. Средството действа светкавично, но със стандартни тестове може да бъде открито чак след няколко дни.

Колоездачите от години използват предназначената за животни изкуствена кръв оксиглобин, въпреки че е опасна за човешкия организъм.

В близко време хит ще бъде почти невъзможният за откриване генетичен допинг. Вероятно в Атина той още липсваше, но опитите вече се правят. Всеки втори спортист от олимпийския екип на САЩ през 1995 г. в анонимна анкета призна, че е готов да взима този допинг, а по онова време генната терапия тепърва започваше да прохожда. Когато в началото на 2004 г. проф. Хю Суини от Пенсилванския университет съобщи, че генът увеличава мускулната маса на плъховете с 30 на сто, получи стотици писма от спортистите, готови да се подложат на терапията. Това означава, че генно модифицираните спортисти ще присъстват масово на олимпиадата в Пекин през 2008 г.

С помощта на обработени вируси във всички мускулни клетки могат да се вкарат гени, стимулиращи техния ръст, като след операцията не остават никакви следи. Не могат да се открият и чуждите субстанции, тъй като допинговият ефект се осигурява от собствените хормони и белтъчини. Учените могат да накарат клетките да произвеждат повече от инсулиноподобния фактор за растежа (IGF-1) и еритроретин и в близко време ще управляват растежа на конкретни мускули, за да увеличат тяхната сила. Усъвършенстваните по този начин спортисти не са застрашени от контузии, късане на мускули или счупване на кости, тъй като организмът има време да се приспособи към по-голямото натоварване. За много спортисти генната терапия няма да е допинг, а изравняване на шансовете, тъй като по-добрите спортисти имат от раждане по-добри спортни гени.

Така стигаме до първия аспект на края на съвременните олимпиади, който се свежда до легализирането на допинга. Олимпийската общност се състои преди всичко от онези, които са успели да измамят и да не бъдат хванати, и от онези, които не са имали късмет. Но медалите, така или иначе, са само три. Заради това преобладават победените олимпийци, които освен съсипаното здраве имат и комплекс за провален живот. Средната продължителност на професионалния спортист днес е 52 години, при жените - с 8 години повече.

На този фон се появява допингът. Спортистът не мисли дали да взима, а как да взима, за да не бъде хванат. Няма никакви угризения на съвестта, защото знае, че всички го правят.

Това е абсурдът на съвременния спорт. Не са важни нито спортистите, нито зрителите. Най-важни са спортните дейци и мениджърите. Заради това все по-чести са исканията за тотално легализиране на допинга.

Ако се допусне без каквито и да било ограничения в спорта, това явление ще изчезне на принципа, че не можеш да караш с превишена скорост на магистрала, на която няма ограничение за скоростта. Да взима или да не взима допинг ще стане въпрос на свободен избор на спортиста.

Всеки ще взема допинг колкото му трябва, но разликата, отделяща ги до медалите ще трябва да навакса с повече труд и тренировки от другите допингиращи се.

При допинга всички ще са равни, но няма да са равни в тренировките. За което всъщност ставаше дума в спорта преди да бъде измислен допингът.

Атина само потвърди най-дълбоката криза от столетие, въпреки, че Жак Рох заяви на откриването, че игрите преживяват "най-добрите дни в историята".

Нищо подобно. Това беше най-дълбоката криза и като форма на големия спортен театър.

Рох говореше за прекрасните олимпийски дни в момента, когато правителството на Гърция изкупи 300 000 билети за най-важните състезания и ги раздаваше безплатно, за да не си виждат празните места по трибуните и въпреки това в наброяващата 3,3 милиона Атина не можаха да се намерят 150 000 кандидати за безплатните билети. Не ги искаха и децата, на които обещаваха безплатни напитки и картофки. Организаторите приготвиха 5 милиона билети и твърдят, че са продали 4 милиона, което и така е най-лошият показател от 20 години насам. В Сидней през 2000 г. продадоха 87 на сто от 6,7 милиона билети, в Атланта - 82 на сто от 11 милиона.

Всеки пети жител на Атина избяга от игрите, въпреки че никога повече няма да има възможност да ги види на живо. Около Акропола въобще не се чувстваше, че има олимпиада. На продаваните там T-блузки беше отборът на Гърция по футбол от европейското.

Атинските ресторантьори и хотелиери ругаеха олимпиадата, защото им развали бизнеса. Въпреки олимпиадата чуждестранните туристи бяха с 20 на сто по-малко, отколкото през 2003 г.

Наред с липсата на истинския спорт, липсваше и неговата драматургия. Игрите са разтегнати в 16 дни като със своя гигантизъм са антитезата на зрелището и театъра с неговата драматургия. Това, че се превърнаха в "огромна пуста равнина", както казваха изтъкнати драматурзи, се дължи и на идеологията на МОК, че на олимпиадата трябва да присъстват всички желаещи страни. Резултатът е такъв, че спортистите на Лесото или Ванату, които са с резултати на махленско равнище, имаха осигурени места в състезанията, докато много по-добри въобще не можаха да се класират. Продължава да действа измисления от Кубертен принцип all nations, all games (всички народи, всички дисциплини), който във върховия спорт обрича 170 нации от всичките 200 участващи да бъдат статисти.

Заради това игрите не са върхът на спортното съревнование, тъй като на тях действат континентални и национални приоритети, а заради продължителните елиминации на финалите липсват рекорди.

По този начин олимпиадата губи своя основен коз - съревнованието между най-големите звезди и драматургията си.

Освен това, Атина отново смеси политиката и спорта. Когато ви говорят, че тя служи на високи идеи, не им вярвайте. Служи само на неограничения кредит на членове на МОК и всички други, циркулиращи в международно олимпийско движение.

Иначе Олимпиадата е продължение на политиката с други средства, като войната. По време на студената война тя беше битка между СССР и САЩ. Съветите бяха най-добри от 1972 г. до 1988 г. и печелеха безапелационно срещу американците. Брояха не само колко ракети имат СССР и САЩ, но и колко златни медала. Тъй като ракетите не можеха да използват, войната беше за медалите. Заради това олимпиадата беше и е политика в нейната висша форма - геополитиката.

След разпадането на СССР вече никой не може да спечели игрите освен САЩ. Това е логично. СССР се разпадна. САЩ не са. Заради това те са "длъжни" да спечелят, ако не, трябва да им дават да спечелят.

Но руснаците не се предават. В Сидней по златни медали бяха веднага след американците. Съдиите ги "изтърваха" на старта и след това едвам ги спряха на финала, за да не изпреварят САЩ.

Това не трябваше да се допуска повече. Генералната репетиция бяха зимните олимпийски игри в Солт Лейк Сити с невероятните антируски скандали. Тогава руският парламент даже гласува за изтегляне на техните спортисти от игрите.

В Атина обаче съдиите заработиха още от старта и веднага удариха балтиите на руснаците.

Сценарият пролича само след няколко дни. САЩ трябваше да са първи, Китай - втори, а Русия - трета. Но в никакъв случай втора, или, не дай боже - първа. Но по едно време съдиите се усетиха, че е точно обратното, и че цялата олимпиада се обърна срещу американците. Не само заради Ирак. И пак пролича, че САЩ са хулиганът на света, който никой не обича и който целият свят мечтае да бъде поставен на своето място, или някой да ги постави. Най-добре е това пак да бъде Русия.

Заради това олимпиадата в Пекин ще бъде най-страшната от досегашните. Отсега твърдим, че Китай ще е първи, Русия - втора, и САЩ - на трето място, ако не измислят дотогава "допинга на допингите", нещо което може да накара и умряла кобила да тича като млад жребец, без съдиите да разберат защо.

Но и това едва ли ще промени съдбата на олимпиадата, която върви към пропастта. Продължаващото 16 дни представление, в което участват 10 500 спортисти, стартиращи в над 300 конкуренции е извън капацитета на интереса на човечеството. Заради това Рох заяви, че олимпиадата няма да расте повече.

За да оцелеят, игрите трябва да се променят, иначе ще умрат. Заради допинга, заради съдиите, заради географията, заради гигантоманията.

Този бардак на пет колела повече не може да пътува из света и да заразява целия световен спорт. Ако олимпиадата не се промени, в близко време ще се стигне до разпадане на олимпийското движение. Ще се появят конкурентни, наистина аматьорски олимпийски игри, чиито "наивни" организатори ще искат да започнат всичко отначало - без допинг, без телевизии, без купени съдии, без безплатни хотели и вечери, без... Но дали някой ще иска да гледа игри, на които няма да падат рекорди, отбелязвани с цъкащите в ъгъла на телевизорите буквички Or и Wr.

Може би именно това имаше предвид Жак Рох, който на закриването призова спортистите "да върнат на спорта онова, което са взели от него".

Със сигурност нямаше предвид допинга и парите...

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ