Голямата игра

През последните две години администрацията на Буш засили давлението върху Пекин да девалвира своята валута юана, т.е. да го освободи и въведе плаващ курс, който сега е фиксиран на 8,28 юана за един долар. Но заради срива на долара през последните три и половина години юанът също така поевтиня, което прави китайският износ още по-конкурентноспособен.

Натискът на Вашингтон не е толкова за поскъпване на юана, колкото за съгласието на Китай за скрито девалвиране на долара, като някои мерки на Китайската народна банка засилиха слуховете, че Пекин може би ще се съгласи с това. Както през 1985 г. с Договора Plaza, Вашингтон отново се обръща към своите най-големи търговски партньори, да помогнат за обезценяването на долара. Сега обаче не става дума за Япония, както през 1985 г., а за Китай, който да се съгласи с обезценяване на долара спрямо юана.

Договорът Plaza доведе до девалвиране на долара спрямо другите основни валути с 50 на сто. Колко ще бъде сегашното никой не знае.

Китайските валутни резерви са втори по големина след японските и през 2005 г. ще надминат 750 милиарда долара. По-голямата част от тях се инвестира в американски ценни книжа и облигации. При поевтиняване на долара Пекин ще регистрира огромни загуби в тези инвестиции.

Ще последва и преоценка на курса на юана спрямо еврото и йената и преструктуриране на валутните резерви на Китай от долари в други валути. Това ще доведе до девалвиране на долара спрямо еврото и йената, валути, които Народната банка на Китай ще купува със своите доларови резерви.

Преструктурирането на резервите на китайската банка ще задвижат подобни механизми и в другите централни банки на Азия и света. Руската вече започна да прехвърля долара в евро. По този начин САЩ очакват Китай да поеме тежестта на девалвирането на долара, което ще бъде по-високо от първоначалното намерение, ще доведе до по-висока инфлация в САЩ, до по-високи лихви и още по-нисък икономически ръст.

Цялата световна икономика ще бъде дебалансирана. Ще пострадат онези държави, които разполагат с доларови резерви, т.е. Китай, Япония и Русия.

Перспективата от девалвиране на долара вече задвижи горещите, т.е. спекулативни, пари към Китай, което също засилва давлението за поскъпване на юана и от въвеждане на плаващ курс.

Според администрацията на Буш обаче давлението върху Пекин се дължи преди всичко на оплакванията на американския бизнес, който заради фиксирания курс на юана спрямо долара е в неблагоприятна пазарна ситуация. Но ако се вземе предвид, че заплатите в Китай са една десета от заплатите в САЩ, евентуалното поскъпване на юана с 25 на сто няма да донесе почти нищо за конкурентноспособността на американските стоки спрямо китайските. Освен това китайският износ има много високи компоненти и ревалвирането на юана едва ли ще го поевтини.

Обменният курс на юана не е нито под, нито над неговата реална стойност. Основната причина за проблемите е огромният търговски дефицит на САЩ, който отразява и различната същност на двете икономики.

Американската е потребителска и вносна, а китайската - инвестиционна и износна.

Ако китайците издържат още 10 години това относително ниско ниво на потребление и този висок ръст на инвестициите и производството, до 2015 г. ще достигнат САЩ и ЕС и китайските туристи ще ядат ориз със златните лъжици на Белия дом и ще ангажират англичаните да им продават памучните ризи насред "Пикадили".

Шефът на китайския статистически институт съобщи, че брутният национален продукт през миналата година беше 13,7 трилиона юана (1,66 трилиона долара) и е нараснал с 9,6 на сто, т.е. най-бързо в целия свят (по-бързо от 2003 г. - 9,1 и от последните шест години - 8,2 на сто). Но реално БНП, изразен в долари, е доста по-голям, ако се приеме тезата на САЩ за подценения курс на юана. Според ЦРУ курсът на юана е четири пъти по-нисък от реалния, което означава, че брутният национален продукт на страната през 2004 г. е бил над 7 трилиона долара.

Така или иначе, Китай в момента е третата промишлена сила на света и дава 12 на сто от световния продукт, на САЩ и ЕС се падат по около 17, Русия - 3 на сто. Прогнозите са, че Китай ще задържи за дълъг период 7-процентния си годишен ръст, което означава, че през 2015 г. ще ги изпревари два пъти. След около 40 години ще ги достигне и по доходите на човек от населението. Това означава, че към средата на века на планетата ще има само една свръхдържава и тя ще бъде Китай.

Високата производителност и качество на труда и сравнително ниските заплати са сред причините на китайското чудо. Именно те дават възможност за високи инвестиции. Според ЦРУ Китай инвестират годишно 43,4 на сто от брутния национален продукт, което му дава възможност да максимализира износа (годишен ръст от 30 на сто) и да има висок положителен търговски баланс със света и със САЩ.

Този баланс осигурява колосални външни инвестиции - 57 милиарда през 2003 г. Китай достигна Япония с валутните си резерви и стана най-големият банкер на света. Засега тези 750 милиарда са само няколко процента от американското богатство, но ако валутните резерви на Китай продължат да растат със същото темпо, към 2050 г. Китай ще може да купи целите САЩ, заедно с Белия дом и Статуята на свободата.

Дали китайците са в състояние да издържат 20-30 години със 7 на сто годишен ръст. Засега в историята никой не е успял. Но Китай със сигурност ще опита, ако запази по-ниския курс на юана, по-ниските заплати и сегашната си производителност и качество.

Ако тези условия бъдат спазени, американците ще трябва да започнат да учат китайски. Заедно с европейците и руснаците.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ