В късния следобед на 19 април от комина над Сикстинската капела се появи бял дим. Всъщност отново беше сив и тълпата, събрала се на площада, пак не знаеше дали има нов папа. Отгоре на всичко камбаните, които известяват избирането на папа, мълчаха в течение на 10 минути. И чак когато се разнесе първият удар на голямата камбана на "Свети Петър" стана ясно, че вече е избран нов Папа Римски.

След това погледите се насочиха към централния балкон на катедралата, откъдето прозвучаха думите Habemos Papam.

265-ят папа стана немският кардинал Йозеф Ратцингер, чието име беше съобщено от балкона от чилийския кардинал Медина Естивес. Ратцингер е и седмият папа-немец.

Избра си името Бенедикт XVI.

78-годишният Ратцингер беше сред фаворитите. Като една от най-близките и влиятелни фигури до Йоан Павел II, той ръководеше основната структура на Ватикана - Конгрегацията на вярата, занимаваща се с въпросите на богословието. Изборът на Ратцингер беше един от най-бързите през последните 100 години. Той беше избран още на четвъртия тур, което показваше единодушие сред кардиналите, за разлика например от избора на Йоан Павел II, който през 1978 г. беше избран чак на осмото гласуване.

И малко хора обърнаха внимание, че с избора на Бенедикт XVI начело на двете най-големи християнски църкви на света - Римокатолическата и Руската православна, стоят двама немци по произход - Йозеф Ратцингер и Алексей Ридигер (патриарх Алексей II).

Бенедикт XVI веднага пристъпи към работа. Една от първите му задачи беше да си избере герб - два ключа с възел от въженце, което също трябваше да означава, че католическите йерарси ще продължат курса на покойния Йоан Павел II.

Малко хора си зададоха и въпроса, защо Ратцингер избра името Бенедикт XVI. На първо място, навярно защото предишният папа с името Бенедикт XV беше първият, който заяви: "Никога вече война". Това намерение на Ратцингер беше потвърдено и от кардинал Ригали от Филаделфия, който заяви, че кардиналите са избрали Бенедикт XVI, защото "има намерение да продължи делото на Бенедикт XV в името на мира..."

Но малко хора помнят, че Бенедикт XV участваше в атаката срещу православието в Русия през 1917 г., че ръководеше кръстоносния поход на Ватикана срещу православието на Балканите и срещу републиканизма във Франция.

На новата мемоарно-биографична вълна сме длъжни да се върнем отново към понтификата на Карол Войтила, в чиято биография има един наистина непонятен момент.

Според западните и въобще според международните стандарти, на човек, който е направил толкова много за делото на католицизма и на Запада, се полагат различни висши награди и отличия, едното от които е Нобеловата награда за мир. Йоан Павел II нееднократно към края на живота си намекваше, че би искал да получи тази награда. През 2003 г. беше даже номиниран за пореден път за тази премия. Известно беше, че му оставаше малко на този свят. Всички бяха уверени в положителния резултат. Но наградата демонстративно се размина с него и беше връчена на неизвестна иракска правозащитничка. Това беше много грубо и неочаквано.

От друга страна, в живота на Йоан Павел II имаше едно нестанало събитие. Летящият папа, който посети над 100 страни, не посети само едно място, към което се стремеше с цялото си сърце. Това беше Русия.

Преговорите за визитата на Йоан Павел II в Русия се водеха много години. Войтила беше съгласен и с най-унизителните условия, даже с така наречената транзитна визита - 1-2 часа да излезе от самолета, да стъпи на руска земя, да се срещне с група вярващи. Накрая от Ватикана пуснаха в ход и подкупите - драгоценната икона на Казанската Божия Майка. Папата предложи да я върне на Православната църква, но при условие, че бъде предадена само по време на визитата му в Русия. И какво? Нищо. Даже неочакваната отстъпчивост на Йоан Павел II (иконата все пак беше върната на руската православна църква без никакви условия) не промени нищо.

Формалната причина за неотстъпчивостта на Руската православна църква беше, че не иска да вижда на своята"канонична територия" римския първосвещеник. Но имаше и още нещо. Налагаше се впечатлението, че папата някога беше обещал на онези сили, които го издигнаха на трона, че ще постави крака си върху руска земя, като по този начин главният кръстоносец щеше да стъпи най-накрая на земята на онази страна, която кръстоносците от всички времена са считали за своя плячка. Войтила обеща, защото беше уверен, че някога ще направи това. Но не стъпи. Последната крачка от неговия път се оказа неизмината. Заради това и Йоан Павел II беше наказан с невръчването на Нобел. Не си го изработи.

От тази гледна точка, изборът на Ратцингер може да има и друг аспект, въпреки че с него трябва да се спекулира внимателно. Но той се налага, защото на мястото на поляка Войтила беше избран немецът Ратцингер в момент, когато отношенията между светска Германия и Русия стават все по-близки и динамични и когато католическа Полша и католическата част на Украйна са все по-активно използвани в продължение на антируския и антиправославен поход. Дали това не е същността? Ще припомним, че съименника на Ратцингер - Бенедикт XV, основа Конгрегацията на делата на източните църкви, която се занимаваше с "католическите църкви от източния обряд", например с украинските униати.

И още нещо, което не беше случайно. Веднага след избирането си Ратцингер заяви пред кардиналите, че вероятно неговото управление ще бъде кратко. Въпреки че за своята възраст се намира в нелоша физическа форма, той се е молил преди конклава "да не бъде избран". Предчувствие или познаване на кулисите?

От гледна точка на Ватикана Ратцингер означава, че спечели теологията, Европа и наследството на Йоан Павел II. Ратцингер, наречен "великият инквизитор" започна все пак спокойно и умерено. Това не беше трик, а промяната, която често се случва с кардинала, избран за папа. Бенедикт XVI внася на трона теолога. Това е неговата сила, от която няма да се откаже. Дали ще издържи земетресението, предизвикано от архиепископа на Буенос Айрес Хорхе Берголио, който прекарва времето си в бордеите и пътува с автобус, а не с лимузина. И как ще подходи към Инад Диас, който има силно влияние сред вярващите в най-бедните страни от Третия свят. От тази гледна точка, Ратцингер беше най-добрата кандидатура, защото само той има необходимия авторитет. Църквата очаква от него запазване на вярата, отпор на модните тенденции и опасните течения. Ратцингер реално беше и кандидатът на най-консервативната вътрешна католическа секта - Opus Dei.

Но ако стане обратното? Ако откъснатият от широките маси консервативен Бенедикт XVI не успее да се справи с факта, че Европа вече не е пъпът на католицизма, че църквата действа в тотално несправедлив съвременен свят без да дава отговор на социалните въпроси. Нали все пак цяла епоха Ратцингер беше надзирателят на чистотата на вярата.

Чужда му беше и идеята за равновесие между римската централа и католическата периферия. Не беше привърженик и на автономията на локалните църкви. Заради това изборът на Ратцингер е разочарование за либералните католици.

Живеем в свят, който се променя светкавично. Църквата също е човешка институция, която подлежи на еволюция. Историята се променя и съвременното варварство не изглежда като великото преселение на народите. Дали Йозеф Ратцингер ще продължи линията на Йоан Павел II, която докара Католическата църква до историческа катастрофа, което ще бъде разбрано много скоро...

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ