Постигнатите договорености между ЕС и Русия формираха "пътни карти" в четири общи пространства на взаимодействие - икономическото, свободата и правосъдието, външната сигурност и научните изследвания и образованието.

Едновременно Брюксел свали от дневния си ред конфликта в Чечня като средство за натиск върху Москва, което означава, че след убийството на терориста Масхадов Евросъюзът е разбрал реалностите в този район. Сега едва ли някой може да очаква Москва да се съгласи да преговаря с такъв бандит като Шамил Басаев, който пое отговорността за редица терористични операции, включително в Беслан.

Четирите "пътни карти" обаче не означават, че отношенията между Русия и ЕС са добри. Има сериозни проблеми. Става дума за така наречения фактор 2007 г. и за евентуалното влизане на Русия в Световната търговска организация. Москва е разтревожена от липсата на реални проекти на ЕС за подобряване на руската икономика и прилагането на двойни стандарти. На фона на липсата на реални проекти, особено внимание заслужава бързото сближаване на Русия и Германия. Берлин определя Русия като надежден партньор не само в областта на доставката на енергоресурси, но и на високите технологии. "Газпром" и немският концерн BASF започват строителство на газопровод по дъното на Балтийско море. Този проект има и геополитическо значение, тъй като без посредници, като Украйна или Полша, ще свърже Русия с потребителите на нейния газ в Европа. Става дума за принципно нови възможности за сътрудничество между двата газови гиганта. Споразумението предполага обединени активи, в това число даване на "Газпром" на 49 на сто в транспортната система на Германия, с право на участие в разпределянето на газа и допускане на BASF в добива на газ в Русия. Сложна е ситуацията в Украйна, която вече трета година саботира работата в рамките на германо-руско-украинския газов консорциум. Киев се опитва да създаде каспийски газов консорциум, за да изтласка Русия на европейския газов пазар.

Германия дава и друг сигнал, че НАТО вече не й харесва. Формулата за НАТО като форум за партньорство на САЩ и Западна Европа вече не е атрактивна за Берлин.

Германия започва ново издание на традиционната си политика. Drang nach Osten и загърбва досегашната си ориентация към Атлантика. Ако Шрьодер спечели за трети път изборите, тази тенденция ще се утвърди като главна насока на външната политика на Германия. Още повече не антиамериканизмът вече е траен елемент от немското съзнание.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ