Краят на тази левица /10/

При комунизма от комунизма живееха добре всички комунисти. При посткомунизма от комунизма живеят още по-добре всички антикомунисти. 15 години те се изхранват, с останките на комунизма.

Това е парадоксът на посткомунистическа България - антикомунистите още живеят от комунизма. В това число и БСП. Цялата тази политическа сбирщина се превърна в паразитна бандитска политическа класа. Българската държава обрасна с паразити, които множат своите привилегии и имунитети, назначават се на най-добре платените от държавния бюджет места, прекрасно се ориентират и функционират в мрежата от закони и наредби, чиято цел е да пазят и стимулират корупцията им.

Тази "политическа класа", позовавайки се на волята на народа, всъщност фалшифицира тази воля, като създава паянтова власт и след изборите влиза в коалиционни сговори, които нямат нито принципи, нито отговорност. Никой не отговаря за нищо. Всички крадат колкото могат. Виновен е комунизмът, въпреки че продължават да живеят от него.

БСП не е изключение. Последните наши анкети потвърждават предишните - БСП събира едвам 7,8 на сто, докато нито една друга партия няма повече от 2 на сто. Всичките други анкети са лъжа и манипулиране на общественото мнение.

Нашите анкети отново потвърждават, че 55 на сто от българите нямат намерение да гласуват и остават най-голямата партия на България, която пак няма да има представителство във властта. Според тях, днешна България е една разграбена предишна НРБ, като този курник е прикрит с лозунга "демократична държава".

В момента "демократична България" е демонтирана. Но как може да бъде демонтирано нещо, което не е било монтирано? Може, защото няма никаква "демократична България". Има някаква преходна бандитска България, с конституция, която вместо да е фундамент на закона е само орнамент.

Според чий проект се появи тази "демократична България"? Името на главния архитект на това безумие не е известно. Всъщност едва ли някой ще си признае бащинството над роденото след 1989 г. На България й липсва конструктивен план на строежа, матрицата. Не се появи нито един политик с ясен план за управление и поглед към бъдещето. В Германия такъв "баща" беше Аденауер, във Франция - де Гол, като оставиха модели, в които бяха отгледани Кол и Шрьодер, Митеран и Ширак, без значение дали бяха леви или десни.

В България не се появи такъв политик. Скицата на "демокрацията" беше начертана на някаква самозвана "кръгла маса", чиито участници свиреха в старо-новата държава първа цигулка. Диригентът беше един човек, който след това беше екзекутиран.

Именно заради тази кръгломасова контрареволюция "демократична България" не създаде никакъв елит. Обратното. Критерият беше - "колкото се може по-глупав и крадлив".

Заради това историята на "демократична България" има чертите на карикатура, която е истинска.

Прекъсването в приемствеността на властта стана причина за още по-голямо нещастие. Всеки следващ екип отхвърляше предишния и започваше да реализира своите собствени илюзии. Появи се някаква постройка, в която нито един елемент не пасва на другия.

Твърдят, че се постигали успехи, че са влезли в НАТО, и ще ги приемат в ЕС. Нищо подобно. Нищо не е реформирано както трябва, защото главният проблем на демократична България е липсата на стопанин. Това е банална истина. Всички пръкнали се партии и партийки, кръжоци и файтони се отнасят към държавата като окупатори. Те не управляват своя държава, а окупират чужда. И тъй като знаят, че като окупатори ще бъдат изхвърлени я карат като бандити. Светкавично окупираха стратегическите позиции и "доят" държавата вече три петилетки.

Нито една партия не се чувства стопанин в тази държава, в това число и БСП. Нито една партия не се грижи за държавата, а само я експлоатира. Това се дължи на маргиналността на този "елит" и неговото непознаване на елементарните стандарти. Те не знаят какво трябва, какво не трябва, как трябва и как не трябва. Докато обществото схвана, че не стават за нищо, вече беше късно. Структурата беше изградена и никой от тях не иска да излезе от нея, защото ще е безпомощен срещу политическите си опоненти, влачещи награбената плячка.

Постдесетоноемврийските партии-изтърсаци имат и други причини да се чувстват окупатори в новата и непозната ситуация. Докато в началото след 1990 г. плячката от окупираната държава отиваше за фондации, институции, телевизии и радиа, след 1997 г. те започнаха да крадат само за себе си. Системата се оказа болна. Няма човек, който да не е разбрал, че мащабът на диспропорциите се нуждае от радикална терапия.

Императивът е появата на Нова левица, тъй като нито една актуална политическа партия не е в състояние да отговори на стратегическите въпроси на живота. Въпреки краха на социализма никой в Европа не се е отказал от социалната държава. И у нас, щом като 15 години всички живеят от руините на социализма. Вече не минава номерът на десницата, че социализмът не е давал достатъчно на хората. Именно такива примитивни идеолози родиха една от най-бандитските държави в света.

За БСП основният закон на икономиката е "правото" да участва в "преразпределението" и в приобщаването към каталога на идиотщините на САЩ "за изграждане на хегемония на глобално равнище, която да регулира и предлага суверенитет". Опитайте се да схванете смисъла на тази глупост. Когато една или друга държава не се придържа към международния етикет, определян от САЩ, нейният имунитет ще бъде арестуван от американците. Нов Джордж Оруел от 2004 г.?

Същото е написано на блузите на републиканците на Буш - We're right, cause we've right. We've right, cause we're right! Тази игра на думи може да се преведе по няколко начина, но най-важният е, "че сме прави, защото имаме право", и обратното. Кой им е дал правото и за какво са прави, не се знае.

Това безумие повече не може да продължава. Колкото се може по-бързо трябва да започне възстановяването на национално-държавния-социален сектор, който да бъде противопоставен на грабежа на онези, които са прави, защото имат правото.

Бъдещето на България е в нова лява национална държавна и социална партия - Нова левица, която няма нищо общо с актуалната БСП.

Но за да се появи тя, трябва да се появи нов лидер, ако не от формата, то поне като подобие на де Гол, Аденауер, Митеран, Путин, който преди да спечели симпатиите на историята, трябва да получи доверието на българите.

Въпросът е дали имаме политик от такъв формат. Засега, не. България спешно се нуждае от лидери, които да я изведат от безпътицата.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ