Джордж Буш беше преизбран за президент на САЩ, което означава, че анализът на глобалните проекти е достатъчно ефективен инструмент. Но преизбирането на Буш не е надежда за спасението на долара, а обратното, потвърждение на предстоящия крах на САЩ и на глобалната катастрофа.

Изход няма. Заради това изборите в САЩ бяха първите от много десетилетия, в които беше приложен принципът на "еднопартийната система с две партии". Но и това не беше съвсем точно, защото ако между двете американски партии имаше все пак различия, те бяха именно по отношение на долара, по-точно, къде да се насочи ресурса на печатницата, който все още е останал.

Демократите, заради невъзможността да откажат на своя главен спонсор - елита на "западния глобален проект", т.е. на финансовата олигархия от Уол-Стрийт, продължават да настояват този ресурс да бъде насочен към поддръжка на международната финансова система.

Републиканците по принцип считат, че в актуалната ситуация трябва да се спасява икономиката на САЩ, а какво ще става със световната финансова система не ги интересува.

Преизбирането на Буш показва, че американците вероятно ще се насочат към икономически и политически изолационизъм, т.е. ще спасяват долара и американската икономика.

Но дали мисията е възможна? Или доларът наистина вече е изчерпал своите възможности и ще продължи да се обезценява? Доколко сериозна е структурната криза в американската икономика и още колко дълго американците ще се управляват не в реална икономика, а в глобални финансови спекулации? И преди всичко, доколко обосновани са предположенията за връхлитащата икономическа криза в САЩ?

Първите по-сериозни анализи се появиха през лятото на 1998 г., когато покрай анализите на руския финансов крах някои икономисти случайно откриха, че същите принципи действат и в САЩ, и че неминуемо ще ги доведат до крах. Разбира се, с друга скорост и последици, но все пак неизбежен, и до още по-силна девалвация на долара.

След 1998 г. негативните явления в икономиката на САЩ продължиха да се множат. Към средата на 2000 г. стана ясно, че икономиката на САЩ навлезе в коловоз, от който няма излизане и че действията на американската върхушка напълно отговаряха на икономическите трудности.

Във връзка с падането на доходите на основните финансови пазари започна изтичане на частните капитали от САЩ. Предполагаше се, че ключов ще бъде ноември 2000 г. Именно тогава американците започнаха пряко да поддържат фондовия си пазар, но от това не се получи нищо. По-рано те не правеха така. Последваха по-задълбочени анализи на междуотрасловия баланс и особено на отраслите, които представляваха така наречената "нова икономика", свързани с информационните технологии. Доста неочаквано обаче се разбра, че влизащите потоци в "новата икономика" надвишават излизащите от нея, под формата на произведени стоки и услуги, като в ценово изражение разликата е равна на 10 на сто от брутния национален продукт. Това означава нещо невероятно - че "новата икономика" на САЩ гълта, но не връща, че за поддържането на сегашните обеми на "новата икономика" трябва да се внася в нея много повече, отколкото тя дава обратно.

Но американската "нова икономика" се нуждае от нови вложения непрекъснато. Нейният мащаб постоянно растеше, като през всичките години на нейното съществуване влизащите потоци бяха по-големи от излизащите. Тя само се хранеше. "Новата икономика" на САЩ изпиваше соковете на цялата икономика. Все повече ставаха отраслите, в които нямаше пари не само за развитието, но и за нормалното възпроизводство. Закриваха се не само отделни производства, но и цели отрасли. Сега в САЩ даже няма текстилна промишленост, няма и производство на телевизори.

Американското ръководство се залъгваше, че "няма страшно", тъй като "новата икономика" ще компенсира всичко. Оказа се, че не компенсира. Тогава анализите показаха, че за запазването на сегашните мащаби на брутния национален продукт американците трябва да влагат в своята икономика около 200 милиарда долара месечно, освен парите, които влизат в нея по естествен път.

През есента на 2001 г. стана ясно, че единственият начин за САЩ да излязат от кризисното положение и да не допуснат крах е коренна промяна на икономическата политика, отказване от монетаризма и преминаване към пряка поддръжка и интервенция в икономиката, в това число "парично напомпване".

Тогава се появиха (също в "Строго секретно") прогнозите за предстояща крупна терористична операция срещу САЩ, до която се стигаше на основата на икономическите процеси и на факта, че промяната на икономическата политика на САЩ бе невъзможна, тъй като е обусловена идеологически към изграждането на Pax Americana, еднополюсен свят и глобално доминиране.

За да се премине към пряка интервенция в икономиката и напомпване на пари в нея чрез определени отрасли - преди всичко военно-промишления комплекс беше необходим колосален фактор, превъзхождащ даже Пърл Харбър. Този фактор стана операция 11 септември и хвърлянето на вината върху Осама бин Ладен.

След 11 септември американската политика се измени по посока на пряката подкрепа за икономиката и пълно отказване от монетарните методи. Правителството на Буш започна да налива в икономиката огромни средства чрез пряко "помпане". В резултат започна да нараства инфлацията, която се проявява във все по-високите цени на нефта, колосалния ръст на бюджетния дефицит и на външно-търговския баланс. Към тези общи тенденции трябваше да се прибавят и частните случаи. Според нас решението за войната срещу Ирак беше субективно решение на Буш, на неговия екип, и на силите, стоящи зад него.

Постепенно се стигна до сегашната икономическа критична ситуация в САЩ. Под долара лежи колосален инфлационен потенциал, който се изразява в огромния ръст на дефицита на външнотърговския баланс, като например само през юни той нарасна с 19 на сто. Когато с такъв процент той расте годишно не е добре, но когато с толкова расте само за един месец, е катастрофа.

Американският долар трябва да пада стремително. Това се дължи на структурната икономическа криза, обусловена от несъответствия между междуотрасловия баланс и дефицита на "новата икономика". Това означава, че тя, т.е. информационните и компютърните технологии, не увеличават ефективността на производството.

Заедно с това структурната криза влияе и върху ситуацията със споменатия ръст на дефицита на външнотърговския баланс. Според монетарните догми, падането на националната валута неминуемо води до подобряване на външнотърговския баланс. Но в САЩ е точно обратното. Падането на долара по никакъв начин не се отрази на външнотърговския баланс, който продължава да расте.

Според монетарната теория такова нещо е невъзможно. Но от гледна точка на структурата, всичко е ясно. САЩ стремително се деиндустриализираха. Те просто нямат стоки собствено производство, с които да компенсират спадащия внос, заради което той не намалява.

Така например с вътрешно производство американците покриват само 15 на сто от нуждите си от металообработващи машини. Но без тях не могат и ги купуват от Германия, Швейцария, Япония. Но тъй като доларът пада, расте и вносът в ценови израз и дефицитът на външнотърговския баланс. И всички свободни пари отиват за финансови спекулации, където доходността е по-голяма.

Парите, които държавата помпа в икономиката, няма къде да отидат, тъй като няма инвестиции в реалната икономика.

През последното столетие човечеството преживя няколко крупни кризи - през 70-те години нефтената криза, през 90-те разпадането на СССР, по-рано в началото на века - великата "американска депресия".

Но съвременната икономическа ситуация не може да се сравни с тази криза. Ако има аналог, той е много по-древен. Това е икономическата катастрофа на Европа през XVI век, когато за първи път през последните 500 години беше променен именно световният финансов-икономически модел. И тогава кризата се дължеше на търсенето на "универсален еквивалент на стойността".

Сега кризата е подобна. Днес доларът е универсален еквивалент и е съвършен очевидно, че повече не може да бъде такъв, защото едновременно е и национална валута на САЩ. За да решат своите национални проблеми САЩ се занимават с различни видове "вредителства". Например печатат тези долари в огромни количества. Заради това се появи и идеята да се премине в търговията с нефт от долари към евро, което правят Русия, Китай, Европа.

Това задълбочава катастрофата на долара, на САЩ и на света.

Защото днес имаме система, в която няколко частни лица в САЩ, чрез частния Федерален резерв, реално контролират световната финансова система. Богатството в рамките на съвременния финансов капитализъм се произвежда не с труд, а по пътя на печатането на фиктивни, т.е. на фалшиви, финансови активи от САЩ. По този начин финансовата система, която се укрепваше много десетилетия, се оказа сапунен балон.

Това означава и смърт за глобализирането, което е само надстройката - политическа, идеологическа и културна, над абсолютно материалния процес - световното разделение на труда, което след краха на социалистическата система стана единно по цялата планета и се основава само на американския долар. Крахът на долара означава крах на цялата надстройка, т.е. на глобализирането.

С други думи, в момента се намираме в безумна ситуация. Дълго време съществуваше икономически модел, в който светът реално се управляваше само от няколко души. Сега този модел се руши. Реакцията на тези, които контролират модела, може да бъде крайно неадекватна. Имаме всички основания да се съмняваме, че те разбират дълбочината и мащабите на наближаващата криза.

Неадекватното поведение и управление на финансите в нестандартната ситуация ще бъдат най-страшни и опасни, с което светът може да се сблъска още в началото на връхлитащата криза.

Онези обаче, които мислят, че еврото може да стане алтернатива на долара не са прави, тъй като в Евросъюза действа Пакт за стабилност, т.е. забрана за емисия на еврото. В този смисъл то никога не е било противник на долара като световна валута, защото е твърде малко.

А тъй като доларът изпълнява две функции - на глобален еквивалент и на национална валута на САЩ, след началото на кризата той ще трябва да се откаже от едната си функция. От двете функции може да се откаже само при разпадане на САЩ, което може да стане до 2010 г.

По този начин се връщаме отново към изборите в САЩ и към позицията на демократите и републиканците.

И нещата могат да са още по-изненадващи. Демократите, като наследници на Уол Стрийт, искат да съхранят долара като световна валута.

Републиканците пък се опитват да съхранят американската икономика на всяка цена и им е напълно безразлично какво ще стане със световната финансова система.

На този фон се появява нова и различна от досегашната оценка на ролята на Джордж Буш, който, принуден от ситуацията и от връхлитащата криза, може да стигне даже до национализиране на Федералния резерв (но помним как завърши подобен опит на Джон Кенеди). Всички банки на Уол Стрийт, Международният валутен фонд, Световната банка - всичко това ще се срине за броени часове, защото ще се руши цялата световна финансова система. И именно Буш ще вземе решението на кои банки ще помага и кои да остави без държавна подкрепа. Това може да доведе не само до финансова, но и до държавна диктатура.

Буш има един изход - изолационизъм, затваряне на САЩ, печатане и помпане на пари в реалното производство, а не в "новата икономика". По този начин и най-неочаквано Буш ще стане основният враг (ако вече не е станал) на световния финансов елит.

Анализирахме тези процеси през последните години като едно от малкото издания в целия свят. В чужбина ни четат внимателно. Разбира се, има по-силни от нас аналитични центрове, разполагащи с много по-големи финансови и човешки ресурси. Но и ние предвиждахме, че ако се стигне до тази огромна криза (по човешки се надяваме, тя все пак ще бъде избегната) ще настъпи невероятна катастрофа за целия свят. На първо място ще падне рязко жизненото равнище в Европа и САЩ, които са общества на свръхпотреблението. А когато стремително пада жизненото равнище, в човека рязко нараства стремежът към справедливост, който пък ражда революции. Те ще започнат най-напред в развиващите се страни и ще покрият целия свят.

Това означава, че трябва да очакваме ренесанс на социалистическите и даже на комунистическите идеи, и тяхната експанзия, която ще бъде решаващ геополитически фактор.

Китай и Русия вече се готвят за връхлитащата криза. Това може и да е отговорът на най-изненадващата подкрепа на Путин за Буш преди изборите.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ