Изявлението на канцлера Шрьодер, че НАТО вече не отговаря на формата на необходимото партньорство между Западна Европа и САЩ беше окончателната присъда за атлантическия пакт. Оттук нататък, каквото и да правят във Вашингтон, не могат да спрат траурния марш.

Този път няма грешка. Канцлерът говореше не за подобряване на НАТО или за по-силна връзка между Европа и САЩ, а за погребението на НАТО.

За по-малките държави, като България, това отново поставя въпроса какво правим въобще в този пакт и кой ни е враг, още повече, че Буш се опитва да насочи НАТО срещу Русия, Близкия Изток и Китай.

На това е подчинено и следващото разширение на пакта с Албания, Македония и Хърватска, както и евентуалното членство на Украйна, Грузия, Киргизстан и Израел. Опитът за пренасочване на НАТО към сътрудничество със страните от Средиземно море и Израел беше направен от Буш на миналогодишния самит в Истанбул.

Голямата лъжа на режима в София беше, че включването ни в НАТО ще ни струва само 250 милиона долара. Но според официални данни отдавна надмина 500 млн., а според нашите ще е над 10 милиарда през следващите 10 години.

Цинизмът на управляващите е още по-голям, тъй като въпреки огромната ни бедност, разходите за въоръжаване надминават 2,6 на сто от брутния национален продукт, въпреки че нашият ангажимент е за 2 на сто. Най-бедната държава в НАТО харчи пропорционално най-много.

Именно парите са присъдата за пакта. Развитието на НАТО в близките години ще стане невъзможно заради липсата на средства в повечето страни-членки. Както се вижда от таблицата, те не могат да изпълняват поетите ангажименти, да плащат на НАТО над 2 на сто от брутния си национален продукт. НАТО се превръща в бедняшка организация, въпреки че има амбициите да бъде мечът за цялата евроатлантическа цивилизация.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ