Преди 90 години беше извършен първият геноцид през XX век. 1,5 милиона арменци бяха избити от турците в огромна етническа чистка.

Девет десетилетия по-късно въпросът с арменския геноцид отново е на дневен ред. Турция, както и преди, отказва да признае геноцида на арменците в рамките на Отоманската империя. Те продължават да твърдят, че това унищожение никой не е планирал, че е било предизвикано и че броят на убитите е завишен.

Въпреки че президентът Буш изрази съболезнования на арменците, той не нарече това геноцид. В САЩ считат, че за признаването на геноцида е рано, което означава, че тепърва ще бъде използван в политическите им игри спрямо Анкара.

Доста неочаквано геноцидът не се признава и от ... Израел, въпреки че евреите повториха през Втората световна война съдбата на арменците от началото на века. Във връзка със започването на преговорите на Анкара с ЕС не е изключено Брюксел да поиска преразглеждане на действията на Турция с 90-годишна давност. За това ще настоява и Гърция, която по онова време също даде 1 милион жертви в рамките на Отоманската империя.

За българите това мрачно минало също е важно, защото по-рано от арменците изпитахме престъпленията на турските еничари и бихме могли с основание да поставим този въпрос в рамките на ЕС, наред с арменския. Но докато това са само хипотези, арменският геноцид е на дневен ред. Защото планираното и реализирано унищожение на 1,5 милиона арменци, незабелязани от света заради Първата световна война, беше началото на всички други етнически чистки и масови престъпления през XX век, организирани от държавата.

Именно спрямо арменците за първи път беше използвана думата "холокост". Това направи американската мисионерка Корина Шатук, която беше свидетел на изгарянето на живи арменци и написа: "Няма начин да опиша миризмата, която излизаше от църквата, в която беше извършен холокост."

Но турският елит и неговите покровители на Запад възразяваха срещу думата геноцид. Защото престъпленията срещу арменците станаха по времето, когато Турция се модернизираше, на прелома на епохите и когато многоетническата Отоманска империя се превръщаше в национална държава на основата на националистическата идеология на пантюркизма. Анкара твърди, че престъплението е било оправдана мярка по време на войната с Русия, и че арменците сами са виновни за своето изпъждане, тъй като са симпатизирали на руснаците.

Досега 24 държави, сред които Русия, Франция, Италия, Белгия и Холандия, официално порицаха геноцида на арменците. Анкара реагира болезнено, като че ли й обявяват война. Парламентът на Франция през януари 2001 г. прие резолюция, която официално призна геноцида на арменците за престъпление срещу човечеството.

Странна е позицията на Израел, който изведе даже от учебниците си по история споменаването на арменския геноцид. В началото на 90-те години турската дипломация, подкрепяна от Израел и еврейските организации в САЩ, успяха да извадят арменския геноцид от вашингтонския Музей на холокоста. Но Турция не успя да блокира през лятото на 1987 г. декларацията на Европейския парламент, в която се казваше, че "в съответствие с Конвенцията на ООН от 9 декември 1948 г. трагичните събития от 1915-1919 г. са геноцид и членството на Турция в ЕС зависи от това дали тя ще си признае това престъпление." През есента на 2004 г. последният фрагмент беше свален и Турция беше призована "сама да направи равносметка със своята история".

Парадоксално е, че самата Турция има принос в оформянето на европейските ценности. След изпъждането на евреите от католическа Испания през 1492 г. именно Отоманската империя ги прие, както прие и босненските богомили, преследвани от католическата църква, които преминаваха на исляма, защото в Турция имаше религиозна толерантност.

Защо и по какъв начин през 1915 г. се стигна до скъсване с тази традиция? Най-лесното обяснение е че турската империя се разпадаше и че европейските държави искаха да откъснат от нея най-добрите парчета, и че трагичните събития бяха последица от ситуацията на кавказкия фронт.

Но нещата бяха по-различни, за което се знае малко. Все пак има сериозни източници, сред които Inner Folds of the Оttoman Revolution на Мавлан Задех Рифат, публикувана в Турция през 1929 г., The Armeniаn and Jewish Genocide Project на Клифорд Шак и други източници, които разкриват кулисите на арменския геноцид.

Плановете за 1915-1923 г., когато 1,5 милиона арменци бяха избити по варварски начин в техните древни земи в съвременна Турция, бяха подготвени по-рано. Най-вероятно геноцидът беше решен през август 1910 г. и октомври 1911 г. от младотурския комитет, съставен изцяло от преселници балкански евреи във формата на еврейско-мюсюлманската секта, която включваше Талаат, Енвер, Бехадин Шакир, Джемал и Тизам, представящи се за мюсюлмани. Те се срещнаха с финансираната от Ротшилд ложа Велик ориент в Солун (който тогава беше в турската империя). Комитетът беше симбиоза на различни форми на вяра и практика, т.е. на открита масонерия по същия начин, по който масоните започнаха революцията през 1787 г. във Франция с лозунга "свобода, братство, равенство". Младотурците използваха същия лозунг в революцията си през 1908 г.

На конференция на Института "Шилер" през 1994 г. беше съобщено, че английският лорд Палмерсон "създаде младотурците, за да постигне траен контрол над Близкия Изток." Създателят на младотурците беше един евреин с името Емануел Карассо. Карассо създаде тайното общество на младотурците през 1890 г. в Солун. Карассо беше и велик майстор на Италианската масонска ложа "Възраждане на Македония". Ложата беше щаб-квартирата на младотурците и всички висши младотурци бяха нейни членове. По време на режима на младотурците Карассо продължи да играе водеща роля. Той се срещна със султана, за да му каже, че е свален. Той отговаряше за поставянето на султана под домашен арест и ръководеше разузнаването на Балканите. Иронично е, че четири века след като султаните приеха изпъдените испански евреи в Турция, няколко евреи от тайни общества изритаха султана в началото на XX век, унищожиха Отоманската империя и отбелязаха своята победа с геноцида срещу християнския арменски народ - 1,5 милиона арменци, половин милион гърци и половин милион арменци и асирийци.

Друг важен лост на младотурците беше печатът. Докато бяха на власт те издаваха няколко вестника. Издател беше крайният руски ционистки лидер Владимир Жаботински.

Евреят Талаат паша, който при младотурците беше министър на вътрешните работи и диктатор на режима по време на Първата световна война, беше член на масонската ложа на Карассо. Една година преди преврата през 1908 г., Талаат стана майстор на клона на масонската шотландска ложа в Отоманската империя.

В Истанбул, който беше столицата на империята, имаше 10 000 евреи и над 200 000 арменци и гърци, които контролираха търговията и финансите. Евреите и християните бяха в остро съперничество през последните столетия. Евреите губеха, тъй като султаните фаворизираха християните. И християните трябваше да бъдат елиминирани. Това беше истинската основа за първия геноцид на XX век в Турция.

В източници от онова време се споменават и други интересни неща. През 1880 г. френският клон на клана Ротшилд успя да купи дял в нефтената промишленост на Баку, за да снабдява своите рафинерии в Адриатика с евтин руски нефт. Те построиха и ж.п. линия, свързваща Баку с Батуми - на Черно море. След като Ротшилд се включи в Royal Dutch добивът на нефт в Баку през 1905 г. спадна, което се дължеше на етническия конфликт между местните мюсюлмани и арменците, които са християни. Този конфликт предизвика първото прекъсване на доставките на нефт до световните пазари. Американският Standart Oil успя да навлезе на затруднените пазари. Заради това арменското малцинство трябваше да бъде елиминирано от този район като първа крачка към контрола и инвестирането в Близкия изток.

Има и други неща. На 3 март 1919 г. султан Мохамед IV свика първият в историята наказателен съд, който трябваше да издаде присъда за "престъплението срещу човечеството". Обвинителите в този процес обориха аргументите на защитата, че "депортацията и убийствата на арменците били резултат на ситуацията на фронта". Тогава беше доказано, че споменатият Талаат Паша - организатор на депортирането, е водел "двойно счетоводство", като най-важните заповеди е изпращал със специални куриери.

През 1919 г. в официалния речник още нямаше "престъпление срещу човечеството". Но в три отделни процеса пред трибунала в Истанбул бяха издадени 17 смъртни присъди. Три от тях бяха изпълнени. Младотурците, начело с министъра на вътрешните работи Талаат и министъра на войната Енвер, бяха осъдени задочно след като избягаха от Турция. Талаат избяга в Берлин, където през март 1921 г. беше убит от един арменски студент. Енвер беше убит през 1922 г. в Средна Азия в престрелка с болшевиките.

Такъв беше краят на младотурския елит, наричан Комитет за единство и прогрес, който беше филиал на европейски масонски ложи.

Срамно е, че в тогавашна Европа не се споменаваше нито дума за арменците. Тогава Европа искаше да привлече Турция срещу нарастващата сила на СССР.

За арменците е особено болезнен фактът, че именно Израел не иска да признае първия холокост на XX век. Причината не е само стремежът на Израел да се запази изключителността на своя холокост, а страхът да не се разгърнат страниците на тази мрачна история.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ