Вместо да ме ругаят, американците би трябвало да ме наградят, защото още преди години подготвих един от техните най-големи бъдещи успехи. Историята е доста сложна и се нуждае от повишено внимание.

...Обикновено големите войни започват от малки неща. През последните години няколко пъти писах, че в Африка - от Еритрея през Судан до Конго и Уганда, назрява голям военен конфликт, чиито пионки бяха разместени отдавна, така че сега никой не може да разбере причината.

Да вземем нарастващото военно напрежение в западната провинция на Судан - Дарфур, където от март 2003 г. военните формирования Джандгавид - "дяволи на коне", са избили най-малко 400 000 души местно население, а други 1 милион са избягали. Драмата е като в Руанда преди 10 години, която беше наречена "най-голямата хуманитарна криза на Земята". Срещу правителството на Судан се готвят санкции, забранена е доставката на оръжие, Конгресът на САЩ определи ситуацията в Дарфур като геноцид, всичко е готово за нова военна интервенция на американците и англичаните.

Давам си сметка, че малко хора се интересуват от тези неща. Но утре те ще бъдат в центъра на вниманието и никой няма да знае, че причините за ставащото в Дарфур и въобще в Судан нямат нищо общо с онова, което ще ви обясняват, както за Афганистан и Ирак.

Английските колонизатори напуснаха Судан през 1956 г. и го оставиха разделен на две. В севера имаше неколониална държава, която липсваше напълно в юга, където започна въстание, което премина в гражданска война. Решението беше намерено през 1969 г., когато левите сили с подкрепата на комунистите докараха генерал Нимейри на власт. През 1972 г. в етиопската столица Адис Абеба беше сключен договор между Нимейри и въстаниците от юга, които получиха автономия. След това обаче Нимейри загърби своя съюзник СССР, изкла комунистите и се сближи със САЩ. През 1983 г. въведе шариата в целия Судан, в това число в християнския юг, което разпали отново гражданската война.

В юга действаше Суданската народна армия за освобождение (SPLA) на Джон Гаранг, който получи подкрепата на Етиопия, начело с Менгисту Хайле Мариам, който тогава беше съюзник на СССР и на България, Нимейри пък вече беше "човек" на САЩ, чийто "Шеврон" получи концесия за разработката на големите судански нефтени залежи. Запомнете - става дума отново за нефт.

Именно по това време, около 1986 г., се появи моята скромна роля. Като кореспондент на официоза за цяла Африка, в едно от най-затънтените места на черния континент се срещнах с Джон Гаранг. Задачата беше да се разбере какъв е и какво иска. Оценката ми беше ясна - щом е срещу човека на САЩ - Нимейри, и е приятел на приятелска Етиопия, Гаранг би могъл да бъде "наш човек". Ясно беше и какво искаше - оръжие. Информацията ми отиде там, където трябваше - на висше партийно равнище, откъдето на още по-висше равнище Гаранг получи оръжието и именно оттогава започнах да действам не само в интерес на България и СССР, но и на ...САЩ, което моля да бъде отбелязано където трябва.

През 1989 г. обаче консервативният Национален ислямски фронт на Башир извърши държавен преврат в Судан и нещата се обърнаха. През 1991 г. Хартум възприе антиамериканска линия, подкрепи Ирак, тресна вратата пред Запада и веднага беше обявен от Вашингтон за "убежище на терористите" и "престъпна държава". За да стане всичко по-интересно, в "нашата" Етиопия дойде проамерикански режим, който прекрати подкрепата за въстаниците в юга на Судан на Джон Гаранг, който ставаше бивш "наш".

Новото суданско правителство започна отново атака срещу въстаниците на Гаранг в юга, което се съпътстваше от съобщенията за потенциално големи нефтени залежи в този район. Хартум искаше пълен контрол над добива, превоза и преработката, а Гаранг искаше част от него за юга. Хартум искаше да строи нефтопровод към пристанището Судан на Червено море, Гаранг искаше преработката на нефта да е до залежите и тръбата да е до Момбаса в Кения, към Индийския океан.

Да не забравим обаче и западната провинция Дарфур, която, за разлика от юга, е предимно мюсюлманска. Гаранг се договори с Дарфур и се стигна до най-неочаквания мариаж - между християните и мюсюлманите.

За да стане всичко по-сложно през 90-те години при Клинтън, САЩ започнаха конфронтационна политика срещу Судан, чиято кулминация бяха бомбардировките на фармацевтичния комбинат до Хартум, под предлога, че произвежда химическо оръжие. Режимът в Хартум се предаде и изпъди намиращия се там Осама бин Ладен. Но Клинтън не отмени определението за Судан като "терористична държава", защото нефтът тепърва щеше да бъде разигран.

През 1999 г. Судан за първи път изнесе значителни количества "черно злато" предимно с китайски фирми. Американците и англичаните вдигнаха тревога и съобщиха, че там има "хиляди китайски войници", въпреки че нямаше. Но Китай можеше да им задигне под носа нефтени залежи от средно глобално равнище.

Вашингтон започна давление върху режима в Хартум през изострянето на конфликта в Дарфур и чрез същия Джон Гаранг, който от враг на империализма междувременно стана почти американски съюзник.

С давлението чрез тези групи САЩ искат да завладеят нефта в Судан. Помага им и съседна Еритрея, която има приятелски отношения с Израел, който помага на ... мюсюлманските въстаници в Дарфур.

Американците могат да елиминират сегашния режим на Башир в Хартум лесно, но това ще създаде тотален хаос, който не е в техен интерес.

Преди две години Хартум и Джон Гаранг подписаха примирие, но въстаниците от Дарфур не бяха поканени за всеки случай, да не вземат и те да се договорят.

Според слуховете, Гаранг ще влезе в централното правителство и в президентските избори, които трябва да се проведат до 3 години, и има шанс да стане президент. Ако стане, някогашният враг на САЩ Джон Гаранг ще е сегашен приятел на американците и Израел във войната им срещу мюсюлманския фундаментализъм в Сахара и ще им даде концесиите за добив на нефт, за което става дума.

Именно тук се появява моят някогашен принос за въоръжаването на някогашния враг на САЩ - Джон Гаранг, който след като се укрепи с оръжието ни, стана американски приятел, с което и аз имам скромен принос за огромните сегашни успехи на американската политика в този район на света. Заради това не разбирам защо американците напоследък ме ругаят, вместо да вземат да ме наградят с нещо.

Ако сте разбрали тази кратка международна лекция - браво. Ако не сте, с няколко думи исках да ви обясня как стават нещата в този бардак, наречен съвременен свят, ръководен от политика, която разумните хора наричат проститутка.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ