Новата студена война беше обявена официално на Русия. Това стана на ... 60-годишнината от победата във Втората световна война.

Преди тържествата в Москва американският президент Джордж Буш заяви, че договореностите от Ялта са били "историческа грешка" и че "СССР е окупирал страните от Източна Европа."

Това не беше началният, а един от последните залпове срещу Русия. Операцията беше задвижена отдавна. Латвия и Естония издигнаха териториални претенции. Саакашвили вече беше решил да изпъди последните руски бази, полският му колега Квашневски се разболя от антируска истерия, Юшченко готви "омиротворяване" на Приднестровието, напрежението в Северен Кавказ и Поволжието расте. И ако не бяха събитията в Узбекистан, атаката щеше да върви според сценария.

САЩ продължават да изграждат "санитарния кордон" около Русия. В този сценарий Русия ще присъства само в Армения (където е дислоцирана 102-а дивизия), в Киргизстан (авиобазата в Кант) и в Казахстан (Байконур).

Залпът по Русия е от всички посоки. Кулминацията беше отмяната на Ялта от Буш.

Едновременно се появи и прогнозата на израелско-американски стратегически център. Обсъждайки съдбата на Русия, която в 60-годишнината от победата трябваше да се превърне в присъда на победителя под мотото "Русия вече няма да я има".

Аргументацията обаче не е нова. "Слабостта на Русия - се казва в анализа - създаде вакуум, който САЩ непрекъснато попълват. ...Сривът на Русия и използването на тази ситуация от страна на САЩ ни доведе до водораздела. В случай, че Украйна е загубена от Москва, Грузия стане доминираща страна в Кавказ, и ако събитията в Киргизстан се прехвърлят в цяла Централна Азия, под въпрос ще бъде поставено оцеляването на самата Руска федерация. Ще бъдем очевидци на втора деволюция (devolution), като част от Руската федерация ще се откъсне. Русия, която познаваме днес, повече няма да съществува." Тази прогноза е разработена от ЦРУ и Моссад. Целта е психологическо въздействие и подготовка за "неизбежното".

Но по-важно беше онова, което ставаше в Москва. Преди 9 май Путин най-накрая направи изводът, който трябваше да направи отдавна. Пред двете камари на парламента той заяви, че "крушението на СССР беше най-голямата геополитическа катастрофа на века". Западните медии се опитаха да омаловажат тези думи и да ги приемат в техния констативен смисъл. Ние обаче ги възприемаме в техния програмен контекст. Те бяха очертани и в манифеста на пропутиновското младежко движение "Наши", в който се казва, че "Русия е историческият и географски център на съвременния свят, централно военностратегическо пространство на евразиатския континент, че САЩ се опитват да вземат в свои ръце контрола и да управляват света с подкрепата на олигархичния капитализъм, либералите и фашистите, които искат да свалят Путин, консолидиращ държавата, който изразява стремежа на Русия да е лидер в XXI век".

Откъдето и да се погледне, студените военни действия не само са провъзгласени. Те се приближават към горещата си форма.

Русия е на поредния кръстопът. Тя е под огромно давление отвън. Това изисква ясни отговори за бъдещето. Търпението на руския народ вече е на изчерпване, на което на Запад все повече се разчита, ако Путин продължи да се задоволява с полумерки.

Но имаше и други сигнали. Путин отказа да участва в срещата на Съвета на Европа във Варшава, под претекста, че е зает. Бившият шеф на ЮКОС Ходорковски беше най-накрая осъден, което е ясен сигнал към олигарсите и Израел, където по време на визитата си Путин потвърди, че Русия ще достави оръжия на Сирия.

Путин имаше среща и с президента на Казахстан Назърбаев, за да решат въпроса с "Транссиб".

Руските части нанасят сериозни удари на чеченските сепаратисти, което е част от систематична кампания.

Москва договори с Парижкия клуб предсрочно изплащане на заемите, с което Русия става нетен кредитор, т.е. има повече да взима, отколкото да дава. Едновременно централната банка съобщи, че златните й резерви са надминали 130 милиарда долара и че има намерение да увеличи дяла на евровите ресурси от сегашните 10 на 30 на сто, което ще бъде сериозен удар срещу долара. Вероятно събитията в Узбекистан бяха първият по-сериозен успех на Русия и Китай срещу поредната организирана от САЩ революция в Азия. Ако е така, трябва да се очаква изтласкване на САЩ от района с обединените усилия на Москва и Пекин, като основният сблъсък ще бъде за Казахстан.

Путин е принуден да действа и в друга насока. След олигарсите ще трябва да се справи и с "либералната" политика на правителството, чийто икономически рецепти доведоха до негативни тенденции. Ако либералната икономическа политика бъде продължена от Путин, Русия я чакат отново тежки времена. Но вече има основания да се счита, че "либералната вакханалия" ще бъде прекратена. Това е откритият конфликт между премиера Фрадков и неговите подчинени и основни "либерали" Греф и Кудрин, които, според руските анализатори, са челни представители на "окупационната администрация" в Русия (в миналото бяха Березовски, Абрамович, Ходорковски, Чубайс, Гайдар).

Ако Путин остави всичко както е досега, това ще означава публично признание, че той също е част от "окупационната администрация". Ако е така, разпадането на сегашната държавна машина ще бъде въпрос не на години, а на месеци.

Русия повече не може да чака да приключи процеса на вътрешно узряване на Путин и очаква от него да започне да изпълнява преките си задължения.

Истина е, че засега няма сериозни изменения във вертикала на властта. Напротив, той се укрепва, което е положителен елемент. Федералните телеканали стават все по-лоялни. Крупният бизнес се оттегля от политиката. Парламентът съчинява нови закони без да мърмори.

Но загубата на Украйна беше последният звънец за Кремъл, въпреки че оттам продължават да твърдят, че "в Украйна не се е случило нищо особено и че са били предадени от ... САЩ."

В Кремъл все по-често се замислят и за вероятността от революция в Русия, не само защото тази теза е налагана от САЩ, колкото заради прогнозата, че евентуално неудачно стечение на обстоятелствата може да се превърне във вътрешен катаклизъм и юридическо оформяне на разпадането на Русия.

Но проблемът във вертикала на властта в Русия е друг. Според експертите, властовият кръг в Кремъл е много тесен, състои се примерно от 175 физически лица, 25 крупни собственици, 50 ключови чиновници и 100 приобщили се, които са заинтересовани в запазване на статуквото. Но Русия няма много общо с интересите на тези 175 души. Заради това Путин губи рейтинг. Той е на сцената, защото досега не се е появил алтернативен общонационален лидер.

На този фон и за Кремъл все по-изгодна става тезата за външния враг, още повече, че той е налице. Но източникът на всяка революция е предимно вътре в страната, в моралното и интелектуално деградиране на управляващия елит. Всяка революция е само кулминация на процеса на разпадането, но никога не е причина или източник на разпадането.

Нужна ли е нова революция на Русия? Не е. Ако се стигне до "критична маса", по-скоро е необходим мирен преврат, който да предотврати достигането на точката на необратимостта и революцията като "последният ден на Русия".

Възможен ли е такъв преврат и как може да стане?

По демократичен начин той не може да се случи преди оттеглянето на Путин от властта, който има мандат до март 2008 г. Възможно ли е предсрочно сдаване на властта? Теоретично, да, по две причини:

• на първо място, ако Путин се страхува от разпадането на страната, не иска да поеме отговорността за нея и по-рано излезе от играта;
• на второ място, може по-рано лично да избере своя наследник и неговия екип без да чака резултатите от изборите. Вече има елцинския прецедент на изненадващо сдаване на властта на личен избраник.

И така, отново стигаме до въпроса, кой всъщност е Путин?

Материалът за анализ е много повече, отколкото преди 6 години.

Ясно е, че Путин има трудно разбираем характер, но като бивш полковник от КГБ това не се вижда. Затворен е, солидарен е, действа според принципа "не изнасяй проблемите си пред другите". Както повечето руснаци и той има две части - едната гледа навън, а втората в славянофилска дълбочина. Путин е също продукт на съветската и руска среда и наследство.

Именно "росийствеността" е ключът към неговия характер. В голяма степен управлението му досега е обновяване на руската политическа традиция.

Преобладават три компонента - човек на борбата, чекистът и човек на вярата, т.е. руснак в Кремъл.

Като човек на борбата, Путин е най-ясен. Трудно и бедно детство, проблеми със здравето, силна воля за оцеляване и за победа. Единственият възможен подход е тежката работа в борбата с другите и със себе си.

Ясно е, че Путин воюва остро и безкомпромисно, понякога и цинично. Джудото го е научило да контролира емоциите. Оттам е и "енигмата Путин". Не се знае какво реално представлява този човек. Заради това един от неговите биографи пише: "Той е много боеспособен. Путин е като спортист, регенерира силите си, упражнява мускулите, концентрира вниманието си върху противника."

Всички психолози, невролози и социолози, които анализират поведението на руския президент и разработват неговия психопортрет, обръщат внимание на очите му (същият феномен са били очите на Сталин). Според тях Путин има очи, които пронизват събеседника, очи, "които не позволяват да лъжеш". Един от американските анализатори нарече Путин "титан на оценката", въпреки че според нас засега той е най-слаб с прогнозирането.

Като бивш чекист има и тактическа мисъл. Вторият план винаги е различен, когато говори за свободата на печата или за тероризма. Но манталитетът на чекист не е антипатия към демокрацията. Той не понася демократичния хаос в Русия.

Путин е недоверчив и подозрителен. Около половин дузина хора имат неговото доверие, почти всички са стари познати. Това е своего рода клан, който е сравняван с бившето Политбюро. С хората Путин е въздържан и никога не показва емоциите си. Близките му съветници в Кремъл са бивши офицери от КГБ. Игор Сечин е работил по Ангола, Виктор Иванов е ветеран от Афганистан. И двамата са известни с неприязънта си към олигарсите и прозападните либерали. Много хора вярват, че най-интелигентният съветник на Путин е Владимир Сурков, който отговаря за политическите операции и контактите с Дума-та. Той е половин чеченец. Все по-силно влияние върху външната политика оказва и новият външен министър Сергей Лавров, който "изчисти" много бързо редица важни външнополитически позиции.

В Белия дом са разтревожени от "прекалената концентрация" на властта в ръцете на Путин. Причината е ясна.

Путин запазва скромност. По-добре се облича, но не се виждат особени признаци на богатство. Неговата заплата е 150 000 рубли, т.е. около 5000 долара месечно.

Важен е и православният патриотизъм на Путин, когото той счита, както и съветската идеология, за добър за централизираната държава и за моралното възстановяване на обществото. Основният принцип на неговия патриотизъм е, че само "Русия може да помогне на Русия".

Този анализ може да бъде разширен. Но и досегашният е достатъчен, за да твърдим, че промяна на курса на Русия и на Путин няма да има. Защото не може да има. Кремъл е готов да приеме обявената му нова студена война от САЩ. Нещата ще се изострят все повече. Всъщност те вече са именно такива. Някой, който се гордее, че е руснак, който третира Запада с основателно подозрение, съчетано с православен дух, вече не е енигма. Путин знае, че САЩ искат Русия да остане слаба, и още по-добре - раздробена.

Заради това постоянно се връща въпросът, дали Путин наистина ще се оттегли през март 2008 г. Мненията са различни. Някои считат, че той ще се оттегли и неговият наследник ще излезе в изборите с пълната подкрепа на медиите. Но има и такива, които са убедени, че ако Путин счете, че не е постигнал целта, може да продължи властта си, заради което засега не закрива никакви опции.

Русия (и Беларус), която е пряк наследник на руската държавност, има няколко отличителни черти, едната от които е уникалността на самоорганизиране и държавност. Всеки път, когато поредна историческа трагедия е изтласквала Русия зад чертата на разрушението, тя се е възраждала и е била много по-силна отколкото преди - след страшната епидемия, след разпада на монголската империя, след Великата смута, след Октомврийския преврат, и сега, след разпадането на СССР.

Сега обаче условията са много по-различни заради глобализирането.

Налице са редица признаци, че възраждането на Руската империя отново е неизбежно. Това започват да схващат и на Запад, което ще ескалира още повече напрежението.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ