Войната в Ирак се превърна в катастрофа за САЩ с безпрецедентен мащаб. Буш твърди, че "печели и че неговата стратегия побеждава". Но според всички водещи военни стратези войната вече е загубена - няма оръжия за масово унищожение, няма Ал-Кайда, няма демокрация, няма победа на военния фронт. Има само нарастваща и все по-зряла съпротива и все по-големи и по-добре координирани военни атаки. Въстаниците доказаха своето качество да генерират съпротива и да я регенерират в тотално отхвърляне на американското присъствие. Това се нарича виетнамизиране.

Реално обаче нещата в Ирак са много по-лоши за САЩ, отколкото във Виетнам. Защото в Индокитай стратегическият залог не беше толкова голям. Стремежът на Буш да реши проблемите на САЩ с военна агресия го доведе до стратегическа катастрофа. САЩ са на ръба на поражението.

Антиамериканските настроения бяха разпространени и по време на студената война, но тогава идваха предимно от представителите на левия политически спектър. Днешният антиамериканизъм обаче вече е глобален мироглед, който се споделя както от левите, така и от десните. Широкото му разпространение се обяснява не само с иракската политика на Буш, но и с екстремистките принципи на поведение на САЩ на световната арена. Случи се най-неочакваното. Ръстът на антиамериканизма и засилващата се изолация на САЩ доведоха до появата на напълно нов мироглед - алтернативен по отношение на претенциите на Америка за световно лидерство. С това глобализирането, според Pax Ameriсana, беше погребано завинаги. Гробищата се наричат Ирак.

Аргументите в полза на войната срещу Ирак започнаха да падат като кегли в боулинг. Първи падна най-сериозния "аргумент" - за наличието на оръжия за масово унищожение в Ирак. След това вторият - че превземането на Багдад ще сложи край на нарушението на човешките права.

След това падна още една кегла - че след войната, Ирак ще стане уникален в арабския свят пример за демократично общество.

Камък след камък, фундаментът на аргументацията на американците и техните съюзници за войната се превърна в прах. Оръжието за масово унищожение го няма. Нарушенията на правата на човека продължават с още по-голяма жестокост. Демокрацията не се вижда. Войната върви с нова сила, с която се поставя под въпрос тактическата маневра на американците и англичаните да убедят света, че тя е приключила.

Но мрачната истина, която се разбира от целия свят, е, че войната продължава, че нейният край не се вижда и че инициаторите й не постигнаха нито една от поставените цели.

Изведнъж Буш престана да бърза да побеждава и си призна, че не мисли, "че Америка може да спечели войната с тероризма." Това не беше поредна негова глупост, т.е. така наречените бушизми.

Това е и крахът на "Доктрината Буш", която се появи след доктрините на Труман и Рейгън. Вторите две бяха насочени към износ на демокрация в определени страни в условията на остра идеологическа война. Първата е срещу целия свят, защото Буш си присвои правото да определя коя страна е терористична и срещу коя трябва да бъде нанесен превантивен удар.

Но 17 месеца след като Буш обяви края на войната в Ирак, въстанието там се разраства. Американците отчаяно се опитват да обучат иракчаните да поемат поддържането на реда. Целта им е иракските сили за сигурност да бъдат увеличени от 95 000 до 200 000 души към средата на 2005 г. След това, използвайки ги като пушечно месо, американците искат да превземат градовете и районите, които са извън техния контрол.

В момента се опитват да проведат нещо като офанзива срещу контролираните от въстаниците градове. Тактиката им е да пацифицират Ирак преди изборите в САЩ - на 2 ноември, и преди изборите в Ирак - през януари 2005 г.

Военният план, начертан през последните месеци, е насочен срещу основните центрове на съпротивата - Наджаф, Фалуджа, Самара, Тал Афар, Рамади, Багдад. Предишната битка беше за Наджаф. Сегашната е за Фалуджа, град с 300 000 население, но воюващ като милионна крепост.

"Армията на Махди" се изтегли от Наджаф, не защото беше победена, а защото имаше опасност да бъдат унищожени свещените храмове на шиитите в този град. Сега съпротивата се пренесе към сунитските центрове Фалуджа, Рамади, Самара, Тал Афар.

Американците вече са съгласни изборите да бъдат проведени, даже ако места като Фалуджа останат в ръцете на въстаниците.

Това е също в рамките на тактиката да съобщят на света, че войната е приключила. Но тя не е и ще продължава като кошмар за САЩ и техните съюзници. Заради това и изборите едва ли ще бъдат проведени през януари.

Дотогава съпротивата ще се засилва. Във военно-стратегически контекст тя наистина прилича на виетнамската война. Въстаниците вече диктуват темпото и мащабите на войната. Американците загубиха инициативата. Техният единствен печеливш ход е да се изтеглят оттам колкото се може по-бързо.

Няма и никаква съгласувана стратегия на НАТО. Франция е категорично срещу присъствието на флага на НАТО в Ирак и няма да отстъпи. Париж оглавява и опозицията срещу новата идея на Буш и Шарон за донасяне на демокрацията не само на Ирак, но и на целия "Голям Близък Изток" - от Афганистан до Мароко. Страшно е даже да помислим какво може да донесе това.

Ирак беше ключов елемент на цялата "глобална стратегия" на САЩ, обхваната в проекта за Американското столетие, разработен през 1997 г. от неоконсерваторите под ръководството на Чейни.

Срина се и нефтеният фактор. С окупирането на Ирак Вашингтон се надяваше да стигне до вторите в света запаси на нефт и да елиминира ОПЕК. Но след май 2003 г. от 23 долара за барел, нефтът скочи на 50 и ще продължи да расте. Още 5 долара и Буш може да не се явява на изборите, тъй като и майка му няма да гласува за него.

Буш е в безизходица. Войната срещу Ирак донесе хаос в целия Близък Изток. Евентуалното излизане оттам ще задълбочи хаоса. В Белия дом си въобразяваха, че като се изтеглят, мюсюлманският свят ще се насочи срещу Русия и САЩ ще останат на сухо. Но именно заради глобализирането САЩ не могат да останат на сухо и ще потънат заедно с другите. Пълен провал.

Окупирането на Ирак роди още по-голяма вътрешна и външна съпротива срещу САЩ. Иракската кампания им откри нови фронтове и им спечели нови врагове.

Това означава, че иракският военен театър ще продължи да генерира военна конфронтация преди и след изборите.

"И само мъртвите ще видят края на тази война" - каза един американски войник, успял навреме да се спаси от нея.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ