През май 2005 г. военно-политическата обстановка в Ирак продължи да бъде крайно сложна и напрегната.

Главното събитие беше формирането на временните висши органи на изпълнителната власт - президентският съвет (президентът и двамата вицепрезиденти) и правителството. Както се очакваше, това отново изостри ситуацията и доведе до интензифициране на съпротивата. Тактиката й е насочена преди всичко срещу органите на властта и нейните колаборанти (както преди години във Виетнам) и организираните сега сили за сигурност. Провеждат се големи атаки срещу американците, затворили се в своите бази, и техните съюзници.

От своя страна, американците чрез Ръмсфелд, заявиха че "нямат стратегия на изхода", т.е. имат само "стратегия на победата". Ако това е победата им, интересно как ще изглежда поражението им

Това означава, че Пентагонът подготвя сцената за гражданска война в Ирак, за да може във времето да скрие своето стратегическо поражение.

Това е общата рамка на ставащото в момента в Ирак. Съпротивата е най-силна в западните, северни и централни райони на Ирак с предимно сунитско население - Рамади, Самара, Хадид, Мосул, Киркук, Тал-Афар, Бакуба, Тикрит, Фалуджа.

Но епицентърът на съпротивата вече е в столицата Багдад и нейните околности, в това число автострадата, свързваща града с международното летище. Висока активност на партизаните има и южно от Багдад.

Нараства съпротивата и в южните райони, където живеят предимно шиити - Басра, Наджаф.

Командването на САЩ счита, че въоръжената съпротива през април-май е станала по-организирана, а нейните операции - по-остри. По този начин тезата на Пентагона, че въстанието постепенно гасне, беше заменена с констатацията, че "една от силните страни на въстанието е способността му да се възражда".

Засега въстаниците нямат недостиг на оръжие и финансиране. Имат добро разузнаване, което е проникнало в новите силови структури. В основната си маса въстаниците са араби-сунити.

Активизира се шиитският лидер Муктада ас Садр, чието военизирано формирование - Армията на Махди, не беше разоръжено.

Основната цел на съпротивата са военните, полицейските и административно-държавните структури, пунктовете за набор, висши чиновници, сътрудничещи на американците.

Нефтеният отрасъл също е цел на постоянни саботажи, особено в севера - в района на Киркук. Досега загубите от саботажите в нефтената инфраструктура надминава 8 милиарда долара.

Въпреки че капацитетът на добива е 2,7 милиона барела дневно, през 2004 г. той не можа да достигне 2 милиона. Все по-често са регистрирани и сблъсъци между араби-сунити и шиити в съвместните райони, действат и групировки, създадени по религиозен принцип. В Киркук арабите създават въоръжени отряди за защита на кюрдите.

Новият временен президент Джалал Талабани се обяви за използване в борбата срещу въстаниците освен армията и полицията на така наречените народни сили, т.е. кюрдските пешмерги и шиитският корпус на Бадр. Но САЩ са срещу тази идея. Сунитските политици я нарекоха "опасна игра с огъня", която може да доведе до засилване на междуетническия и междуконфесионалния конфликт.

Военното командване на САЩ приключи разработката на документа, предвиждащ постепенно предаване на сигурността и реда на иракските силови структури. Процесът ще бъде на три етапа и ще завърши през декември 2005 г., като на втория етап (август-октомври) иракската армия трябва да се научи самостоятелно да води бойни действия на нивото на рота. На третия етап (октомври-декември) иракските батальони ще трябва да водят самостоятелни бойни действия и ще получат зони за отговорност, които сега са американски.

Новият премиер Ибрахим ал Джафаари започна чистка в силовите структури под предлога да се избави от "елементите, свързани с терористичните групи". В Пентагона обаче се страхуват от тази инициатива, защото ще лиши силовите структури от квалифицирани кадри и ще отслаби влиянието на американците върху тях.

На 1 май американската групировка в Ирак наброяваше 139 000 души и струваше на Пентагона по 1 милиард седмично. В момента в Ирак в 60 частни военни компании работят и около 50 000 наемници, предимно чужденци.

Главната задача на правителството на Джафаари е разработката, съвместно с Народното събрание, на новата постоянна конституция на Ирак до 15 август и провеждането на референдум за нейното утвърждаване до 15 октомври. След това отново трябва да има парламентарни избори и да бъдат създадени постоянните висши органи на държавната власт до началото на 2006 г.

Продължава шиитизацията на държавните органи и ислямизирането на обществения живот. В отговор сунитите призовават иракчаните да не признават правителството на Джафаари.

Няма единство и в шиитската общност. Един от нейните духовни лидери Ахмед ал Багдади нарече сегашните иракски ръководители "група отцепници и шпиони, върнали се на американските танкове".

Радикализира се и движението на Муктада ас Садр, което официално бойкотира изборите, но фактически в народното събрание има над 20 представители. В тези условия все повече иракчани поддържат идеята за връщане на силния лидер.

Иран потвърди своята готовност да оказва "помощ на народа на съседен Ирак", но в Техеран считат, че военната окупация на Ирак от САЩ доведе до засилване на екстремизма и тероризма.

Турция, Сирия и Иран са разтревожени от нарастващото кюрдско влияние в Ирак. Кюрдите проведоха избори за иракски и за кюрдски парламент. 98 на сто от тях са за отделяне от Ирак. За какво им е на кюрдите свой парламент? Защо той ще има право да отхвърли политиката на централното правителство. Предполага се, че никакви закони няма да действат в Кюрдистан ако не бъдат одобрени от неговия парламент, което означава, че той ще има право на вето върху централния законодателен орган.

За да станат нещата още по-сложни, 70 на сто от обучаваните сега сили за сигурност са бивши членове на БААС, като висшето им командване е в 100 на сто от бивши армейски офицери на Саддам. Ако Джафаари ги отстрани, това ще е краят на американската мечта иракчаните сами да свършат мръсната им работа.

Всички тези експлозивни проблеми се връщат в периода на разработката на новата конституция. За обикновените иракчани окупацията е икономическо цунами. Тя върна Ирак, който преди беше пример за целия арабски свят, в средновековна мизерия. Страната е парализирана, нищо не работи - комуникациите, индустрията, здравеопазването, образованието. 60 на сто от населението вегетират с купонна система.

Единственият начин, по който преходното правителство на Джафаари може да спечели някаква симпатия, е да поиска срок за изтеглянето на американците. За това гласуваха и шиитите, които чак сега разбират, че изборите бяха капан. Вместо да приключат окупацията със своя вот, те гласуваха за нейното продължаване. Новият парламент е фарс, използван от САЩ, за да изградят нова колониална администрация.

Краят на войната не се вижда.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ