Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'24'23'22'21'20'19'18'17'16
'15'14'13'12'11'10'09'08'07
'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Руската лазерна бойна станция
Документация "Строго секретно"

Американската национална антиракетна отбрана е едно от най-големите предизвикателства срещу Русия. Дали руснаците спят или вече разполагат с възможности за които не се знае нищо?

До неотдавна антиракетните и космически отбранителни сили на Русия се наричаха ракетно-космически и включваха система за ранно предупреждение, антиракетна балистична система, система за контрол на външния космос и космическа защитна система.

Системата във външния космос наблюдава ниските и високи орбити - от 120 до 40 000 км и по-високо. Информационните й компоненти наблюдават, анализират и каталогизират обекти с диаметър от 10 сантиметра, намиращи се на ниски орбити, или с диаметър от 50 см, намиращи се на квазистанционарни орбити.

През юли 1977 г. Ракетнокосмическите отбранителни сили на Русия бяха пренесени към Стратегическите ракетни сили. По това време 69 на сто от живота на сателитите за ранно предупреждение и 48 на сто - на наземните инсталации, беше изтекъл. Започна тяхната подмяна и модернизиране, което се ускори след излизането на САЩ от антиракетния договор от 1972 г. и започналата от Буш подготовка за нови "звездни войни".

Оказа се, че руснаците работят в тази област още от 50-те години. Първият проект беше Космопланът за прехващане и унищожение на спътниците на врага на конструкторското бюро "Челомей". Това беше развитие на инициативата на Сергей Корольов, който предлагаше базиране на антиракетна сателитна система върху междуконтинентални балистични ракети, със сателитен убиец на последната степен. Убиецът беше разработен от конструкторското бюро "Микоян".

Изграждането на новата космическа отбранителна система за ликвидиране на военни сателити започна през 1962 г. Тя включваше команден център в московския район, система за изстрелване от Байконур, доставяща ракета и сателит-прехващач, въоръжен с фрагментиращи глава за убийството на сателитите на врага.

Прототипът на първия космически прехващач беше маневриращият сателит Полет-1. Вторият излетя през 1964 г. Тези сателити тежаха по 2 тона и се състояха от централно отделение и система от четири горивни резервоара около двигателя. В централната част се намираше бойната глава с шрапнел. "Полет" бяха изстрелвани в Космоса с ракетите Р-7А. Именно тези два сателита бяха прототипът на сателитния автоматичен убиец.

Последва разработката на ракетата Циклон-2А през 1966 г. Тестовете й започнаха през 1967 г. с първото изстрелване на ракетата Р-36 с маневрираща трета степен. Това беше между 1968-1970 г. Първото прехващане на спътници в Космоса беше през август 1970 г. Прехващащите сателити бяха дълги 6 метра, с диаметър 1,5 метра и тежаха 2500 кг.

Космическата отбранителна система влезе в бойно дежурство през 1979 г., като първият тест беше през 1982 г., когато Космос-1379 прехвана американския "навигационен спътник".

След 1979 г. конструкторското бюро "Вимпел" разработи антисателитни ракети, които можеха да бъдат изстрелвани от Миг-31. Прототипът беше тестван през 1986 г. за ликвидирането на военни сателити бяха разработени два вида спътника, въоръжени с различно оръжие - лазерно и ракетно.

Първите бяха срещу спътници на ниски орбити, а вторите - на средни и геостационарни.

Сателитът с лазерно оръжие беше дълъг 40 метра и тежеше 95 тона.

Това всъщност беше и първата руска космическа лазерна бойна станция, за чието изстрелване трябваше да бъде използвана огромната ракета "Енергия". Между 1983 г. и 1987 г. бяха извършени полетни тестове на лазерна система, тежаща над 60 тона с Ил-76.

През 1983 г. СССР едностранно прекрати изграждането на космическата защитна система, но след стартирането на "Звездни войни" от Роналд Рейгън, програмата беше възобновена. Подготвен беше моделът "Полюс" с дължина 37 метра, диаметър 4,1 метра и тегло 80 тона. "Полюс" имаше четири основни, 20 насочващи и 16 стабилизиращи двигатели. Тестово изстрелване на "Полюс" с ракетата "Енергия" беше направено на 15 май 1987 г. Някои елементи от съветската антикосмическа защитна система бяха използвани в космическия модул "Спектър" пет години по-късно.

От 60-те години СССР работеше и над създаването на наземна лазерна антисателитна система, но през 1994-1995 г. Москва продаде мобилния електрически генератор Памир-3У на САЩ. Той има мощ 15 мегавата с размери 2,5 х 2,5 на 10 метра и тежи 20 тона. Генераторът беше използван от Русия на земята или във външния Космос за захранване на далекобойни лазери и високочестотни оръжейни системи.

СССР работеше и над "орбитална крепост", базираща на станция като "Мир", която трябваше да унищожава бойните глави на ракетите на врага от външния Космос.

Според експертите изградената в Таджикистан система "Окно" е военна лазерна система за наблюдение на космически обекти, разполагаща вероятно с наземно лазерно оръжие.

Над какво работят сега руските космически и лазерни специалисти не се знае. Дали са реанимирали програмите и достиженията от времето на СССР, за да изненадат в близко време американците с първата космическа бойна лазерна станция. Или вече тя е на орбита?

...

 
       READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ 
 

 More from Strogo Sekretno
 

 Issue 116, Jan-Feb 2005
"Енергия" пуска совалката "Клипър"
Руската космическа корпорация "Енергия" показа новата космическа совалка "Клипър".Новият кораб ще замени досегашните "Со...
    На България й трябват лидери
При комунизма от комунизма живееха добре всички комунисти. При посткомунизма от комунизма живеят още по-добре всички ант...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2024, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com