В Русия за първи път бяха проведени опити за защита на радиолокационните системи от ракетни атаки. До неотдавна тези ракети, изстрелвани от самолети, вървяха като обучено куче по "следата" на излъчването на наземната станция и я поразяваха в 100 процента. Досега за защита се използваха само тактически мерки - излъчване или смяна на позицията. Опитите за защита се свеждаха предимно до конструирането на дублираща станция, която трябваше да преориентира ракетата към себе си. Така се правеше както при по-старите зенитно-ракетни комплекси С-200, така и по-новите С-300. Но тези методи отклоняваха ракетата на противника до 30-40 метра от основната цел и не решаваха проблема с ударната вълна.

Това означава, че лъжливото петно трябва да бъде по-силно и да се намира по-далеч, на неколкостотин метра.

То се създава от новите автономни излъчватели, чийто брой може да достигне до 12, при време за разгръщане 20-30 минути. Излъчвателите автоматически се управляват от основната радиолокационна станция в зависимост от нейния режим, като я имитират напълно. Всеки излъчвател е с мощност минимум 4 киловата в импулса, тежи около 80 кг., работи на мощни акумулатори в дежурен режим 24 часа на денонощие, и на излъчване 3-4 часа. Лъжливите излъчватели се превозват в специален автомобил Урал. При изпитанията всичките шест ракети аналози на американската XARM бяха отклонени на 400 метра, като станцията не получи и драскотина. "Загубите" бяха леко повреден един отвличащ излъчвател, ремонтиран в полеви условия. Това може да намери приложение при най-новите ракетно-зенитни комплекси С-300 и С-400. За да извади от строя всички излъчватели, противникът ще трябва да изстреля десетки снаряди.

Изделието вече е в серийно производство. Има и договор с една арабска страна за защита на зенитно-ракетния комплекс Печора-2М. Производство на противорадиолокационни ракети имат САЩ, Англия, Франция, Германия и Италия, но на защитни средства - само Русия.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ