В края на септември Русия навлезе в така наречената Септемврийска революция като окончателно се провали флиртът й със Запада. След трагедията в Беслан, Путин и военният министър Иванов заявиха, че "срещу Русия се води необявена война".

Щом се води, някой я води, и това е световният тероризъм, но не в разбирането на Буш, а на Кремъл.

Дали Путин изчакваше с оценката за войната или чак сега осъзна това?

Но ако е война, каква е тя? Все повече водещи световни анализатори виждат нуждата от уточнение.

Първата и Втората световни войни са ясни.

Третата световна беше Студената война, която СССР и неговите съюзници загубиха.

Веднага срещу тях започна Четвъртата световна - финансовата, в която основният враг станаха западните финансови институции, начело с Международния валутен фонд. Източна Европа и Русия бяха ограбени за пореден път, започна разпадане на държавността им.

Така се стигна до поредната световна война, която върви в момента. Това е Комплексната война на САЩ и част от Запада срещу Изтока, преди всичко срещу арабския свят, Русия и Китай, прикривана с "войната срещу тероризма" и различните "оси на злото", което стана възможно заради слабата позиция на Русия. Путин най-накрая каза "край". Срещу Русия се води комплексна война и тя ще реагира като във военни условия.

Медиите на Запад не "забелязаха" това, което им се случва не за първи път, но там където трябваше, то беше разбрано и реакцията тръгна по няколко канала.

На 28 септември, няколко дни след трагедията в Беслан, в безпрецедентно писмо "До главите на държавите и правителствата на страните от ЕС и НАТО" многочислена, разнородна и абсолютно самозвана група от евроатлантически личности, си избраха ролята на защитници на руската демокрация и обвиниха Путин, че се опитва да разруши величественото здание на свободата, построено от Борис Елцин и неговата мафия.

В тази голяма група от така наречените "полезни глупаци" бяха 115 имена добре познати от близкото минало като врагове на СССР, а след това на Русия.

Всъщност едва ли беше изненада, че тези привърженици на Буш, който фалшифицира изборите, за да влезе в Белия дом, наричат Путин недемократичен, въпреки че той се ползва от подкрепата на 60 на сто от руснаците. За тях идеалният управник на Русия беше Елцин с неговата пълна анархия.

Но за разлика от Елцин, този мил и симпатичен пияница, готов да танцува по свирката на Клинтън, Путин постави на челно място интересите на Русия, което предизвика сред американските "нови империалисти" нескрита ярост. Разбира се, Путин е готов да сътрудничи с всеки - със САЩ, арабите, Китай, но в интерес на Русия.

След десетилетие хаос Русия спря сриването в пропастта, започна да се измъква оттам и се готви да отвърне на удара. Това означаваха думите на Путин, че срещу Русия се води война.

Намеси се и Бжежински, който сравни Русия при Путин с Италия - при Мусолини. "Ако Русия работи за възраждането на някаква Руска империя в рамките на бившия СССР, тогава ние ще се съпротивляваме и разговор няма да има." Такова нахалство, даже от Бжежински, беше твърде много. Но той продължи със заплахите и каза онова, което и ние казваме: "Романът на Путин, както с републиканците, така и с демократите, е свършил. Не очаквам особена разлика в позицията на Буш или Кери, спрямо Кремъл (б.р. - Бжежински каза това преди изборите.). Цялата политика на Америка през следващите години ще бъде пропита от безпокойството от развитието на ситуацията в Русия..."

Ако Путин казва, че Русия е в необявена война, Бжежински обясни кой я е обявил.

Но това е поредна безкрайно погрешна оценка на Вашингтон. В момент, когато Америка е най-слаба за последните 40 години, тя си въобразява, че е единствената световна свръхсила и живее в някаква своя виртуална реалност и в още по-голямата илюзия, че може да спечели "сама срещу всички".

Ставащото в Русия не е по вкуса на Вашингтон, където избират стратегията на пряк политически и военен натиск, на опити за нейното изолиране или в най-лошия случай, на "незабелязване".

Поредна груба грешка. Америка забравя, че както в миналото, и сега Русия може само за 15 минути да я изгори напълно със своето ядрено оръжие.

В условията на война - обявена или не, най-важният фактор е военният. От тази гледна точка, САЩ нито за момент не са били единствената световна свръхсила. Обективно ситуацията им се влоши още повече заради стратегическото сближаване на Русия с Китай, отдръпването на Европа от Америка, войната в Близкия Изток и радикализирането на Третия свят. Който мисли, че САЩ могат да спечелят такава война - студена или гореща, е политически идиот.

В такава ситуация Русия може да противопостави единственият възможен вариант - мобилизационният проект. Това е класика, която владее всеки сериозен държавник и която означава бързо и ефикасно засилване на държавата в период на военно време. Мобилизират се човешките ресурси, изрязват се метастазите на разлагането. Държавата установява контрол над икономиката, национализира бюджетнообразуващите отрасли - нефтът, газът, енергетиката, облага с високи данъци бизнеса, не допуска приватизация на стратегическите производства, въвежда контрол върху средствата за масова информация на чуждия капитал, обръща се към целия народ и възвръща неговата историческа и творческа мисия.

Путин се движи по този път, защото логиката на ставащото е неумолима.

Същото направиха преди това и САЩ. Обявиха, че се намират в състояние на война и се приведоха в състояние на бойна готовност. Сега осъществяват своята национална стратегия по целия свят, като търсят повод във всяка провокирана или непровокирана ситуация от измисления от тях "световен тероризъм".

Русия, за чието ръководство думата "война" вероятно означаваше ситуация, в която само падат бомби, не можеше да разбере, че войната вече се води и тя губи не само, защото е слаба, но и защото няма своя национална стратегия.

На второ място тя не разбираше, че докато на сцената е така нареченият елит на олигарсите, създаден от Елцин, тя винаги ще бъде бита.

На трето място е очевидно, че терористичната война е отражение на глобалното противостоене на американския проект Pax Americana и на европейско-руско-китайско-арабския проект за многополюсен свят.

Русия, без свой геополитически проект, заявен и оформен в национална доктрина, се оказа "транзитна територия на войната".

Путин реши да сложи край на това положение, с което донякъде сложи край и на спекулациите, че е "западен внедрен агент за влияние".

Ако беше такъв, нямаше да го има това, което описахме до тук. Може би е играел своите чекистки игри, докато не е почувствал мащабите на глобалния сблъсък, които нямат нищо общо с хитруването на дребно.

Путин схвана, че ако Русия не се заеме със себе си и не стане отново силна, само след 10-15 години "прозорецът към бъдещето", който все още е отворен за нея, ще се затвори окончателно и че националната сигурност е много по-широка от осигуряването на физическата защита на гражданите и територията от нападение на противника.

Оказа се, че липсват много неща. Освен национална идея, липсва национална стратегия, план за защита на държавата, основите на съвременната военна теория, критериите за начало на война и кога трябва да се обяви, особено в условията на споменатата комплексна война, която използва всичко - насилие и ненасилие, геополитика и политика, оръжие и психовъздействие, компютри и Интернет, война, водена с всички средства, от които тероризмът е само една от технологиите.

Говори се, че Русия сега се управлява от един човек - Путин, и че той взима всички решения, че всички се страхуват от него и го слушат. Но никой не може да обясни защо този толкова силен човек загуби година, за да се справи с няколко олигарси, или за да постави на ключови места свои хора. Защо толкова слабо работеха специалните служби, за които се говори, че са неговата опора, защо така криволичеше външната му политика.

Причината е една - защото няма една истина за Русия. Защото в момента съществуват две Русии - едната на намеренията на Путин, а втората - на реалните му възможности. "Септемврийската революция" трябваше да ускори първия процес.

Заради това в края на септември Путин заяви, че "живеем в условия неотговарящи на обществено-политическата система". Но най-важното беше в последната фраза: "Борбата с терора е наша обща и главна цел", без да дава срокове или събития, които ще означават край на тази война. Това означава, че и за Русия борбата срещу тероризма, в нейното разбиране, ще продължи неопределено време и че руснаците ще се сплотяват около вертикала на властта.

Засега Русия е обсадена от почти всички страни и според правилата на военното изкуство няма големи шансове да издържи, още по-малко - да победи. Но Русия има едно уникално качество - да печели в безнадеждните ситуации и да губи, когато е спечелила.

Флиртът на Русия със Запада завърши. САЩ няма да се примирят с нейното възкръсване и още по-малко с възвръщането на позицията на световна свръхсила.

Само заради това след няколко месеца ще се прояви още по-силно изостряне на противоречията между Москва и Вашингтон. Онова, което можем сега да твърдим, е, че САЩ ще продължават да се плъзват към своя залез, а Русия ще се съвзема все по-бързо. Двете тенденции ще продължат.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ