В навечерието на 60-годишнината от края на Втората световна война Джордж Буш реши да погребе цялата система за сигурност, изградена на конференцията в Ялта от 4-11 февруари 1945 г.

Буш направи атаката срещу Ялта в столицата на Латвия - Рига, за да подчертае избора на прибалтийските републики към НАТО и ЕС.

Но имаше още една причина, заради която Буш избра Рига за погребението на ялтенските споразумения от 1945 г. Да се върнем към историята.

Преди САЩ да установят дипломатически отношения със СССР през 1933 г., американската легация в Рига беше наблюдателният им пост към Москва. Трите балтийски републики бяха независими от 1921 г. (до включването им в СССР през 1940 г.) и в американската легация в Рига работеха Джеймс Форестал и братята Дълес. Подозрителни към Сталин те съветваха Вашингтон да изгради санитарен кордон около СССР. И чак след започването на войната на 22 юни 1941 г. САЩ бяха принудени да променят отношението си, въпреки че бяха убедени, че най-добрият вариант за тях е Германия и СССР взаимно да се унищожат.

Споразуменията от Ялта изградиха следвоенната система за колективна сигурност. В Ялта беше решена и процедурата за изграждането на ООН и Съвета за сигурност. Там СССР реши да влезе във войната срещу Япония.

Но скоро след Ялта трите сили се скараха за съдбата на Полша. 12 месеца по-късно Чърчил направи речта във Фултън за желязната завеса. Започна студената война.

И сега именно в Рига, където някога САЩ изграждаха санитарен кордон срещу СССР, Буш заяви, че Ялта е "една от най-големите грешки в историята". Това беше не само ехото на онази Студена война. Това беше началото на новата студена война. Буш изпрати сигнал към Русия и Китай, че ерата на колективната сигурност, установена в Ялта и от ООН е приключила и че взаимните задължения вече не съвпадат с интересите на САЩ, заради което те вече няма да бъдат спазвани.

Буш обаче едва ли би могъл да избере по-лош момент от тази "историческа" декларация.

Америка реално е свършила. Америка е като койотът от рисуваните филмчета на Уолт Дисни, който се е засилил, скочил е в пропастта и продължава да се движи във въздуха по инерция. Още няколко метра и поглежда под себе си. И когато вижда, че няма нищо, пада.

Много американци вече са убедени, че са скочили в пропастта, но още не са погледнали надолу.

Бившият шеф на Федералния резерв - Пол Уолкър, който е един от стълбовете на американския истаблишмент каза: "Вероятно ситуацията вече е отвъд нашите възможности да й въздействаме."

Цените на нефта вървят нагоре и никога няма да се върнат. Добивът на нефт е стигнал своя пик и оттук нататък ще върви надолу. САЩ вече трябва да се конкурират с Китай на нефтения пазар, за което нямат ресурси. Защото, за да оцелеят поне на сегашното равнище, трябва ежедневно да получават от чужбина 2 милиарда долара, от които половината именно от Китай. Съдбата на САЩ е в ръцете на Политбюро на Китайската компартия, което засега проявява изненадващ хуманизъм спрямо главния си враг.

САЩ нямат никакви карти срещу Китай, в това число и военни. Цените на петрола се определят от Китай, и САЩ нямат върху тях дългосрочно въздействие.

Следващата пролет галонът бензин в САЩ ще струва 4 долара, след това 6, и 10 към 2010 г. Това са важни цифри. При 4 долара за галон животът на американеца се промени драстично.

Според всички сериозни анализи Америка е фалирала държава. Дългът на публичните финанси на САЩ е ... 43 трилиона долара, което означава по 137 000 долара на всеки мъж, жена и дете. Трилионът е цифра, която никой не може да си представи. Повечето хора знаят, че това са хиляда милиарда с 12 нули. Но и това не означава нищо. Ще припомним, че 1 трилион е целият мащаб на икономиката на Канада. Ако се натрупа един трилион в банкноти по 1000 долара ще достигнат височина 109 км.

Въпросът сега не е кога ще победят САЩ, а още колко да издържат. САЩ са най-големият потребител на света. Купуват от чужбина много повече стоки, отколкото могат да продадат на чужденците, което води до огромен търговски дефицит. САЩ харчат повече за публичната си програма, отколкото събират данъци от американците. За да платят тези дългове САЩ трябва да привличат още повече капитали от чужди правителства и инвеститори. Това се нарича дефицит по текущата сметка, който в САЩ вече надмина годишно 650 милиарда долара.

Но чуждите правителства няма вечно да плащат за потреблението на американците, които отгоре на всичко са арогантни и са тръгнали с чужди пари за чужд нефт и газ. Цялото човечество трябва наистина да е лудо, за да толерира това безумие. Заради това сега основният въпрос е колко дълго още чуждестранните кредитори ще са така добри да отпускат пари на САЩ. Въпросът е належащ, тъй като доларът от една година пада и унищожава печалбите на кредиторите, които инвестират в американски книжа, облигации и акции. САЩ са замръзнали в очакването да им дръпнат шалтера. Тогава и койотът, който вече е във въздуха над пропастта ще погледне надолу...

Не помогна и новината от месец май, че дефицитът на външнотърговския баланс рязко е намалял, което предизвика радост на американските финансови пазари и ръст на долара. Но отзад в сянка остана главната причина за падането на същия този дефицит, която се състоеше в това, че намаля вносът в САЩ, което само по себе си не би могло да се счита за отрицателен елемент, ако не бяха още две обстоятелства.

На първо място рязко нараснаха запасите от непродадено производство. На второ рязко спаднаха поръчките на стоки за дългосрочно (над 3 години) ползване.

Като цяло изводът от тези данни за икономиката на САЩ е точно в обратната посока и е песимистичен: намаляването на търсенето води до нарастване на запасите на склад, което от своя страна води до спадане на покупките на предприятията-производители. Ако се вземе предвид, че финансовата ситуация на водещите производители в условията на растящите лихвени проценти не се подобрява (General Motors и Ford) това води до още по-опасния извод за евентуалното прекратяване на цикъла на ръста на лихвения процент в САЩ, което ще доведе до охлаждане на инвестиционното търсене в средна и дългосрочна перспектива.

Ролята на лихвения процент в днешната американска икономика е ключова. Допреди няколко месеца се предполагаше, че тя може да бъде вдигната до 5,5 на сто до края на 2005 г. Но явно депресионните явления, свързани с рязкото поскъпване на натрупалите се през 90-та година дългове, ограничават тази опция на финансовите власти на САЩ. Действа и инфлационното давление в САЩ, което достига 25-месечния си максимум през април.

Какво ще става по-нататък? Ако тенденцията се запази, към средата на есента лихвите ще трябва да се намаляват, след което неизбежно ще последва ново падане на долара спрямо другите валути.

Налице са всички признаци, че основните страни, които държат резервите си долари, вече се оттеглят. В Азия разбират, че мащабната икономическа криза в САЩ ще нанесе съкрушителен удар по азиатските икономики, ориентирани към износа към САЩ, още повече, че САЩ не могат да гарантират на азиатците, че ще преживеят кризата. Заради това Китай, Япония и Южна Корея започнаха "меко оттегляне" от долара и прехвърлят доларовите си резерви в евро.

Американците отново избраха арогантния подход и заплашиха Пекин с финансови санкции, ако не ревалвира юана си, т.е. ако не поеме тежестта от девалвирането на долара.

Но дебалансирането на вноса и износа на САЩ е толкова голямо, че износът на САЩ трябва да расте с 5 на сто по-бързо от вноса, за да се стабилизира търговският дефицит. За да финансират този дефицит азиатските централни банки трябва да удвоят своите доларови резерви. Но какво ще правят с тези обезценени хартийки? И колко долари могат да купят още азиатските банки?

Заради това все по-често се говори не само за финансов крах на САЩ, но и за вероятността американците да се откажат да изплащат въобще своя външен дълг както през 30-те години.

Когато през 1929 г. фондовият пазар се срина, общият кредит на САЩ беше 176 на сто от брутния им национален продукт. През 2000 г. американският кредит беше 269 на сто от брутния национален продукт. Днес е над 310 на сто.

Единственият отговор на този проблем е американците да започнат да живеят според джоба си и да ограничат потреблението. Но това няма да стане.

Така стигаме до същността. Буш избира сегашния военен курс, т.е. експлозивния срив на американската империя неслучайно. САЩ се опитват да се спасят за сметка на другите и да повторят сценария от Великата депресия и от световната война, когато икономиката им се съвзе от руините за сметка на Европа, СССР и Азия. Сега САЩ отново се опитват да изнасят войни и да легализират войната като основно средство в международните отношения.

Вашингтон изхожда от погрешната теза за военното си превъзходство. Това не е вярно. Русия даже в днешното си състояние е по-силна във военно отношение от САЩ, а Китай след 5 години ще може да се справи с американците извън тяхната територия за 14 дни.

Въпреки това, съвременният американски империализъм и милитаризмът се проявява чрез износа на военна сила. През цялата студена война от 1945 г. до 1988 г. - големите американски войни бяха само 6. След колапса на СССР те станаха почти ежегодни. През периода след 1989 г. (свалянето на Нориега в Панама до операция "Иракска свобода", през 2003 г.) имаше 9 големи военни интервенции на САЩ. Не се броят десетките по-малки акции в Руанда, Колумбия, Източен Тимор, Филипините. По този начин в началото на XXI век САЩ превърнаха войната в нещо закономерно и манифестация на американския милитаризъм, а президента си в Марс, бога на войната.

Но това е последният валс. Икономиката не работи. Доларът губи своята покупателна сила и способността да създава работни места за средната класа. Провалът винаги е провал. Дали е грандиозен, ще каже историята. Става дума за системна криза на американския модел.

Дали Буш е американският вариант на Горбачов? На системната криза на САЩ той се опитва да отговори със заобикалящи маневри. Цялата мощ на Америка е построена върху контрола над световните финансови потоци, т.е. глобализирането. Тези пазари са колосална пирамида построена върху доларовата емисия. Доларът не издържа и пирамидата започна да пада. Буш се опитва да спре краха чрез ескалация на насилието по света. Но и това не е отговорът, тъй като причината за всяка системна криза винаги е вътрешна. Заради това САЩ се превърнаха в най-голямата заплаха за света. И напълно закономерно Буш отхвърли Ялтенските споразумения в Рига, което води до логичния извод, че всяка държава, която е в орбитата на САЩ е самоубиец.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ