В дегенериралата политическа, материална и духовна обстановка в България през последните 15 години почти всички идеи бяха компрометирани, унищожени и изхвърлени. През този период бяха разрушени трите основни опори на държавността - властта, икономиката и идеологията. Най-много пострада третият компонент - това беше и целта на преврата от 1999 г. - да настъпи пълен идеологически хаос.

Предишната идеология, която беше държавна, беше елиминирана. Мястото остана празно. Заради това в България се проведоха най-екзотичните идеологически експерименти. През тях течаха потоците на западната атлантическа идеология, която реанимира капитализма в най-уродливата му форма. Това доведе до появата на различни секти (такива са всичките партии у нас), пълни с полуграмотни шарлатани и откровени глупаци.

Единствената що-годе оцеляла политическа тема, която има някакъв потенциал, се оказа "патриотичната" или "националната". И тези "елитни" аутсайдери започнаха да се присламчват и към нея без да разбират, че именно тя не може да бъде присвоена от една или друга група или персонифицирана от някаква личност. Особено в нашенските карикатурни измерения.

Заради това и над патриотичната идея надвисна опасност от страна на партийните групички, които искат с нея да запълнят липсата на идеологически и икономически фундамент и да компенсират дилетантщината на домораслото си политическо игнорантство.

Това, за съжаление, беше закономерно. След отмяната на предишната държавна идеология можеха да се появят само някакви маргинални идеи, обслужващи новия още по-маргинален елит, което веднага пролича в настъпилото безпрецедентно деградиране на България.

Известно е, че отдавна поддържаме връзки с други интелектуалци в лявото пространство. Всъщност патриотичната идея може да е само лява. И те като нас (въпреки че ние носим повече тежести от миналото) започнаха да сочат опасността от "полезните идиоти" или попутчици.

Световният интелект търси своя нов фундамент между глобализма и националното, между интеграцията и защитата на интереса. Постмодернистите, зелените, антиглобалистите, антиимпериалистите, еколозите, антирасистите все по-често разработват идеи, които са must read. Нещата вече не са крайни и центробежно се събират в идеята на социалния ренесанс, социалната същност на човека и възходящия вектор на социалния прогрес.

Наум Хомски (а не Чомски), минаващ за гуруто на левите интелектуалци, с когото имаме отдавна твърческа връзка, можеше да стане толкова дълбок, защото преди всичко е лингвист и следи и обобщава огромно количество политическа литература от Америка, Русия, Европа, Китай, Африка, Океания. И какво пише Хомски (не ние). "Медиите на САЩ са инструмент на държавната политика, подпомагана от големите корпорации." "Крахът на комунизма в Европа - според Хомски - беше шанс за САЩ да разширят своята империя." Но и това не е всичко. В писмо до Александър Кокбърн, Хомски описа впечатлението си от "речта" на Вацлав Хавел през 1990 г. пред конгреса на САЩ. "Глупава и смешна. Трябва да се обясни на другите (чехи), че в сравнение с условията, наложени от американската тирания и насилие, Източна Европа, при съветските правителства, практически беше рай."

Но Хомски е "монах" в сравнение с Карлос Фуентес, Хосе Самараго, Сузан Зонтаг, запатистите или Кастро, които поставят патриотизма и съпротивата в тяхната историческа перспектива, връщайки се към борбата на коренното американско население срещу бандитите на Колумб, към Робин Худ преди 700 години, или преди 150 години, когато колониите получиха независимост, или преди 30 години, когато в Африка, Азия и Латинска Америка започна бунта срещу Международния валутен фонд и Световната банка, за да се стигне до Сиатъл, където хиляди антиглобалисти ги атакуваха с павета.

Всички тези леви и патриотични сили са убедени, че светът отново е на етапа най-напред на националното освобождение срещу колониалното глобализиране чрез въоръжена борба, а чак след това - на демокрацията.

През последните 2 десетилетия светът беше върнат назад с цяло столетие чрез най-голямата социална контрареволюция в историята, станала в СССР и консумирана сега от САЩ. Всички "либерални режими" реализират идеята за "забогатяване на хората без граници". Ако имаш пари, си човек, ако нямаш - си престъпник. В тази система на пълно дегенериране на социума най-важни са методите. Те се съдържат в максимата "най-лесно се постигат личните интереси, когато отсреща са глупаци". Това означава, че ставащото сега в света е култура, която трябва да направи хората глупави и направо дебилизира младото поколение. Нещо повече. За да влезем съвсем в съвременна Европа, трябва да свалим нивото на образованието и да станем безумни роби на западната цивилизация в общество на гражданската ненавист.

Може ли да се спре този процес? Не знаем. Унищожението вече е минало зад точката на възможния ремонт. Реалностите са такива, че в резултат на преврата от 1989 г. бяхме върнати в епохата на мракобесието. Поразително в тази ситуация е поведението на българската интелигенция. Тя загуби онази роля, която е играела в миналото - на просвещение и възпитание на хората в граждански и патриотичен смисъл, което е било спасението на този народ. Сега интелигенцията е участник в деградирането на България - роля позорна и капитулантска.

Именно в тези условия можаха да се появят някакви аутсайдери, които се опитват да присвоят патриотизма, като се започне даже от полуграмотния Сакскобургготски и се мине през мургавите Костов и Стоянов, китариста Жорж, преводачката Михайлова, фъфлещия Дилов, обратните нововремци, метастазите на Луканов в БСП, политическата шашма Томов и последните фолклорни попълнения, сред които са бръмбарологът Берон, Сапарев - с телевизионното си було, ямболското малоумно фашистче Сидеров и т.н. Кой ще се идентифицира с тези политизтърсаци?

За съжаление, в момента България, по броя на болните мозъци на човек от населението, надминава всичко, което е било в историята на тази планета - само имитация, плагиатство, глупост или виртуалност.

Ако има зародиш на някаква модерна патриотична идея, тя може да бъде реализирана само в рамките на социална ориентация и социална интеграция. Отидете на народен събор и ще я видите. Българите все още играят хоро и много малко хора си дават сметка, че това е историческият отговор не само на българина, но и на много други култури - че този танц е активна форма на социалната интеграция.

Всичко това вече е било - борбата срещу едноклетъчната култура на Запада и едноклетъчния култ на парите и безумието.

Затова - напред към миналото. Социалното интегриране отново ще мине през борбата за национално освобождение. Вероятно тя отново ще бъде въоръжена.

Всичко това е било. Само че сега сме на по-висока степен на социалната спирала.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ