На 11 септември 2001 г., точно в 11-та годишнината от речта на Джордж Буш-старши за "новия световен ред", в Ню Йорк и Вашингтон беше осъществена най-голямата терористична операция в новата история на човечеството.

Според официалната версия (написана по-рано и пусната за медиите веднага след трагедията, заедно с имената на предполагаемите терористи) 19 араби откраднаха 4 самолета, с два удариха двете кули на Световния търговски център в Ню Йорк, а с третия - Пентагона.

"Строго секретно" беше сред първите издания в света, които оспориха официалната версия, която с течение на времето започна да се разпада, за да се стигне до извода, че 11 септември беше чисто вътрешна операция, проведена от американци с израелско участие, от структури на военната и държавна сигурност на САЩ. Трите хиляди жертви не бяха убити от арабски терористи, а от американски агенти и техни международни съучастници.

Официалната версия беше огромна лъжа, която гласеше:

1. Сутринта на 11 септември четири пътнически самолета Боинг в течение на един час бяха отвлечени от 19 арабски терористи, въоръжени с ножове за рязане на картон.
2. Терористите поеха управлението на самолетите и ги насочиха към Ню Йорк и Вашингтон.
3. Два Боинга бяха ударени в кулите на Световния търговски център, пожарът разтопи носещите стоманени конструкции, което предизвика пълното разрушение на огромните небостъргачи.
4. Третият Боинг беше ударен в Пентагона.
5. Пътниците на четвъртия Боинг влязоха в борба с похитителите, което доведе до падане на самолета в Пенсилвания.
6. Това беше атака срещу Америка, планирана и проведена от Ал Кайда и Осама бин Ладен.

Официалната версия нищо не предлагаше. В нея само трябваше да се вярва и да не се задават въпроси.

Но те се появиха веднага. Версията не издържаше и елементарен критичен анализ. Това беше огромна преднамерена лъжа, съчинена, за да бъде измамена Америка и целият свят.

Първите въпроси бяха къде се намериха тези арабски терористи, които така добре управляваха огромните Боинг-757 и Боинг-767, въпреки че никой от тях никога не е бил професионален пилот, и как успяха да се справят с пилотите, стюардесите, пътниците. Защо паднаха кулите, въпреки че горивото на самолетите по никакъв начин не можеше да бъде причина за това, защо първа падна втората ударена кула, а не първата, защо набързо бяха отменени няколко закона на физиката и т.н.

Според официалната версия, Боинг-757 на компанията Ameriсan Airlines (АА) по рейс 77, който удари Пентагона, беше направил във Вашингтон снижаване от 2100 метра с едновременен завой на 270 градуса, при скорост 500 мили/час. Атаката беше по хоризонтална траектория, за да нанесе на Пентагона максимални разрушения, като на тази малка височина пилотът се беше изхитрил да мине между стълбовете, разстоянието между които бе по-малко от крилата на Боинга. Тези сложни маневри беше изпълнил арабският пилот Хани Ханжур, който не е могъл да лети и с едномоторна Цесна 172.

След това показаха неофициални снимки на Пентагона, които довършиха официалната версия. Не е имало никакъв Боинг-757. Пентагонът беше ударен с F-16 или с ракета, пробила няколко стени по периметъра на сградата и оставила много по-малка дупка. Правителството заяви, че пътниците са били идентифицирани по ДНК. Как стотици тонове метал се бяха направо изпарили, а ДНК на загиналите се бе запазила по вълшебен начин? Оказа се, че и обажданията на някои пътници от борда на самолетите по клетъчните телефони е практически невъзможно на височина 10 километра при голяма крузова скорост.

След това започнаха да се появяват информации за евентуално дистанционно насочване на самолетите към техните цели. Но и в тази теория имаше дупка.

В дистанционното управление на четири самолета биха участвали твърде много хора и нямаше да бъде спазена суперсекретността на операцията.

А тя беше такава, че възможността от грешка се изключваше напълно. Залогът беше огромен. Нужен беше безупречен план, а в дистанционното отвличане на четирите самолета имаше твърде много рискове, че няма да стане както се предвиждаше.

Заради това планът беше изумително прост и беше реализиран практически (но не абсолютно) безупречно.

Това беше план, подготвен не от араби, а от паралелен американо-израелски властови център, състоящ се от хора от ЦРУ, висши офицери на ВВС на САЩ, висши чиновници в администрацията на Буш (ръководени от Чейни), с израелско участие.

Сценарият беше следният:

1. Да са прехване управлението на четири граждански самолета.
2. Да се ударят кулите-близнаци и Пентагона, което да доведе до много жертви.
3. Да се представят атаките така, като че ли са извършени със споменатите четири самолета.
4. Да се унищожат тези самолети заедно с пътниците и нежеланите свидетели.
5. Да се обвинят "арабските терористи" за атаката като това се използва за начало на военните действия срещу "враговете на Америка" по целия свят, но преди всичко в Близкия Изток, Централна Азия и Кавказ, с цел да се установи контрол над техния нефт и минерални ресурси.

За тази цел бяха подготвени от военните на САЩ (вероятно от NORAD) три самолета с дистанционно управление, без хора на борда:

• единият беше военен самолет, натоварен с взрив и ракети (или с двете), с който беше ударена първата - Северната кула, на Световния търговски център
• изтребител F-16, въоръжен с ракети (или вместо F-16 е била използвана крилата ракета AGM-86C, пусната от бомбардировач B-52, летяща към Пентагона под управлението на GPS система, чиято температура на взрива надминава 2000 градуса)
• Боинг-767 маскиран с цветовете на авиокомпанията United Airlines, всъщност цистерна пълна със самолетно гориво.

Те трябваше във времето и пространството да взаимодействат и да заменят истинските полети на четирите граждански самолети: Рейс АА-11, Боинг-767, излетял за Лос Анжелис от Летището Logan в Бостън в 7,59 ч., рейс АА-77, Боинг-757, излетял за Лос Анжелис от летището Dulles в Северна Вирджиния в 8,10 ч., Рейс UA-175, Боинг-767, излетял за Лос Анжелис от Logan в 8,13 ч., рейс UA-93, Боинг-757, излетял за Сан Франциско от летището Newark в 8,01 ч.

По-нататък нещата вървяха най-вероятно по следния начин и въпреки че изглеждаха сложни, бяха много прости.

1. Четирите истински граждански самолета (рейсовете на American Airlines 11 и 77 и на United Airlines-93 и 175 излетяха наистина като след известно време на пилотите беше заповядано да се приземят на указано от авиодиспечерите летище, което вероятно беше Harrisburg с военно присъствие.
2. Двата по-рано подготвени самолета с дистанционно управление - единият, натоварен с взрив и ракети, и вторият, маскиран като полет на United Airlines, излетяха и прехванаха маршрутите на рейсовете АА-11 и А-175, за да измамят авиодиспечерите.
3. Тези дублиращи самолети след това се насочиха към Манхатън като първият се вряза в Северната кула, а вторият, малко по-късно - в Южната.
4. Изтребителят F-16, управляван дистанционно или крилата ракета AGM-86/C удариха Пентагона.
5. Хората от кацналите междувременно три пътнически самолета бяха натоварени на четвъртия UA-93, която излетя и беше свален над Пенсилвания с ракета от военен самолет A-10 Thunderbolt (името на неговия пилот също е известно), за да бъдат ликвидирани всички свидетели на огромната диверсия.
6. Същата вечер останалите три боинга на летището Harrisburg дистанционно бяха насочени към Атлантика, където завършиха своя път на дъното на океана.

Това е простата схема, която може да бъде проследена и в минутно разписание.

Според сценария, основният извършител на операцията беше израелският Моссад, а от американска страна - Чейни, което даваше на Буш възможността "да не знае" и да отхвърля обвиненията за предварителна информираност за предстоящата атака. Той "само" беше одобрил операцията.

Що се отнася до двете кули на Световния търговски център, те не бяха унищожени заради стопяването на стоманата на носещите им конструкции, а с контролирани взривове. Появиха се видеоматериали, които доказват, че става дума за такова унищожение. Кулите паднаха за 10-15 секунди, което е близко до свободното падане, възможно само при контролирано взривяване на сгради. Експлозивите са били поставени преди атаката. Възможно е и механизмът за самоунищожение да е бил вграден в кулите още при тяхното изграждане, което е било едно от изискванията на Ню Йорк. Вероятно бяха използвани и подземни ядрени взривове, тъй като още на 16 септември на мястото на кулите бяха открити термични места с температура 500-700 градуса, като източник можеше да бъде само подземен ядрен взрив.

Дали онези, които унищожиха кулите, бяха планирали предварително и смъртта на хилядите хора в руините им. Отговорът е положителен.

Обърнете внимание на времето, в което кулите паднаха след самолетните тарани. Северната кула беше ударена в 8,45 ч. под прав ъгъл и голяма част от горивото попадна в нея, предизвиквайки голям пожар. В 9,03 ч. беше ударена втората кула - Южната, но под остър ъгъл и само малка част от горивото попадна в нея. И в двата случая пожарът затихна след известно време и от кулите излизаше само гъст черен дим. Ако кулите трябваше да бъдат разрушени и ако организаторите имаха намерение да обвинят за това пожарите, най-удобният момент за тяхното взривяване трябваше да бъде именно затихването на пожарите. Тъй като пожарите в Южната кула беше предизвикан от по-малко гориво, отколкото в Северната, той загасна по-рано. Заради това онези, които управляваха от разстояние унищожението на кулите, трябваше да взривят Южната кула по-рано от Северната. Така и стана.

Южната падна в 9,59 ч., 56 минути след тарана на самолета, а Северната - в 10,29 ч., 1 час и 44 минути след удара.

Това време напълно отговаря на версията, че пожарите бяха наблюдавани от онези, които бяха подготвили разрушението на кулите и ги взривиха в последния момент, когато огънят в тях започна да затихва.

P.S. Това е заключителен анализ на Операция 11 септември, поставила началото на онова, което се разиграва по света през последните 3 години.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ