Въпреки че лейбъристите, начело с Тони Блеър, спечелиха безпрецедентен трети мандат, партията регистрира загуба и редуцира своето мнозинство от предишния парламент от 161 места със 100 места. Това беше вот на англичаните срещу войната в Ирак. Блеър вероятно няма да издържи до края на мандата.

Ако това стане никой не се съмнява, че заместникът му ще бъде досегашният министър на финансите Гордън Браун, чийто рейтинг продължава да расте.

Браун има с какво да се похвали - най-дългият през последните 50 години период на стабилитет, най-ниската инфлация за последните 30 години, най-малката безработица от едно поколение. Още на партийния конгрес през 2000 г. Браун беше посрещнат с дълги овации, точно колкото и Блеър - 4 минути и 29 секунди.

Но зад изборите вървеше второто по-важно течение - на еврофилията и еврофобията. Когато през 1997 г. Бреър спечели първия си мандат, обеща на англичаните да въведе Великобритания в сърцето на Европа. Много експерти тогава считаха, че той сам ще стане лидер на европейската левица, както някога канцлерът Вили Брандт или испанският премиер Фелипе Гонзалес. Но това не се случи. Реално правителствата на Блеър се отдалечиха максимално от Европа и ЕС. Евроскептицизмът надделя за сметка на безпрецедентното сближаване с политиката на САЩ. Британската позиция спрямо ЕС стана още по-твърда в два критични момента. Първият беше Маастрихт през 1991 г., когато тогавашният премиер Джон Мейджър си запази правото да не влиза в европейския валутен съюз. Вторият беше решението на Блеър през 1998 г. да се възползва от това "право", което ускори отдалечаването на Англия от Европа и засилването на нейната дилема - дали е европейска или атлантическа държава. Ла Манша, въпреки тунела под него, си остана пропаст. Проблемът сега не е дали Англия ще се върне към Европа, а докъде ще стигне нейното самоизолиране и дали няма да се върне към статута на асоциирана държава, както предлага лидерът на консерваторите Майкъл Хауърд.

Френският референдум за европейската конституция ще отклони вниманието за известно време от отношенията между Англия и ЕС. Но Франция все пак е в договора от Ница и е във валутния съюз. А Англия никога няма да влезе в него, даже ако англичаните гласуват "за" тази конституция, което е невъзможно.

Блеър го очакват тежки времена и вътре в Лейбъристката партия, чието ляво крило не може да му прости измяната на социалистическите идеали, в полза на продължението на тачаризма в модифицирана форма. От своя страна Консервативната партия счита Блеър за политически бракониер на традиционните й ловни поля.

Англия е избрала САЩ, а не Европа и ще направи всичко възможно да спре интеграционните процеси на континента. Заради това Блеър едва ли ще изкара мандата си докрая. На хоризонта е неговият заместник Браун, който вече се готви за премиерският пост.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ