Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'24'23'22'21'20'19'18'17'16
'15'14'13'12'11'10'09'08'07
'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Досиетата - да се изгорят или отворят
Група за анализ на "Строго секретно"

Източна Европа като че ли режисирано избухна отново интересът към досиетата. Вълната залива Полша, Чехия, Словакия, Германия, Украйна, Румъния и, разбира се, България. Това е манипулация - ще кажете. Съгласни сме. Но тази манипулация се осъществява в България с досиетата от 15 години от хора, които нямат нищо общо с интересите на държавата и искат тя да затъва в тъмнината на миналото, вместо да изплува на широките води към бъдещето.

За разлика от други източноевропейски страни, проблемът с така наречените досиета у нас попадна в ръцете на аутсайдери, игноранти или манипулирани психопати, които се опитваха да го поставят извън контекста на миналото и днешния ден, за да го използват за свои партизански цели, които в крайна сметка са насочени срещу България.

Лустрацията може и да е нужна на някого, но тя не трябваше да се прави от който и да било, т.е. от случайни хора или политически недоразумения, при които се прояви комплексът на Фройд - завистта, че не са участвали и не разбират нищо, и даже, че са били такива аутсайдери, че не са имали досиета. Пълни с комплекси, те се докопаха до лустрационния олтар без да знаят каква молитва се чете там и кой я чете.

От друга страна онези, които знаят за какво става дума и които са противници на лустрацията в нейния български вариант, са единодушни, че с досиетата не трябва да се занимават онези, които се занимаваха с тях през последните 15 години. И парадоксално, именно тези доморасли досиеведи превърнаха идеята за лустрацията в пародия и в край на лустрацията. Заради което днес 90 на сто от българите са равнодушни към така наречените досиета и не се интересуват какво има или няма в тях.

Общественото мнение може да се манипулира, но до време. Манипулаторите накрая така се оплетоха в собствените си мрежи, че се демаскираха като хора, които се страхуват от онова, което има в досиетата за тях самите.

Кой се интересува от досиета отпреди 20 години в момент, когато 80 на сто от българите живеят под границата на социалния минимум, няма какво да ядат и с какво да си платят тока и парното. Но досиетата се вадят от появилите се на сцената след 1989 г. клики, за да се легитимират като хора, които правят "равносметката с миналото" и че само те имат моралното право да направят това. Пълна глупост.

Да вземем например сътрудниците в средите на артистите, естрадните изпълнители, музикантите или спортистите. Защо органите на НРБ би трябвало да се интересуват от тях или да използват техните услуги щом като предварително знаеха, че те няма какво да им съобщят. Дали тези хора бяха толкова важни за предишната система? Нищо подобно. Ставаше дума за демонстриране от страна на властта, че те са важни за нея, че с тях се съобразяват, въпреки че те нямаше какво да съобщят на властта. Ако се прегледат реалните списъци от онези години, ще се види, че реално няма нито един по-добър артист, певец, спортист, музикант, журналист, който да не е бил сътрудник на органите. Звездите на музиката и спорта бяха в НРБ много по-популярни, отколкото днес са разните чалгаджии и хомосексуалисти с голи задници. Повечето от тях в предишната идеология се водеха в групата на "инженерите на новите души" и участваха в този процес доброволно и мотивирано, защото такива бяха реалностите. Те вярваха и вярват в това и до днес. От перспективата на отминалите 15 години се оказа, че са били прави и са работили в интерес на държавата и обществото в най-широкия смисъл.

Разбира се, именно в тези среди се развиваше и дисидентството. Но това беше парадоксът на социализма - т.е. дисидентството на утвърждаването на строя, търсенето на начини за неговото усъвършенстване. Заради това в България нямаше наказани артисти, спортисти или журналисти, като в Полша или Чехия. Имаше хора или по-скоро личности, които мотивирано участваха в процеса на перестройката, дирижирана отгоре (именно тогава в България се появиха първите признаци на някаква интелектуална опозиция), която обаче нямаше нищо общо с пръкналите се след 1989 г. маргинали от Кръглата маса или от "елита", присъстващ на сцената до днес. Обикновено мътилката винаги изплува на повърхността. В България се оказа, че боклукът на дъното е бил наистина много голям. Това може би беше големият недостатък на органите преди 1989 г. - че идеализираха ситуацията и не можеха да си представят каква мръсотия лежи под повърхността на псевдоопозицията, която те сами създаваха, какъв примитивизъм, простащина и глупост. Днес те са пред вас и можете да ги оцените. Това са дисидентите срещу социализма.

Всъщност Държавна сигурност не правеше нищо в тези среди, а само събираше информация кой изневерява на жена си, кой е хомосексуалист, кой е карал колата си пиян или е наругал Живков или цялото политбюро. Обикновено това беше контингентът на 6-то управление, което до 1989 г. не можа да намери мястото си в структурата на Държавна сигурност и се изроди в пародия на контраразузнаването. Ако някой има възможност да прочете техните "досиета" ще умре от смях. Заради това те сами си ги унищожиха или са си ги скрили в своите мазета.

Още по-смешни са лустраторите, които винаги са стигали до истерични ноти по този повод. Държат се така, като че ли с истерия и суматоха, а не с аргументи, ще могат да разберат онова, което е било в миналото. Параноици. Лабиринтите на архивите на НРБ те сравняват със света на демоните, които искат да извадят на дневна светлина "кутията на Пандора" и че онова, което ще изпълзи от нея, е заслужено наказание за българите. Нищо подобно. От нея няма да излезе нищо освен истината, че няма никаква "кутия на Пандора". Няма, защото нямаше нужда от връщане към състоянието на невинност. Възможно беше само да се получи определена информация за действието на държавните механизми, които навсякъде по света, независимо от идеологията, са почти еднакви. Злият дух беше изпуснат от мухлясалите и прашни архиви, които са пълни само със стари бактерии, застрашаващи дихателните пътища с трайни възпаления. Не се шегуваме.

Противниците на лустрацията бяха поне в едно нещо прави - досиетата, и въобще архивите, бяха в огромна степен фалшифицирани и недостоверни, и трябва да се разглеждат само в контекста на политическата власт през онези години и на различните битки, които се водеха в нея.

Заради това в България наистина би бил най-добър вариантът на унищожение на досиетата, който де факто означава приемане на принципа на историческа амнезия - "избираме бъдещето като забравяме миналото".

Но ако беше избран този вариант, маргиналите, появили се след 1989 г., нямаше въобще да присъстват на сцената. Парадоксално именно те бяха най-заинтересовани в поддържането на някакъв виртуален мит за съдържанието на досиетата, подклаждаха обществена истерия, създаваха атмосфера на някаква заплаха към обществото от бившите управници, които продължават "да дърпат конците", давайки си все пак сметка, че не разбират нищо от онова, което ставаше по времето на НРБ. Стигнаха до още по-наивния извод, че само някакви специални органи или колегиуми имат право да преглеждат досиетата. Това също беше в техен интерес, защото отварянето на досиетата щеше да покаже несъстоятелността от тяхното присъствие в нещо, в което няма нищо необикновено и най-малкото страшно. По този начин досиетата се превърнаха в идеологията на страха на така наречения политически елит след 1989 г. - сбирщина от маргинали, бандити и псевдоинтелектуалци, които се нагърбиха със задачата, която никой не им беше възлагал, да ни "пазят" от конфронтацията със собственото минало и да ни го представят през призмата на тяхната примитивна интерпретация.

Но народът може да опознае себе си само когато погледне в миналото си и възприеме поне част от греховете или лъжите. Това е неделима част от живота на всеки народ. По същия начин трябва да се отхвърли напълно погрешния образ за съществуването на някакви невинни жертви и търпения в името на някакви висши цели, налагано от същите тези хора.

Тази "кутия на Пандора" трябва да се отвори напълно или да се изгори окончателно. Трагичността на една или друга ситуация никога не е била болест или слабост. Нейното преодоляване е по силите на българите, от което те ще излязат по-силни.

Но ако се отворят архивите, ще проличи пълната несъстоятелност на "героизма" на "антикомунистическата опозиция", т.е. никакъв героизъм, никаква антикомунистическа и никаква опозиция.

Архивите нямат нищо общо с тези случайни хора. Но те имат много общо с народната памет и с това, че българите имат право на тази историческа памет, даже ако тя е била трагична, или погрешна. Това е опит, който трябва да бъде полезен, и да не се забравя.

Това са въпроси, които засягат фундаменталните права на демокрацията, прозрачността на обществения живот, функционирането на медиите, без които съвременната демокрация не може да съществува.

Изненадите, които съдържат архивите на ЦК на БКП или на МВР, няма да преразгледат българската история, само ще я коригират от сегашния статут, който бе съчинен от актуалния "елит".

Не е истина, че по-голямата част от тези материали липсват, тъй като са били унищожени от евакуиралия се набързо предишен политически екип. Това само частично е истина. Защото предишната система имаше мания да репродуцира всички документи и всеки един от тях може в голяма степен да бъде възпроизведен даже при начални липси. А поставянето под въпрос на историческата стойност на тези документи, само защото са били направени от "лоши хора", отново е нонсенс.

Това е част от истината за НРБ и тя трябва да се знае. А ако не искаме да я знаем, трябва да бъде изгорена, което обаче от гледна точка на народната памет е престъпление.

Дилемата е или да се отворят напълно, или да бъдат изгорени. Като прагматици сме привърженици на първото решение, но като прагматици, познаващи дълбоката същност на този проблем, сме привърженици и на втория вариант - за унищожението, за да се избегне нараняването на невинни хора и на продължаването на тактиката на шантаж и страх, в която съществуват актуалните политически режими.

По този начин парадоксално, но закономерно нещата се обърнаха на 180 градуса. Продължава да се изгражда страхът на хората, които мислят, че имат нещо на съвестта си, и на невинните, които се страхуват, че с някакъв случаен разговор с бившите служители от службите, или с някаква декларация, за да получат паспорт за чужбина, са могли да навредят на невинни хора или да попаднат в списъците на "агентите".

По този начин привържениците на лустрацията стават идеолози на новия шантаж и врагове на народната памет.

Има два варианта - да се отворят или да се унищожат. Това можете да решите само вие, а не онези, които не разбират и никога няма да разберат за какво става дума.

...

 
       READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ 
 

 Issue 119, April 2005
Шпионинът Windows XP
Все повече експерти са убедени, че новата версия на Microsoft на Windows XP е комплексен вариант за тотално подслушване....
    В навечерието на депресията
Присъдата на долара вероятно бе подписана окончателно. Ударът дойде оттам, откъдето в Ню Йорк най-малко го очакваха. Тов...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2024, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com