Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'24'23'22'21'20'19'18'17'16
'15'14'13'12'11'10'09'08'07
'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
На дневен ред - главите
02.2005

Слуховете за преждевременната ми кончина, защото съм бил удавен от цунами край Суматра, заедно с жена ми, по време на коледните празници, се оказаха преувеличени. Опровержението ще разочарова моите врагове. С атеистичния си мироглед обаче се замислих дали осуетеното пътуване към пострадалия район (защото имахме такова намерение) не беше все пак божие милосърдие, което, както е известно, е неограничено, заради което даже моята личност би могла да влезе в обхвата на неговото въздействие.

Избегнатата от мен временно окончателна справедливост имаше и друг положителен аспект. Трябваше да пътувам към онзи район, за да стана почетен консул на една от тамошните държави, които са рай за туристите. Тъй като не станах, сега ще отърва затвора, защото всички други почетни консули у нас - на Тайланд, Сейшелите и Коморите, са за затвора и, рано или късно, ще влязат там. Единият - заради разграбването на "Балкан", вторият - заради фалшиви документи за образование, третият, наред с всичко друго, защото ми е съученик, което си е сериозно престъпление.

Въпреки че цунами ми се размина, това не означава, че божиите грижи ще продължат да ме преследват. Всъщност, нямате ли впечатлението, че от няколко години някой иска всичките да ни изтрепе. Не само българите, които се изтребват сами, но и другите народи.

Не ви ли се струва, че от известно време сме в гигантски супермаркет, който е доброволен концлагер, описан от апотеозите на полицейската държава като "диктатура без сълзи" и "любов към робството". Това пък би трябвало да означава, че светът направо плаче за глобална революция, в която трябва да участват 6 милиарда партизани, които ще ликвидират няколкостотин милиона бандити.

Реално, това глобално въстание вече е започнало. La basta. Стига толкова!

Не се страхувайте.

Съпротивата срещу фикцията за капитализма "с човешко лице" нараства. Това е въпросът на нашето време - дали капитализмът е окончателният хоризонт или зад него все пак ще има още нещо, дали тази цунами ще издави всички ни или след нея ще дойде по-хубаво време. И дали човечеството ще се отърве от тази утопия, за да не се озове в новото средновековие?

В края на 90-те години почти всички твърдяха, че краят на комунизма е смъртта на всички утопии и че настъпва ерата на реалната икономика и всички други реалности. Нищо подобно. Навлязохме в ерата на още по-лъжливата неокапиталистическа утопия. Стигна се до най-големия парадокс в историята на човечеството. Ролята на левицата и нейната идея за демократичната революция беше присвоена от неоконсерваторите, които извършиха империалистическата контрареволюция. Пръкна се глобализмът, т.е. пропастта между онези, които се глобализират и онези, които остават извън този процес. Вече 4 милиарда души - от Южна Америка до Филипините, живеят без никакъв шанс за стабилизиране или цивилизационен прогрес. Обликът на глобализирането е по-жесток даже от традиционните класови битки на XIX век. Това не е пропаганда или катастрофизъм, а обективен извод. Не е и евтин популизъм поне заради причината, че няма скъп популизъм.

Глобализирането роди мегакорупция по целия свят. Говори се, че корупцията е втората най-стара професия в света. Днес обаче тя е по-популярна и от проституцията и доведе до безпрецедентен глобален грабеж. Водещият разбойник са САЩ, които не са олицетворение на "либералния капитализъм", а на новия феодализъм.

Нищо не остана от голямата лъжа, че живеем в Епохата на информацията и новото Просвещение. Върнахме се към средновековието, за да потвърдим старата максима, че "съвременността не е време, а място", т.е. че средновековието не е епоха, а начин на възприемане на света, мироглед.

Стигна се до "присвояване на политическата власт, принадлежаща на държавата, от няколко личности, използващи я за собствени интереси". Не бъркате. Това е глобализмът, но и класическата дефиниция на феодализма. В края на ХХ век стрелата на еволюцията се насочи към миналото. Вече никой не поверява сигурността си на държавата. През 70-те години в САЩ на един бодигард се падаха 1,5 полицаи, днес съотношението е 3:1. Така е било през средновековието. Феодалът сам се е грижел за своята сигурност чрез платени главорези.

Това е новият феодализъм, който обхвана реприватизацията на въздуха, водата, земята, пощите, болниците, затворите. Даже армиите. И феодалите имаха наемни отряди, наричани кондотиери. Днес частните военни корпорации Armour Group, Holiburton, Saladin и Sandline са с родословие от средновековните "компании", което означава, че и при армията, където държавата трябва да е единственият монополист, вече не е така.

Засега не пипат само данъците, но и там няма да закъснеят и ще делегират събирането им срещу комисионна на частни формации като в средновековието.

И ви говорят за смъртта на лявата утопия и за "адекватността на либералния капитализъм".

Карат ви да вярвате в чудеса, за да не обръщате внимание на онова, което става "тук и сега". Но историята показва ясно и трагично, че вярата в чудеса е нещо, което никога не се случва. А чакането да се случи е най-сигурният начин, че няма да се случи.

Заради това подозирам, че в близко време ще се върнем към поредната сцена от средновековието - забучените глави на колове на централните площади. След като не ме удави вълната в Суматра, сега още по-малко ми се иска моята глава да изглежда по такъв начин, въпреки че след това ще стана мъченик на свободата и национален герой.

Ето защо предпочитам да ви призова да се включите към започналата вече глобална революция. Побързайте, защото докато се наканите, тя ще свърши.

Що се отнася до радостта ми от разминаването с цунами в Суматра, започнах да си променям мнението, след като през последните дни чух думите на един нашенски кретен за контингента ни в Ирак. Никаква окупация, "стабилизация" или друга стрелба, а "доказателство за съблюдаване на висшите ценности, които в живота на човека и обществото са истината и справедливостта".

Къде все пак е тази цунами?

...

 
       READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ 
 

 More from Strogo Sekretno
 

 Issue 117, February 2005
Операция "Цунами-Суматра"
На 26 декември 2004 г. половината свят беше залят от огромната вълна на безпрецедентна трагедия - гигантските унищожител...
    Сменете им чиповете
Управляващите обещават да спечелят всички избори. Според тях българинът живее все по-добре. Той обаче ги псува колкото м...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2024, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com