Последните седмици донесоха развитие на един от най-важните въпроси за Китай и Япония. Въпреки силното давление на Токио върху Москва за приоритетен износ на нефт за Япония, руският нов източен нефтопровод най-напред ще започне да доставя нефт на Китай, а след това на Япония, съобщиха от "Транснефт" държавният собственик на всички тръбопроводи на територията на Русия.

Японският министър на търговията заплаши Москва, че ще изтегли офертата си за финансиране с 11,5 милиарда долара нефтопровода, дълъг 4100 км до Находка на брега на Тихия океан, откъдето нефтът ще се изнася с кораби до няколко страни и преди всичко до Япония.

Това беше японският отговор на решението на Москва да изгради източния нефтопровод на два етапа, като първо ще е отклонението към Сковородино - в Източен Сибир и към Китай.

За тази цел руският министър на енергетиката Виктор Христенко вече разпореди изграждането до 2008 г. на първата фаза - за 6,5 милиарда долара, на нефтопровода от Тайшен (в Иркутския район) до Сковородино - на Амур. От Сковородино нефтът ще се транспортира с железопътни цистерни и по трасето към Тихия океан, дълго 2000 км. Изграждането на нефтопровода до океана ще стане на втория етап на проекта.

Това постави отново въпроса кой ще е първият клиент на руския нефт - Китай или Япония.

Сковородино е близо до границата на Китай, което предполага, че той ще бъде и първият най-голям потребител на източния руски нефт.

Проблемите с изграждането на това трасе започнаха преди повече от две години. Става дума за доставки на 1,6 милиона барела дневно. Най-напред в тях се намеси шефът на ЮКОС Михаил Ходорковски (тогава беше на свобода), който поиска да изгражда собствен нефтопровод от Ангарск (в Източен Сибир (където ЮКОС притежаваше рафинерия), до Дацин - терминален град в Северен Китай. Държавната китайска фирма China National Petroleum започна да строи своята част от китайската граница до Дацин. Тогава държавният "Транснефт" се намеси и блокира частната собственост на ЮКОС върху бъдещия нефтопровод. Постигнат беше компромис. "Транснефт" ще построи нефтопровода, а ЮКОС ще дава нефта за Китай.

Но започна разследването на Ходорковски за огромни данъчни измами и за опита му да продаде 40 на сто от ЮКОС на американска компания. Ходорковски беше пратен в затвора, а ЮКОС прекрати своето съществуване, като собствеността му мина към държавни нефтени компании.

Междувременно японското лобиране не успя да наклони везните в своя полза. Някои руски министри подкрепяха японската оферта. Но "Транснефт" беше привърженик на насочването на нефта най-напред към Китай, т.е. на трасето от Ангарск до Дацин за по-малко от 3 милиарда долара, за разлика от трасето от Ангарск до Находка, което ще струва 7 милиарда.

Москва все пак счита бъдещия терминал в Находка и неговата отвореност не само към Япония за по-перспективен. Заради това е и тази двуетапна двойственост.

Решението за даване на предимство на Китай има и политически оттенък заради стратегическото партньорство между Москва и Пекин. Ще припомним, че през 2004 г. беше постигнато предварително съгласие през следващите 25 години Китай да получи от Русия над 700 милиона тона нефт за около 150 милиарда долара. Целта на Пекин е ясна - да намали зависимостта си от вноса от района на Близкия Изток, Африка и Югоизточна Азия.

Японската реакция на решението на "Транснефт" беше наистина остра - да се оттегли от обещаното финансиране на Ангарск-Находка. Без да иска обаче в Токио помогнаха на "Транснефт", тъй като неговите шефове предупреждаваха срещу приемането на японската финансова формула, която обвързва разходите за строителството с доставки на гарантирани обеми нефт по преференциални цени.

От Токио през януари беше съобщено, че Кремъл е дал окончателното си предпочитание за японската оферта за нефтопровод до новия танкерен терминал в залива Перевозная, недалеч от пристанището на Находка. Оказа се обаче, че това не е истина. "Транснефт" съобщи, че доставките на нефт за Китай остават стратегически приоритет и няма да бъдат елиминирани в полза на японската сфера за Находка.

Но през януари от "Транснефт" все още не съобщаваха какво имат на чертожните маси. Това направиха сега - че искат да построят най-напред трасе към Китай за износ на 30 милиона тона годишно (600 000 барела дневно) и на втория етап трасе до Находка за 50 милиона тона нефт годишно (980 000 барела дневно).

Четири месеца продължи борбата между лобирането за Китай и Япония. Намеси се и Юрий Трутнев, назначен преди една година за министър на природните ресурси, който заяви, че "Транснефт" може да загуби контрола над новите нефтени и пристанищни проекти, особено на източния нефтопровод. Оказа се, че Трутнев действа под давлението на ЛУКоил и други компании, които имат проблеми с "Транснефт" и лобират пред Кремъл за неговото реорганизиране. С тези обвинения Трутнев беше блокиран и сега не дава изявления пред пресата.

На смесената руско-японска комисия в Токио министърът на енергетиката Христенко не се поддаде на японското давление и заяви: "Ние не изграждаме нефтопровод до Китай или Япония. Ние строим нефтопровод на територията на Русия. Първата част на проекта ще стигна до терминала в Сковородино. След това, като проектът започне да работи, ще изпращаме нефт от Сковородино по ж.п.-линия." Сковородино е доста по на север и изток от началното трасе на Ангарск-Дацин, предлагано от ЮКОС. Новият нефтопровод ще заобикаля северно изключително чувствителния екологичен район на езерото Байкал. От Сковородино руските нефтени доставки ще заминават с цистерни за Китай. Все още не е ясно какъв е железопътният капацитет на Китай, за да може да превозва нефта от Сковородино.

Актуалните карти показват, че руските и китайски железопътни линии се движат източно-западно паралелно по границата и засега не са свързани.

На втория етап ще стане изграждането на нефтопровода от Сковородино до Находка, като по този начин ще бъдат задоволени и исканията на Япония. Китай търси 30 милиона тона от тази тръба, а Япония - 50 милиона от Находка. Заради това ще строи нефтопровод за 80 милиона тона до Сковородино и за 50 милиона тона от Сковородино до Находка.

Предполага се, че руската страна няма да има проблеми с привличането на чуждестранни кредити за източния нефтопровод, даже ако Токио се оттегли със своята оферта за 11 милиарда долара.

Зад този проект обаче има и по-важни неща. На първо място в Кремъл е било взето решението за източната, а не за западната опция за износ на нефт към Китай и Япония, а не както се опитваше Ходорковски - към САЩ. Основният пазар за източносибирския нефт ще бъде Азия, а не западното крайбрежие на САЩ. Ако ЮКОС беше успял да продаде контролния си пакет през юли 2004 г. на американските Chevron-Texaco или Mobil, каквито бяха намеренията на Ходорковски, Русия вече нямаше да има независимост като нефтен износител. Не само Буш играе нефтени игри. Путин показа, че с по-малко средства може да се прави по-перспективен бизнес без да се водят войни.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ