'24 | '23 | '22 | '21 | '20 | '19 | '18 | '17 | '16 |
'15 | '14 | '13 | '12 | '11 | '10 | '09 | '08 | '07 |
'06 | '05 | '04 | '03 | '02 | '01 | '00 | '99 | '98 |
Документация "Строго секретно"
Беше топъл ден. 11 април 1970 г., в 19 ч. и 13 минути по Гринуич стартира ракетата-носител Saturn V и корабът Apollo 13 с екипаж в състав Джеймс Лоуел - командир, Джон Суинджърт (пилот на командния отсек) и Фред Хейс (пилот на лунния кораб). Изпращаше ги бившият щурмбанфюрер на SS Вернер фон Браун, един от приближените на Хитлер, който след войната премина при американците и стана основният им ракетен конструктор и баща на лунната им програма. Фон Браун с тежко сърце изпращаше тези обикновени американски момчета.
И корабът не беше наред - Apollo 13. Внимателно четейки материалите за полета на Apollo 13, все повече се налага мисълта, че именно екипажът именно на този полет трябваше да бъде убит.
Apollo 13 беше петият пилотен кораб към Луната. При предишните постоянно нещо се случваше - на астронавтите едно им свършваше, друго отказваше, трето не работеше. Ставаше ясно, че публиката я готвеха за най-лошото. Но моментът на умъртвяването на астронавтите постоянно пренасяха във времето и не знаеха на кой точно етап трябва да срещнат своята "героична смърт".
Кога и защо? Това са два добри въпроса.
За да се отговори на тях, към списъка с въпросите трябва да се добавят още няколко. 1) С какво се занимаваха съветските кораби в южните широчини на Индийския океан през лятото и есента на 1968 г. и 2) Имаше ли телекамера на борда на автоматичната станция Луна - 15.
Веднага ще запитате какво отношение имат тези въпроси към предмета на основния разказ. Не бързайте.
И така, на 3 август 1964 г. с решение на ЦК на КПСС и Министерския съвет на СССР беше утвърдена съветската лунна програма. В нея, сред другите, имаше и следната точка - конструкторското бюро на генералния конструктор Челомей да разработи тристепенна ракета-носител УР-500К и лунния кораб ЛК-1 за облитане на Луната. Срок, второ тримесечие на 1967 г. След това програмата беше коригирана и на Челомей дадоха облетният кораб Союз 7К-Л 1, който беше вариант на Союз, само че без орбиталния отсек. По политически причини този апарат беше зашифрован като "Зонд".
Да се опитаме да намерим отговор на първия въпрос, който е най-важен. В края на 1966 г. в СССР излезе правителствено постановление за разработката на проекта на пет плаващи измервателни пункта за програмата Л1 - четири телеметрични и един командно-измервателен. Те бяха необходими за осигуряването на полета на Л1 на участъка на връщането към земята, невидим от територията на СССР. От плаващите командно-измервателни пунктове се изпълняваше третата корекция, осигуряваща влизането на спускаемия апарат в зададения коридор под искания ъгъл. Телеметричните плаващи пунктове бяха по трасето на спускането, от точката на влизането в атмосферата над Южния полюс до края на зоната на видимостта на акваторията над Индийския океан.
Кацането се планираше на територията на СССР в Казахстан. В случай на извънредна ситуация спускането ставаше по балистична траектория в акваторията на Индийския океан. В този случай корабите участваха в търсенето на обекта.
И така, знаем, че спускаемият апарат трябва да захожда за кацане под някакъв ъгъл, за да попадне в някакъв коридор, в противен случай търсете спускаемия апарат някъде между Индийския океан и степите на Казахстан.
За какво става дума. При връщането на космическия апарат след полета до Луната, когато скоростта на неговото влизане в земната атмосфера е близка до втора космическа, проблемът със спускането се усложнява във връзка с увеличаване на натоварването и повишаване налягането на топлинния поток. За успешно решаване на задачата по спускането апаратът трябва точно да се придържа към коридора за влизане в атмосферата, който определя границите по ъгъла на влизането в атмосферата.
Съветските учени решиха този проблем така. При достатъчно остро влизане в атмосферата, когато ъгълът на влизането не е повече от 2 градуса, траекторията на спускаемия апарат, даже при малки величини на ъгъла на атаката и неголям коефициент на качеството (в пределите на 0,2 и 0,3) има възходящи участъци, т.е. на възможен рикошет на апарата. В този случай е възможно двукратно потъване на апарата в атмосферата. При долитане към Земята с втора космическа скорост при ъгъл на влизане от 3 градуса спускаемият апарат след първото влизане излиза от атмосферата на елиптична орбита и след това отново влиза в атмосферата, но на 10 000 км от точката на излизането.
Данните са следните - широчина на коридора 10 км., ъгъл на влизането в атмосферата за Союз не повече от 5 градуса. Ако не се спазят тези критерии, се стига до балистичен спуск с натоварване от около 20 g. Неопределеността на района на кацането се оценява на 10 000 км., заради което съветските кораби очакваха приземяване на капсулата на "Зонд" от Антарктида до града Кустайн (в Казахстан).
На този фон много странно е пълното отсъствие при американците на аналогични мерки. Защо всичките им спускаеми апарати винаги се приземяваха в радиус от сто километра от някакъв самолетоносач, при което спасителните групи ги очакваха само в една точка.
Защо сега, когато полетите около Земята станаха рутинни, спасителните отряди на руските служби винаги са готови да приемат гостите в две точки - в точката на управляемото кацане и на балистичното кацане. Тези точки при кацане на орбиталната станция не са далеч една от друга. Но при връщане с втора космическа скорост разстоянието между точките на приземяване са хиляди километри. В NASA този момент беше изпуснат. Ще кажем нещо повече. Когато неуправляемият кораб Apollo 13 се носеше към Земята и екипажът (както твърдяха от центъра за управление) мина на ръчно управление и се опитваше да попадне в същия коридор (става дума само за 10 км.) даже тогава балистиците имаха предвид само една точка на приземяване. Защо не две? Може би те не знаеха въобще за това?
Вече има подробни сведения за параметрите на входа в атмосферата и кацането на Apollo. И така спирачният път при тях беше около 2400 км. При това типичният ъгъл на влизане в атмосферата е равен на 6,5 градуса при максимално натоварване до 7 g.
Как да разбираме тези данни? Защо съветските учени изчисляваха всякакви скокове на хиляди километри и десетки кораби отиваха някъде по света, щом като при американците всичко беше толкова просто. Явно някой лъжеше много сериозно.
Да погледнем картата на мястото на кацането на Apollo 11. Проблемът е в това, че точката на балистичното кацане винаги се намира (на траекторията) пред точката на управляемия отсек. Но не и обратното. Колкото по-далеч е точката на кацането на мястото на влизането в атмосферата, толкова по-дълбока е аеродинамичната маневра в атмосферата. Колкото по-близо към точката на влизането, толкова повече траекторията се приближава до класическата балистична парабола.
Въпрос. Според данни, в Тихия океан бяха задействани при всички полети след Apollo 11 само два кораба на службата за търсене и спасение. Капсулите на Союз и Apollo са подобни със своята аеродинамика. Тактиката на тяхното използване е еднаква. Елементарни днес изчисления обаче показват, че при погасяването на втората космическа скорост са необходими не по-малко от 8000 км., като споменатите 2400 са твърде малко.
И май са прави съветските учени. Ако ставаше дума спасяване на екипажа те отработваха всякакви варианти на разсейката на кацането. А при американците капсулата винаги си кацаше до някакъв очакващ я самолетоносач.
Трогателно на фона на изложеното изглеждат кадрите от филма Apollo 13. Екипажът, заради спиране на тока, минава към ръчен режим, като се ориентира от илюминатора!!! И попадат в този коридор с точност до 10 км., с ъгъл на влизането 1 градус.
Това е що се отнася до първия въпрос. Лъжа и половина.
Остава вторият.
Имаше ли телекамера именно на съветската Луна-15?
Ако имаше, американците наистина трябваше да убият своите астронавти колкото се може по-бързо. Ако не на Apollo 11, то при най-близкия следващ полет. Защото в СССР беше разработен апарат на доставка на Земята на лунна почва. Полетите се наричаха Луна-15, 16, 18, 20, 23 и 24. Луна-15 и 18 се разбиха. Луна-23 кацна, но не можа да вземе почва, а 16, 20 и 24 успешно върнаха от Луната около 300 гр. лунна почва.
От Луна-20 бяха изпратени изображения на лунната повърхност. А какво беше при Луна-15? И защо именно тази Луна-15 е толкова важна?
Работата е там, че Луна-15 беше пусната на 13 юли 1969 г., три дни преди 16 юли 1969 г. на старта на Apollo 11 с Армстронг, Олдрин и Колинз. А сега най-интересното - Луна-15 стигна до лунна орбита около 17 юли. Но три дни вися на орбита и чакаше кога Apollo 11 ще долети и кацне. И чак след това се опита да направи собствено кацане на 20 юли.
Скандалът беше колосален. Американците поискаха спиране полета на Луна-15. В отговор им дадоха точните параметри на орбитата на Луна-15, за да не се ... сблъскат над Луната.
Да, американците бяха дали всичко, за да разберат дали на съветската Луна-15 имаше камера, която да снима кацането на Apollo 11, който май не се е състоял никога. Но ако предположим, че на Луна-15 е имало камера?
СССР имаше все пак възможности да снима и да прави радиопрехващане в близост до корабите Apollo, в това число предаваните обратно на Земята техни "исторически лунни кацания".
Рано или късно тази сергия трябваше да се затвори. СССР можеше да изпрати луноход на едно от местата на "кацанията" на Apollo. И какво тогава? Там нямаше да намери абсолютно нищо. Този цирк не можеше да продължава. Ами ако СССР вземе и изпрати истински космонавти на Луната?
Фон Браун знаеше, че циркът свършва. Как трябваше да стане това? Много просто. Трябва авария, колкото се може по-силна. Разбира се, това трябваше да стане на 13 април с Apollo 13. Всичко е наред. По-нататък вече знаете съобщенията, че екипажът може и да не се върне на Земята, въпреки че той въобще не беше излитал към Луната. След това обаче се сетиха, че три трупа все пак са много, че ще има проверки и, не дай боже, да стигнат до истината. Решиха, че американците вече достатъчно са наплашени и пуснаха астронавтите пред кулисите на същото студио в което снимаха и "кацането" на Армстронг на Луната.
Но след това обидените сценаристи предадоха този сюжет на филма "Козирог-1". Във филма беше както те искаха. Екипажът преди кацане беше "убит".
С Apollo 13 американците все пак успяха да се измъкнат от най-голямата лъжа в историята на човечеството - тяхното кацане на "Луната".
Или не съвсем?
...- Кой се криеше зад лунните имитации на НАСА
- Китай вече знае дали „има живот на Луната“
- Поредната измама за „лунната“ мисия на НАСА
- Отново за холивудските трикове на НАСА
- Дългово робство
- НАСА лъжеще и за цвета на Луната
Issue 121, June 2005 |
Все пак живот на Марс Европейската космическа сонда Mars Express обикаля около Марс от една година и изпраща снимки с добро качество на кратер... ⇨ |
Цирк България Danse Macabre Отново сте пред избори. Имате две възможности.Първата е да упражните научените при демокрацията три английски думи - Fuc... ⇨ |