Основите на геополитиката

Срещата на високо равнище на ГУУАМ (регионална организация в която влизат Грузия, Украйна, Узбекистан, Азербайджан и Молдова) трябваше да премине според плановете на нейните американски инициатори. От самото начало ГУУАМ беше американско творение, създадено през 1997 г. като противотежест на държавите от ОНД.

Срещата се състоя в столицата на Молдова-Кишинев, и се превърна в антируска сбирка, под ръководството на най-проамериканските марионетки Юшченко и Саакашвили.

Първият от тях се вживя в ролята на миротворец и предложи свой план за регулиране на проблема в Приднестровието от антируски позиции. Ще припомним, че след последните избори в Украйна и Молдова, ситуацията в Приднестровието, което иска независимост, се промени диаметрално. Юшченко обеща подкрепа на молдовския президент Воронин срещу проруските тенденции в Приднестровието.

Саакашвили, от своя страна, веднага след срещата в Кишинев, изостри, както се и очакваше, отношенията с Москва по въпроса за двете руски бази на територията на Грузия и постави ултиматум, че ако не започне тяхното изтегляне до 15 май ще предприеме "сурови мерки" с визовия режим за руските военни и тяхното движение. Москва реагира също остро на "екстремистките декларации на грузинските ръководители". Дума-та предложи да бъде въведена блокада на Грузия. Спорът продължава.

Едновременно, паралелно на срещата в ГУААМ, в Сухуми се събраха лидерите на трите непризнати републики Абхазия, Южна Осетия и Приднестровието.

Но ГУААМ загуби една от своите букви, което беше сигнал за онова, което предстоеше в ... Узбекистан. За какво става дума?

Президентът на Узбекистан Ислам Каримов отказа да вземе участие в срещата на ГУААМ и изтегли страната си от тази организация.

Каримов, който минаваше за един от най-проамериканските лидери в района на Средна Азия, направи рязък завой и заяви, че антируската ориентация на Украйна, Грузия и Молдова в ГУААМ го принуждава да преразгледа своето отношение. Това беше много сериозен удар срещу тази структура и предвестник на онова, което последва в самия Узбекистан. Дали Каримов имаше информация за подготовката на събитията в неговата страна? Вероятно да, и започваше да се преориентира към Москва.

Украйна, Молдова и Грузия зависят напълно от Русия по отношение на енергоресурсите си (Азербайджан и Узбекистан са богати на нефт и газ). САЩ обаче искат да ги вкарат в своята геополитическа конфигурация в района на Черно, Каспийско и Аралско море, откъдето трябва да минат различни нефто- и газопроводи, заобикаляща територията на Русия. САЩ и Англия прокарват нов нефтен Копринен път, чиято основа трябва да е ГУААМ.

Заради това решението на Узбекистан да напусне организацията беше сериозен удар. Последваха и подигравките, че "ГУААМ се превръща не в ГУАМ, а в гуано".

Президентите на Узбекистан - Каримов, и Азербайджан - Алиев, напоследък даваха сигнали, че не са във възторг от ГУААМ с антируска ориентация. Азербайджан е под силното давление на Пентагона за превръщането му в плацдарм за предстоящата американска израелска атака срещу Иран.

Каримов минаваше за американски приятел, но след събитията в съседен Киргизстан разбра, че Белият дом няма намерения да съхрани режима му.

Заради това след излизането на Узбекистан от ГУААМ трябваше да се очаква американска акция. И тя не закъсня.

Именно на този фон трябва да се разглежда метежът в узбекистанския южен град Андижан, довел до убийството на много хора. Ще припомним, че от местния затвор, след нападение на неизвестна група, бяха освободени около 2000 затворници, които започнаха да безчинстват. Вътрешните войски на правителството проведоха военна акция. И изведнъж Западът рязко измени позицията си и взе в защита метежниците, които станаха "въстаници", а предишният им приятел Каримов стана "тоталитарен лидер, управляващ с жесток юмрук."

Ще припомним също, че Андижан се намира във Ферганската долина, през която минава и трафикът на наркотици от Афганистан и е на няколко километра от Киргизстан, в който преди няколко месеца "победи" проамериканската революция, която започна в Ош, който е на 40 минути с кола.

Това е и същността. Целта на всички тези цветни и плодови революции в Грузия, Украйна и Киргизстан е желанието на САЩ да ги изведе от сферата на влияние на Русия, за да могат да ги използват като плацдарм на настъплението срещу Русия. Стратегическата цел се знае от всички - това е разколът на Русия и утилизирането й на части.

Режимът на Каримов досега не беше пример за демократични промени. Позицията на Москва отново е въпросително-изчаквателна. Засега американците губят. Но в обозрима перспектива трябва да получат в Узбекистан разширение на плацдарма за по-нататъшно дестабилизиране на Таджикистан, Туркменистан и Казахстан и да въвлекат в дъгата на нестабилността Татарстан и Башкирия, което ще създаде и реалните условия за разчленяването на Русия.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ