Смъртта на Йоан Павел II не е край на въпросителните около него. Почти веднага след кончината му избухнаха две нови "бомби".

Първата е операция Triangolo, която беше определена като "триъгълник на смъртта".

Втората е свързана с псевдонимите "Доминик" и "Хейнал". И двете се коренят в бившите специални служби на Полша. Засега не е възможно да се определи каква е целта им. Както става в такива случаи едва ли ще се разбере в близко време, още повече, че Triangolo е свързана и с така наречената българска следа. Дали сега някой не иска да създаде и "полска следа". Но да започнем подред.

Според някои полски източници, използвани често от специалните служби на САЩ и Англия, операцията Triangolo (на италиански - триъгълник) е била операция на службите на ПНР, по-специално на офицера Гжегож Пьотровски, който по-късно уби свещеника Йежи Попелушко. Операцията е трябвало да компрометира Йоан Павел II или да направи възможно неговото шантажиране. Triangolo е била подготвена от известния в Полша отдел D на IV департамент на Министерството на вътрешните работи, занимаващо се с въпросите на църквата. Тогавашните власти на ПНР, след въвеждането на военното положение, са искали да влияят върху онова, което папата ще каже по време на първото си посещение в Полша. Операцията е била поверена на Пьотровски, който в Краков е бил придружаван от две служителки на МВР, които са посетили жилището на отец Анджей Бардецки, приятел на папата. Те са му подхвърлили материали, които в бъдеще е трябвало да послужат за шантаж на Йоан Павел II. Но акцията е била провалена от Пьотровски, който се е напил и катастрофирал, а Бардецки е намерил фалшивките и ги е унищожил.

Triangolo беше споменавана няколко пъти през последните години и беше забравена. Сега обаче, според споменатите в началото източници, с Triangolo е била координирана цялата дългосрочна акция срещу Йоан Павел II, която е започнала веднага след избора му за папа. Повечето документи от Triangolo са били унищожени или изнесени от МВР на Полша.

Истина е, че изборът на Войтила за папа постави в много трудна ситуация IV департамент, работещ с църквата. Още през 1976 г. в неговите анализи е била направена прогнозата, че Войтила може да бъде избран за папа след Павел VI. Когато наистина беше избран след краткото папство на Йоан Павел I, IV департамент вече е работел под пълна пара.

Няколко дни след избора на Войтила за инаугурацията му в Рим, са заминали трима служители на полското МВР - Адам Петрушка (през 1984 г. осъден за участие в убийството на отец Попелушко), Зенон Хмелевски (баща на един от убийците на Попелушко) и Йежи Захеровски.

Според документацията на IV департамент, представители на полските спецслужби са присъствали на площад "Свети Петър" и когато Али Агджа стреля по папата.

Няколко месеца след избора на папата, на 3 април 1979 г., за 6 дни за обслужване на тайния агент "Том" в рамката на операция Triangolo, за Виена е заминал Зенон Платек, което потвърждава, че операцията не е била еднократна и е започнала веднага след избирането на Войтила за папа, Зенон Платек е бил шеф на IV департамент. След 1989 г. беше обвинен заедно с Владислав Чястон, в отвличането на Попелушко, като съдът оправда и двамата генерали заради липса на доказателства.

Не бе установено и кой е бил агентът Том. Но Виена беше едно от местата, в които Мехмед Али Агджа се е появил няколко месеца след неизясненото и до днес негово бягство от затвора в Турция.

Дали Агджа е бил "Том"?

През 1981 г. Йоан Павел II вече беше огромна опасност за официална Варшава. След неговата визита през 1979 г. се роди "Солидарност" в корабостроителницата "Ленин" в Гданск, а на 15 януари 1981 г. папата прие Лех Валенса във Ватикана. "Солидарност" достигна 10 милиона члена. По същото време дългогодишният примас на полската църква - Кардинал Стефан Вишински се чувстваше все по-зле и умря през 1981 г., само две седмици след стрелбата по Йоан Павел II в Рим.

Дали Triangolo е била срещу Йоан Павел II?

В Полша, а и не само там, вероятно някои искат да наложат тази теза. Още повече, че IV департамент през онези години имаше тесни връзки с IV управление на КГБ, което също се занимаваше с религията и с Ватикана. Съвместните съвещания са продължили до 1989 г.

В края на април 1989 г., след приключването на полската "кръгла маса" е изчезнала и документацията за Triangolo. Може да се каже, че в последния момент, тъй като на 17 август 1989 г. Сеймът създаде комисия за разследване дейността на МВР. Интересното е, че атентатът срещу папата от 13 май 1981 г., не беше в обхвата на комисията, тъй като тя се занимаваше само със събитията след 12 декември 1981 г.

Дали Йоан Павел II знаеше кой стои зад Агджа?

Появяват се и други нови въпроси.

Един от тях си "избра" псевдонимите "Хейнал" и "Доминик". Кои са те?

Според архивите, най-вероятно става дума за един и същ човек, работил за IV департамент, който е имал широка агентурна мрежа вътре и около католическата църква. С това се занимаваше и отделът "Ватикана" в рамките на I департамент, т.е. на разузнаването.

Първите записки за Войтила са още от 1946 г. Те продължават след 1958 г., когато той получава краковския суфраган, след номинирането му за метрополит през 1964 г., и особено след 1967 г., когато получи кардиналски бирет от ръцете на Павел VI.

В средата на 70-те години около 4500 агенти са разработвали полската църква, с особено внимание именно на краковския кардинал Войтила.

Нещата са били наистина интересни.

"Нашите приятели от полската Държавна сигурност имат на разположение сериозни агенти с достъп до папата и Римската курия. Освен агентите, към които Йоан Павел II е предразположен и могат да бъдат приети от него във всеки момент, нашите приятели имат и активни агенти в средата на католическите студенти."

Това е фрагмент от доклада, който на 16 юни 1980 г. варшавският резидент на КГБ е изпратил в Москва. Дали сред полските агенти около папата е бил и отец Конрад Хеймо - "Хейнал" и "Доминик". Описанието е на него. Грижил се е за полските поклоници през 80-те години, бил е студент във ватиканския Angelicum, опитвал се е да установи връзки с ватиканското радио, години наред е познавал папския секретар Станислав Дживиш.

Тази информация се движеше между разузнаванията на социалистическите страни и по линията на системата за обмен на данните за противника. Участващите в обмена изпращаха своята информация на КГБ в Москва.

От разсекретените документи, се вижда, че отец Конрад Хеймо е бил сътрудник на Държавна сигурност и до смъртта на папата е бил убеден, че е бил вербован и е работил за западногерманското разузнаване (BND).

Това е типичен пример за вербовка под чужд флаг. Хеймо е получавал възнаграждение в марки, контактите му са били във ФРГ, подписвал е немски документи.

Появата на името на Хеймо във Ватикана и Варшава беше приета с облекчение. Въпросът е изчистен и повече го няма. Но грешаха.

Появиха се и нови псевдоними. На първо място е "Делта" - най-вероятно на свещеника Мечислав Малински, приятел на Войтила, който още през 1967 г. е анализирал подробно отношенията между Войтила и Вишински като документът след това е стигнал до МВР. "Делта" е анализирал и задкулисните интриги във Ватикана и се е оказал особено ценен агент по време на понтификата на Йоан Павел II. Докладва подробно и по време на първата папска визита в родината през 1979 г.

Но и това не е краят. Очаква се да се появят имената на други агенти, разработващи Войтила и полските йерарси. Става дума за псевдонимите Ева, Магистър, Адолф.

Изненадите предстоят.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ