Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'24'23'22'21'20'19'18'17'16
'15'14'13'12'11'10'09'08'07
'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Зад кулисите на Ватикана /8/
Атака срещу православието
(Продължение от предишния брой)
Документация "Строго секретно"

Реално погледнато, пикът на атаката на Ватикана срещу православието беше "случаят Антонов". Но по онова време в София и Москва не мислеха с тези категории. Защото нещата бяха от по-рано, като директивата беше на папа Лео XIII (1878-1903), който каза: "Бъди крал на всички, които ще се лутат в тъмнината на поганството или на ислямизма, и ги доведи до светлината на Божието царство."

Поганите, както е известно, са източноправославните, като атаката срещу тях започна Павел VI на 6 януари 1964 г. на срещата в Ерусалим с Атенагорас, който бе масон от 33-та степен и патриарх на Константинопол. Една година след това беше свалена клетвата между Рим и Константинопол. През 1979 г. Папа Павел VI отново посети Атенагорас, който през същата година му върна визитата в Рим.

През 1979 г. Йоан Павел II се срещна в Истанбул с патриарх Димитриос I. През 1980 г. на остров Патмос в Гърция започна диалогът между католическата и православната църква. Той продължи в Мюнхен през 1982 г. и на остров Крит - през 1984 г.

През 1981 г., по случай 1600-та годишнина от Константинополския Сабор, Йоан Павел II помоли митрополит Дамаскинос да го замести. За първи път православен духовник се качи на олтара на Базиликата. През 1985 г. делегация на Ватикана посети Вселенската патриаршия в Истанбул.

Но именно по отношение на православието Йоан Павел II регистрира едно от най-големите си поражения. Папата много пъти говореше за двата "бели дроба" на Църквата - на Запада и Изтока. Редактира даже и отделна енциклика за ролята на Кирил и Методий - апостолите на славяните, през 1985 г. В този документ той акцентираше върху историческия, но премълчаван факт за проникването на християнството през Балканите към Централна Европа, още преди покръстването на централноевропейските държави.

След това Йоан Павел II създаде смесена комисия по въпросите на католическо-православния диалог, като на нейната сесия през 1993 г. беше определено, че двете църкви-сестри и всяка от тях е път към спасението.

Финалът на тези жестове на Ватикана към православието беше енцикликата от 1995 г. Orientale Lumen - "Светлина от Изтока", в която папата говореше за необходимостта от взаимното опазване и за възстановяването на свещеното единство на двете църкви. Нещо повече. Йоан Павел II признаваше, че в интерпретацията на това наследство православието по-често е било право, отколкото латинската традиция.

Кой е бил виновен за разрива? Папата обвини и двете страни и първи протегна ръка.

Но ръката му увисна във въздуха. По същия начин не беше поета и от другите християнски вероизповедания и нехристиянските религии.

Опитите за "диалог" много години даваха надежда за някакво сближаване. Прегръдките и комплиментите от двете страни на различни срещи не предвещаваха скъсването на крехката връзка. Но започна постепенно охлаждане като кулминацията стана 2000 г., когато именно в Декларацията на Конгрегацията по вярата на кардинал Йозеф Ратцингер вече не се споменаваха "църквите-сестри". Нищо нямаше и за обогатяването на католицизма от богатата традиция на православието.

В средата на 2000 г. в Москва се проведе юбилейният сабор, който пък провъзгласи православието като единствено общочовешка църква, а католиците обяви за схизматици, с които не може да се влезе в компромиси и екуменичен диалог.

Този крах на екуменизма на Йоан Павел II беше за него силен удар. Все пак той беше първият славянски папа, въпреки че неговата славянщина винаги е играла третостепенна роля, за да се стигне до окончателния и открит разрив с Руската православна църква и твърдият отказ на патриарх Алексей II да го покани да посети Русия, под какъвто и да било предлог, включително връщането на иконата на Казанската майка.

Мечтата на Йоан Павел II беше да посети Москва, но не го приеха в Русия - имперският и териториален гигант.

По този начин посланието на Фатима за "завръщането на Русия" не беше изпълнено.

Руската църква не покани Йоан Павел II заради една основна причина. Това е прозелитизмът на Ватикана, т.е. опитите да спечели за католическата вяра руснаците и украинците.

Йоан Павел II понесе и друго поражение спрямо славянското православие. Той се намираше под силното влияние на историософията на Владимир Соловьов (1853-1900 г.), който постулираше обединението на католицизма и православието в рамките на така наречената свободна теокрация. Само крачка дели това от руския панславизъм, различните версии на славянофилството и идеята за обединяване на всички, даже без участието на Русия. Това през XIX век беше чиста утопия.

Но в началото на XX век идеята за двата "бели дроба" - на църквата на Запада и Изтока, намери израз в произведенията на руския философ и поет Вячеслав Иванов, който даже премина на католицизъм. Според него това не беше отказ от православието, само признаване на примата на Рим във всеобщата църква, дишаща с "два дроба".

Същите два дроба след това влязоха в лексикона на Йоан Павел II, когато се обявяваше за унифицирането на Западна Европа и неопределения Изток - разбирайки Полша, Литва и Латвия, а след това Украйна, Беларус и цяла Русия.

След ерата на Брежнев и Черненко, особено при Горбачов, папата имаше всички шансове да посети Русия. Горбачов беше заинтересован в това, тъй като щеше да укрепи силно разклатената си позиция. Но срещна свирепата съпротива на руската православна църква, която най-накрая почувства самостоятелността си.

Обвиненията в прозелитизъм не бяха единственият контрааргумент, но именно след перестройката на Горбачов униатите започнаха да си го връщат на православните и да превземат църквите. Това ограничи полето за маневра на Йоан Павел II, който протягаше ръка към московския патриарх, която увисна във въздуха.

Този и още много други фактори бяха основната причина кракът на Йоан Павел II да не стъпи на руска земя. И това беше най-силният удар срещу неговото дълго управление.

Поредна изява на ликвидирането на каквито и да било шансове за диалог с руското православие беше откритата атака на метрополит Кирил (вторият по ранг духовник в руската църква) срещу католицизма. Още през 2003 г. Кирил изключи каквато и да било възможност за среща между Алексей II и Йоан Павел II. Това Кирил заяви само три седмици преди пристигането в Москва на кардинал Каспер, оглавяващ папския съвет по въпросите на единството на християните. Край на диалога. Край на романса.

В Москва, зад кулисите, Йоан Павел II имаше съюзници, които искаха той все пак да посети Русия. Това бяха челните представители на съвременна руска масонерия, на които се спря в своята книга Платонов, в която спомена най-известните политически и икономически представители на руската жидо-масонерия.

Сред тях са хората на Великия ориент на Франция - покойният генерал Александър Лебед, Юли Лужков, Евгений Примаков, Караганов, Масадов, Расаев, на еврейската ционистка ложа Б’най Б’рит - Елцин, Горбачов, Березовски, Яковлев, Шеварднадзе, Лисовски, Бородин, и на циркулиращите наоколо различни ционистки групировки - Черномирдин, Гайдар, Явлински, Немцов, Кириенко, Хакамада, Фьодоров, Сахаров, Арбатов, Афанасиев. Би било трудно сред изредените да бъдат намерени поне двама руснаци, които не са евреи, в това число и Горбачов.

Същевременно се реализираше и сценарият на западните централи за откъсването на Украйна от Русия. За тази цел се използваше най-активно полското еврейско лоби, начело със сегашния президент Квашневски, (Столцман), Мазовецки, Балцерович, Михник, Курон, Геремек.

В Украйна действаше и Кучма, който чак в края на мандата си направи завой към Русия, за да запази своето влияние.

Втората атака идваше именно от Ватикана под диктовката на Йоан Павел II, предимно към западните райони на Украйна, което пролича и в последните измори.

...

 
       READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ 
 

 More from Strogo Sekretno
 

 Issue 119, April 2005
ПРО на САЩ е безпредметна
Изгражданата от САЩ национална противоракетна отбрана е безпредметна не само заради въвеждането на Топол. Реално тя може...
    Отива ли си Папата
Йоан Павел II е на прага на окончателното оттегляне от сцената на този свят. Кардинал Содано каза, че папата "със своята...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2024, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com