Генезисът на човечеството

На следващия ден се срещнахме с по-стария Особен човек. 95-годишната му възраст все пак си личеше. Но той беше напълно с ума си, шегуваше се, говореше бързо и с жар.

Показах му рисунката на хипотетичния атлант. Той я разгледа, но на лицето му нямаше никаква реакция.

Взех рисунката и му казах:

- Вече много години търсим в пещерите човек в сомати с такава външност. Той има малък нос, огромни очи, малки уши, много висок ръст и широк гръден кош. Виждали ли сте такъв човек във вашата сомати-пещера?

Старшият извърна глава и заяви:

- Не съм виждал такъв в пещерите, в които имам достъп, такива хора няма. Има подобни.

- Те много ли са?

- Не всички са подобни - каза старшият Особен човек.

- А в другите зали на пещерата би трябвало да има хора в сомати, точно като този човек на рисунката.

- Те също не са съвсем такива, но това е тайна, отвърна той.

След това взе рисунката и изведнъж каза:

- Много съм развълнуван, откъде я имате?

- Виждали ли сте в пещерата хора в сомати, които имат "трето око"?

- Не, те нямат трето око. То е символ. Черепите им са от различен вид, както ушите, носовете и устата. някои имат много голям череп, други удължен, при трети са обикновени. Всичките са с дълги коси.

Създаваше се впечатление, че в пещерата се намират хора от различни цивилизации.

Неочаквано той взе рисунката и каза:

- Ако хората в пещерите имат такова лице като на рисунката, тялото им е голямо и дебело. Ако имат обикновено лице, тялото им е по-слабо.

По този начин той косвено признаваше, че в пещерата се намират хора с външност подобна на нашия хипотетичен атлант.

- А очите на хората в пещерата какви са?

- У едни са големи, у други - обикновени, като при всички хора. Не съм ги заглеждал, в състояние на сомати очите им са затворени. Мога само да кажа, че големите очи изглеждат необикновено.

- Как мислите, голяма ли е ролята на сомати за запазване на човечеството?

- Ако медитацията е преминала успешно, може да се влезе в сомати, ако е неуспешна - не може.

- Съвременният човек може ли да влезе за дълго в сомати?

- Не може, защото за това е необходимо да имаш сила от бога.

- За всичките тези години нито веднъж ли не сте виждали човек от пещерата да излиза от състояние на сомати?

- Не, не съм виждал.

- Могат ли други хора да влезнат в пещерата?

- Той не ги пуска.

- Кой е този "Той"?

- Вероятно само атлант, като представител на най-високоразвитата цивилизация на Земята, би могъл да притежава такава психическа енергия.

- Биха ли могли хората с необикновена външност, ако излязат от състояние на сомати, да живеят на Земята като обикновени хора?

- Биха могли, но по друг начин.

- Възможно ли е Буда също да е излязъл от сомати в някоя пещера?

- Не знам.

- Необикновените хора в пещерата приличат ли на Буда?

- Някои приличат, други - не.

- С каква цел хората влизат в сомати и прекарват там хилядолетия, дори милиони години?

- Мисля, че болшинството влизат в сомати, за да видят бъдещето и да се запазят за него.

- А защо в сомати-пещерите се намират не само обикновени хора, но и необикновени, които не приличат на нас?

- Необикновените са много древни.

- Какво правите в сомати-пещерите по три часа месечно, когато се намирате вътре?

- Гледам дали всичко е наред.

- В каква поза седят хората в сомати?

- Винаги седят в позата на Буда, ръцете им са върху коленете с подгънати крака.

- Докосвали ли сте хора в сомати?

- Разбира се.

- Какво можете да кажете за своите усещания?

- Тялото е плътно и студено.

- Хората в сомати живи ли са?

- Разбира се.

- Има ли по света и други сомати-пещери?

- Да в Непал, Тибет, Китай и Индия.

- А ние можем ли да влезем в сомати-пещерата?

- Това е смъртно опасно.

Ще помисля, елате утре, допълни той.

На следващия ден отново бяхме при старшия Особен човек.

- Още веднъж искам да ви кажа, че влизането дори в първата зала на сомати-пещерата е смъртно опасно, каза той. Но с младшия Особен човек решихме да разрешим на един от вас да влезе в първата зала на пещерата. По-нататък все едно няма да можете да влезете. Никой не е успял. И помнете. Ако се почувствате зле, връщайте се обратно, иначе ще загинете.

Вечерта решихме в сомати-пещерата да отида аз. Преминахме зоната на сипеите и навлязохме в царството на скалите. Младшият Особен човек ни заведе до неголяма пещерна вдлъбнатина в скалата.

- Това ли е сомати-пещерата?

- Да.

Тясната пролука, в която влязох след няколко метра, се разшири. Тръгнах навътре, след разширение следваше тесен тунел с ширина два-три метра. След това в най-тясното място се изправи желязна врата, заключена с катинар. Изведнъж отзад чух стъпки. Светнах с фенерчето и видях младшия Особен човек. Приближи, отключи катинара и мълчаливо се върна назад.

Преминавайки през нея, се озовах в просторна зала. Стана ми студено. Преминах 15-20 метра и се спрях, за да се ослушам за усещанията ми. Изключих фенерчето. Абсолютна тъмнина и тишина. Не изпитвах страх.

Продължих нататък. Скоро на срещуположната страна на залата видях още един тунел, този път около 2 метра широк. "Навярно това е тунелът, в който започва да се проявява психоенергийната бариера на сомати-пещерата" - помислих.

Започнах да го приближавам. Всичко беше нормално. На метър-два пред тунела изпитах леко чувство на тревога. Помъчих се да го потисна. При влизането в тунела обаче изведнъж изпитах непонятен страх, който след няколко метра пак така неочаквано изчезна, но се смени с необяснимо и силно негодувание. След още няколко стъпки започна главоболието. Ясно усещах, че страхът и негодуванието бяха някак привнесени, т.е. причината не беше в мен.

След още няколко крачки чувството на негодувание се засили, а главоболието стана раздиращо. Преодолявайки това усещане изминах още около 10 метра. Болката в главата ми стана такава, че едва я понасях. Спрях и изключих фенерчето. Опитах да се съсредоточа и да се освободя от неспиращото главоболие.

Но то прииждаше на пулсиращи вълни с определена периодичност. Струваше ми се, че главата ми след миг ще се пръсне...

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ