Проблемите с нашите наблюдатели в Брюксел, опасността от предпазна клауза и отлагане на приемането ни в ЕС и други неща, за които българската общественост не знае, но скоро ще разбере, не са изненадващи. Отдавна предупреждавахме, че интегрирането ни в ЕС не е само политически, но и икономически процес, което може да бъде двойно убийствено за България. Режимите у нас от 15 години възприемат ЕС като политическа стратегия и очакват някой да ги награди, като едновременно не разбират икономическата страна на Евросъюза, която е много по-важна.

От политическа страна Кобургготски и Паси са се качили на погрешния влак - със САЩ и НАТО, което няма нищо общо с европейските интереси. Берлин и Париж неведнъж ни предупреждаваха.

От икономическа гледна точка нещата са още по-трагични. Интеграцията в ЕС е преди всичко икономическа необходимост. Етапите започнаха от отрасловото специализиране, за да стигнат до повъзлово и подетайлно коопериране с митническа и финансова защита на селското стопанство и други отрасли.

За Западна Европа интегрирането в ЕС бе преди всичко икономическа и чак след това политическа необходимост, в рамките на противостоенето Изток - Запад.

Но след като политическият момент отпадна, ние сме се запътили да влизаме в Европейския съюз не заради икономически, а заради политически съображения, които те разбират добре и не искат да легитимират режимите, унищожили България или да им правят алиби след като докараха една нация до просешка тояга. Да не са луди. Никакво отраслево специализиране или коопериране. Никакво селско стопанство, инфраструктура, никакъв потенциал на вътрешния пазар.

И реакцията ще става все по-остра. Колко дълго още Германия и Франция ще помпат пари в тези слабаци? И защо трябва да приемат въобще такива американски лакеи като България?

Нарастващите ни проблеми с ЕС идват в най-лошия момент за евросъюза. Броят на евроскептиците расте, спада броят на еврофилите и неутралните.

Не е учудващо, че нито една медия у нас не смее да покаже сравнителните статистики на плюсовете и минусите в приетите на 1 май 2004 г. нови страни-членки от Източна Европа в основните категории - икономическият ръст, инфлацията и безработицата. Веднага се вижда, че ситуацията в новите членки в макрокатегория се е влошила.

Онова, което не се вижда също е важно. В Полша, Чехия, Литва, Латвия, Унгария, Кипър, Малта, Словения, Естония, Словакия, членството в ЕС доведе до покачване на цените на стоките и услугите, в това число храната, лекарствата, горивата и енергията с 29 на сто. Появи се застой в заплатите и пенсиите, което доведе до общо влошаване на живота с 5,4 на сто спрямо 2003 г. Без подобрение остана ситуацията на трудовия пазар.

Загубите на фермерите, заради по-ниски изкупни цени, спадът на потреблението и ръстът на цените на средствата за производство доведоха до влошаване с 2,5 на сто.

Ако новата конституция бъде приета, тя ще узакони огромната бюрокрация в Брюксел, както и нейната корумпираност. Мнението, че тази конституция е голяма крачка към обединяване на континента е лъжа и манипулация. Тя е крачка само в изграждането на империална Европа, в която ще играем последна роля. Маршируваме към една остаряла и склеротирала Европа, която изчерпа импулсите от своето разширяване много бързо. Така например Германия иска да прокара единна данъчна ставка върху доходите на предприятията, задължителна за цяла Европа, като по този начин ще прекратят финансовите машинации на концерните.

Новите членки се опитват да се приспособят. Интерес предизвиква данъчната реформа в Словакия под формулата 3х19 (данък общ доход, данък печалба и ДДС). От януари 2004 г. те са по-ниски и еднакви - по 19 на сто, и положителните резултати са налице.

Естония въведе плосък данък печалба още през 1994 г. и оттогава нейната икономика расте с 5 на сто годишно. След това отидоха по-напред и въведоха 19-процентен ДДС и нулев данък върху общия доход. Нулев данък! А ние продължаваме да имаме едни от най-високите данъци, които са убийци за икономиката и физическите лица.

Интересни неща стават и в областта на финансовата дисциплина. Литва повтори "ирландската маневра" от втората половина на 80-те години и радикално съкрати публичните разходи и администрацията. За 2-3 години бюджетните разходи намаляха с над 10 на сто от брутния национален продукт. Това доведе до експанзия, която дава плодове до днес.

Литва направи същото. Икономическият й ръст през 2003-2004 г. вече беше средно 7 на сто.

До влизането ни в ЕС остават по-малко от 2 години. Не искаме да мислим за лошия вариант - че няма да ни приемат. В крайна сметка ЕС все ще намери някакви средства да изхрани 5-6 милиона гладни и ограбени българи. Но едно нещо е сигурно. До две години в България ще е необходима намесата на полицията, за да предизвика евроентусиазма на населението.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ