Приключваме нашата поредица от анализи за ролята на генералисимус Сталин. Започнахме я не от сантименти към онова време. Причината за реконструкцията на ролята и мястото на Сталин се дължеше на други факти.

На първо място без Сталин не може да се разбере въобще историята на СССР, на днешна Русия, на Европа и на света през последните 60 години. На второ място Сталин е феномен, който въпреки отминалите 60 години, все още няма отговор, защото истината за него е с много пластове, наслоявания от лъжи, липса на информация или нейното изопачаване, пренаписване и т.н. На трето място е митологизирането или демонизирането на Сталин именно заради победата над хитлерофашизма.

"Култът към личността" досега не позволява на руския народ и на народите от бившите съветски републики честно да погледнат историята на собствената си страна и да отдадат дължимото на Сталин за изграждането на една от водещите световни държави на XX век.

Показателни са последните анкети. На въпроса, какво мислят руснаците за ролята на Сталин в живота на страната 50 на сто от анкетираните я оценяват положително, което всъщност е негова реабилитация. Расте делът на онези, които виждат в него безусловно положителна роля - 25 на сто, като негативна оценка се изразява само от 13 на сто от анкетираните.

На въпроса, нужен ли е такъв съвременен политик като Сталин, мнението отново е в негова полза - 65 са "за".

Връщането към ролята на Сталин се дължи на кризата, в която днес се намира Русия. Но не само. Исторически факт е, че преди 52 години, когато Сталин почина, милиони обикновени хора в СССР, а и в другите социалистически страни плачеха в дните на траура. Те чувстваха, че заедно със Сталин си отива цяла епоха и настъпва нещо ново, неизвестно и ненадеждно. Те плачеха като че ли предчувстваха краха на СССР, настъпил през 1991 г. при Горбачов. Вероятно тези хора чувстваха, че Сталин е не само проблем на руската държавност, но и всемирно исторически. Велик проблем.

Само пошлите анализатори в изгода на своята идеология оплакват или ругаят Сталин, или го възвеличават нереално. Но, така или иначе, всичко това означава, че култът към личността продължава да действа, както на онези, които избелват Сталин, така и на онези, които го чернят, рисувайки го като параноичен злодей.

Интересно защо именно Сталин днес е основна тема на руските медии. Отговорът е, че той продължава да бъде активно използван като символичен ресурс, преди всичко като символ на Победата. И на второ място, защото в условията на тоталната криза на ценностите в руското общество никаква съветска система или комунистическа партия, не биха могли да заменят на народа символа на Победата.

Сталин и тук се оказва недосегаем. Него го славят и проклинат, опитват се окончателно да решат този проблем и да закрият въпроса. Но той, с всяка отминала година, става все по-интересен и загадъчен.

Какъв е проблемът?

Това преди всичко е достойнството на народа, който в извънредни и направо безизходни обстоятелства, със съвместно творчество надмина върха на своята хилядолетна история. За броени години СССР се индустриализира и беше в състояние фактически да победи цяла Европа. Как се вдигаха в атака и умираха, за да издържат и победят?

Каква беше тази магическа формула: "За Родину, за Сталина!", която въпреки всичко, обединяваше страната.

Това не е апология на Сталин. Въобще не става дума за това.

Сталин безусловно беше първият световен лидер на XX век. Другите лидери, от които зависеше съдбата на хората и народите през миналото столетие - Хитлер, Мао Цзе Дун, Чърчил, Рузвелт, Ганди, Мандела са доста зад него и тяхното влияние беше не световно, а регионално. В средата на миналия век, когато се решаваше съдбата на целия век, Сталин беше първият политик на целия свят. И заедно с него първа беше и неговата страна - СССР.

"Шефът на Главното управление на имперската сигурност на Германия Райнхард Хайдрих - спомня си Валтер Шеленберг, през 1941 г. е настоявал за изработката на окупационна политика спрямо Русия и преди всичко на такава система за информация, на която да завижда даже НКВД - надеждна, безпощадна и работеща денонощно, така че никога и никъде лидер, подобен на Сталин, да не може да се появи, укривайки се в нелегалната съпротива в нито една част на Русия. Такава личност, ако някога се появи, трябва веднага да бъде разпозната и унищожена. Той е опасен."

Хитлер е бил убеден, че руският народ в своята маса не представлява опасност. Но той е опасен тогава, когато съдържа в себе си сила, позволяваща да се развиват възможностите, "заложени в характера на такива личности." А може би Хитлер бе жертва на "култа към личността".

Но Шолохов веднага след XX конгрес каза: "Имаше култ, но имаше и личност".

Всъщност пошлостта именно на този XX конгрес след това доведе до разпадането на СССР. Пошлостта на перестройката на Горбачов и Елцин унищожи и другите социалистически страни.

Още през 1925 г. Сталин заяви: "Ние не можем и не бива да играем по свирката на нашите противници. Ние трябва да вървим по своя път, да отстояваме делото на мира, да демонстрираме своята воля, да разобличаваме грабителските намерения на нашите врагове и да ги изобличаваме като подпалвачи на война." С малко редакция тези думи днес би могъл да повтори всеки от Кремъл и всеки по света щеше да го разбере.

Това беше истина. Малко хора помнят, че една от най-щастливите години в историята на СССР беше от средата на 1940 г. до началото на войната на 22 юни 1941 г. Съветската икономическа и държавна система беше напълно формирана и показваше своята ефективност, особено след втората половина на 1940 г. Готвеше се нова революция на "качеството на съветските стоки" с кардинална реорганизация на транспортната система на СССР.

Това беше и една от най-важните причини, заради които Хитлер искаше да удари СССР преди да излети нагоре. Ударът беше със съкрушителна сила, но създадената от Сталин система устоя, въпреки че последствията бяха наистина страшни и не можеха да не изиграят роля за подриването на силата на СССР. "Господарите на света", които с малки изключения са същите и днес, се страхуваха не толкова от Съветската армия, колкото от своите народи, за които опитът на новата обществена система беше наистина привлекателен. Тъй като тези "господари на света" са извършили спрямо цялото човечество чудовищни престъпления, техният животински ужас от онова, което се строеше в СССР беше понятен. Защото Сталин, в условията на крайно враждебно геополитическо обкръжение, избра държавната независимост. Не просто независимост, а пълна независимост. При него задача № 1 беше възможно максималната национална - държавна независимост. Напълно закономерно например съветското оръжие беше едно от най-добрите, а често и най-доброто, тъй като критерият за строителството на завода беше ефективността и независимостта на страната, а не печалбата, която собственикът може да свали от държавата.

Не е изненада, че най-доброто оръжие в началото на Втората световна война беше немското, а не френското или английското. Въобще за първи път в съвременната история именно нацистка Германия организира армия като интегрална цялост, а не като набор от танкове, самолети и оръдия.

Приблизително същото ставаше и в СССР. Съвпадението не беше случайно. И двете страни използваха некапиталистически критерии.

Сталин вървеше по този път, тъй като съзнателно всички негови действия бяха на основата на логиката и здравия разум, като развитието на страната беше планирано за десетилетия напред. Резултатите от действието на икономическия модел на Сталин бяха поразителни, а ако се вземе предвид целия обществен организъм - зашеметяващи. Системата получи невиждана в историята на човечеството рентабилност. Геополитическите и идеологически противници пречеха колкото можеха, тъй като съветската цивилизация беше алтернатива на Западния проект на устройството на човечеството и се отнасяха към СССР със зоологическа злоба.

Логичният завършек на западната цивилизация днес е олигархическият капитализъм, в който обществото е играчка в ръцете на няколко корпорации и кланове. Темповете на ръста на сталинската система на бъдещето изпреварваха всички икономически модели в историята на човечеството. Това беше директивната икономика, която се планира от центъра. Но не съвсем. От центъра се планираха само общите направления. Когато беше разрушена интегралността на системата тя рухна буквално за няколко години. Сталин, подкрепян от болшинството от населението (преди всичко от селската младеж, вляла се в индустриализацията и в административния апарат) тръгна по пътя на невъзможното - да изгради най-ефективния строй в една страна. Това беше наистина невъзможно, но именно заради това те спечелиха войната, създадоха атомната бомба и след това първи полетяха в Космоса.

Това е значението на Сталин за днешна Русия - или ще преодолее своята слабост и ще възстанови държавността си, или окончателно ще бъде зачеркната от историята.

Къде се крие решението на "проблема Сталин" в днешния ден на Русия? В реализацията на доктрината на Русия, като световна държава. Това не е просто нещо. То е почти невъзможно, но е единственото приемливо и абсолютно традиционно за Русия дело. Предвестниците са проектите за Москва като "Третият Рим" на Тютчев и за "построяването на социализма в една страна" на Сталин. Не трябва да се забравя, че Тютчев беше не само гениален поет, но и добър историософ и философ.

Това е днешното значение на "проблема Сталин", който в крайна сметка се определя от всемирната съдба на Русия и дали тя ще успее да се върне към нея, да приобщи пак своята собствена мечта и да я защити.

Има ли Русия време за осъществяването на такъв проект? Или вече го няма? Дали ще има, както при Сталин, 20-30 години да се изправи? Но тя има 2-3 години, най-много 5. Процесът на поглъщането на Евросъюза на източноевропейското и постсъветско пространство, и от САЩ - на южното постсъветско пространство, е огромна загуба от историческа гледна точка. Някъде изчезна думата "евразиатство". Русия в момента не е държател или собственик на свой проект и не може да предложи такъв не само на света, но и вътре в страната.

И така се стига до най-важния момент, който Сталин реши - очистването на стария елит, често с остри методи, и изграждането на така наречения нов контраелит, който беше издигнат от самата историческа необходимост с очертаването на единствено възможния алтернативен проект.

Ще завършим с думите на Уинстън Чърчил в британския парламент на 21 декември 1959 г.: "Голямо щастие за Русия беше, че в годините на най-тежките изпитания на страната тя се водеше от гения и непоколебимия пълководец Сталин. Той беше най-ярката личност, импонираща на нашето променливо и жестоко време, в което премина и неговият живот. Той беше необичайно сложна личност. Създаде и подчини огромна империя. Той беше човек, който със враг унищожаваше друг свой враг. Сталин беше най-велик, без равен в света диктатор. Той прие Русия с рало и я остави въоръжена с атомно оръжие. Такива личности историята и народите не забравят."

Това е само малка част от "проблема Сталин", който продължава да чака своето решение не само от руския народ и не само в 60-годишнината от Победата.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ