Появилата се поредна книжка за Георги Марков потвърждава онова за което пишем от години в "Строго секретно", а именно, че в Лондон панически се страхуват да не би да излезе истината, че писателят дисидент не е бил убит от българската Държавна сигурност, а от англичаните.

Не е изненадващо, че Скотланд ярд е възобновил разследването на обстоятелствата на смъртта на Марков. Когато са на тясно те обикновено нещо "възобновяват". Няма да е лошо и нашето следствие да се възобнови и да поиска документацията за Марков от Скотланд ярд, MI-5 и MI-6.

Нашата поредица отпреди 2-3 години "Защо англичаните убиха Георги Марков", беше посрещната с интерес не само в България. Случаят е класически и в още едно отношение - че в КГБ през всичките тези години е работил американски (или английски) шпионин/и - вероятно Калугин, който им е давал вътрешна информация. Но американците не атакуваха КГБ (за да не "издънят" своя човек или своите хора), а българското разузнаване, като и по този начин ударът беше насочван към КГБ. Защото, както отбелязва тогавашния шеф на КГБ, Владимир Крючков "в нашето сътрудничество с разузнаванията от страните от Източна Европа най-добри връзки имахме с българите".

Това беше използвано както при Марков, така и при Йоан Павел II - най-вероятно с един и същи вътрешен източник в КГБ - за евентуални намерения на КГБ или на българското разузнаване, и прехващане и осъществяване на операцията от ЦРУ и MI-6 и прехвърляне впоследствие на "вината" върху България и СССР.

Интересно е да бъдат публикувани най-накрая личните писма на Марков с неговата оценка за Англия.

"Строго секретно", както съобщихме още през 2002 г., разполага с неопровержима информация, че Марков се е свързал с тогавашните висши власти в НРБ и е искал да се върне в родината. Това вероятно е била и причината за неговото убийство в Лондон, но не от българите, а от англичаните.

Не е необходимо да се спираме на абсурдно глупавите твърдения на споменатата в началото книжка, че някакъв български шпионин "Пикадили" е бил през септември 1978 г. единственият ни агент в Лондон и че именно той е убил Марков. Смешни са и твърденията, пристигащи от време на време от Лондон, че убийството на Марков е било поръчано от Лилов с участието на тогавашната учителка в английската гимназия Макдермот.

Реанимирането на "българския чадър" се засили след 1995 г., когато споменатият Калугин, в книгата си "Сбогом Лубянка", след като беше офейкал оттам, написа: "Крючков ме покани на поредна среща с Андропов. След обсъждането на различни текущи въпроси Крючков заяви, че министърът на вътрешните работи на България - Стоянов, му е предал молбата на Тодор Живков за помощ при ликвидирането на Георги Марков. Андропов стана и започна нервно да се разхожда в кабинета. "Аз съм противник на убийствата като метод на политическата борба. Времената, когато тези неща можеха да се правят безнаказано, отдавна минаха. Не съм съгласен." Но Крючков започна да се върти на стола: "Но другарят Живков ни моли. Със Стоянов ни свързват много добри връзки. Ако откажем, Живков ще приеме това като знак, че нямаме доверие в българското МВР или като сигнал, че Москва не го подкрепя. Андропов най-накрая проговори: "Добре, дайте на българите всичко, което им е необходимо, научете ги да си служат с него и ако трябва изпратете инструктор до София. На нищо повече не съм съгласен."

Ето как, в такъв непринуден разговор Андропов, Крючков и, разбира се, Калугин са обсъждали молбата на Живков да ликвидират Марков. Само идиоти биха могли да повярват в това.

Но нещата бяха различни. Коренно различни...

Убийството на Марков е станало по различен начин.

Вече няколко пъти обърнахме внимание на трескавата дейност на англичаните и американците през последните 15 години да поставят точка над и-то, че Марков е убит от българите. Най-доброто доказателство биха били показанията на някой българин. Но такъв не беше намерен. Доказателства не бяха намерени и в българските секретни архиви.

Необходимо беше друго потвърждение. И то дойде от о.з. генерал-майора на КГБ Олег Калугин, който каза, че мократа работа е била възложена на българската ДС, която е получила достъп до секретната лаборатория № 2 на КГБ.

През 1978 г. са били извършени три опита да бъде убит Марков. Последният опит е бил направен на 7 септември 1978 г., на моста Ватерло в Лондон. Марков е отивал на работа в Би Би Си. На автобусната спирка е почувствал болка в бедрото на десния крак. Обърнал се е и е видял мъж да вдига паднал чадър, който взел такси и изчезнал. До вечерта Марков вдигнал висока температура и бил закарай в болница, където започнало лечение на неопределена форма на кръвно отравяне. Състоянието му се влошило. След три дни агония и делириум Георги Марков починал на 11 септември 1978 г.

Според англичаните, при аутопсията в тялото на Марков е била намерена сачма с два отвора по 0,34 мм. Английски екип констатира, че Марков "не е умрял от естествена смърт и че сачмата е била пълна с отровата рацин".

И всичко това беше "потвърдено" от бившия генерал от КГБ Олег Калугин, който е участвал в подготовката на убийството на Марков. Край. "Българският чадър" остава завинаги.

Но не е така. Най-голямото е самият Калугин, който получи американско гражданство. Присъждането му на бившия шеф на контраразузнаването на КГБ (от 1973 г. до 1980 г.) беше само по себе си доказателство, че става дума за предател.

На 26 юни 2002 г. московският градски съд му отне генералското звание, всичките държавни награди и го осъди задочно на 15 години затвор за национално предателство. Процесът беше при закрити врати в отсъствието на Калугин, който вече беше в САЩ. По рано, през 2000 г. и Путин нарече Калугин предател.

Кой всъщност е Калугин? Роден през 1934 г., член на КПСС до 1990 г. След университета по собствено желание влиза в органите. През 1958 г. е изпратен на стаж в Колумбийския университет в САЩ. След завръщането работи в Комитета за радиоизлъчване, след което отново е изпратен от КГБ в САЩ, този път като първи секретар в посолството във Вашингтон. През 1972 г. е върнат в СССР и оглавява вътрешното контраразузнаване на КГБ. На 40 години става генерал-майор.

Агенти на КГБ, които работеха през 60-те години във вашингтонската резидентура, са убедени, че Калугин сам е предложил услугите си на ФБР през 1958 г. или 1959 г. в Колумбийския университет. Оттогава е действал срещу СССР и страните от Варшавския договор, в това число и срещу България. През 1973-1979 г., когато ръководеше външното контраразузнаване на КГБ, не беше вербуван нито един сътрудник от спецслужбите на САЩ, не беше разкрита нито една агентура на противника. Вместо това имаше странни провали на КГБ по света и в някои разузнавания от Източна Европа.

През 1978 г. дойде и убийството на Марков.

През 1992 г. Калугин вече беше в САЩ. Странно е защо след такива показания той не беше подведен под отговорност в САЩ или Англия за съучастие в убийството. Вероятно защото нещата бяха много по-високо от неговото равнище...

...Избягалият през 1969 г. (след събитията в Чехословакия) Георги Марков, сътрудник на VI управление, реално бе "подставен" на англичаните. Това не бе сложно, имайки предвид амбициите, здравословното му състояние и творческите обиди.

Но разочарованието от Запада е дошло бързо. Марков е в криза още през 1971 г. за това е съобщил работещият за полското разузнаване в "Свободна Европа" и "Дойче веле" Анджей Чехович, който беше върнат във Варшава през 1971 г. Тогава в София е била получена информация, че Марков не крие разочарованието си. Това е било потвърдено и от друг полски агент в "Свободна Европа" - Анджей Смоленски, който беше върнат през 1974 г. Той също е съобщил в София, че Марков е "готов да се върне заради незадоволени амбиции, депресия и финансови проблеми".

Но тъй като "Свободна Европа" и Би Би Си бяха инфилтрирани от ЦРУ и английската MI-6, там са знаели, че Марков вече има сериозни проблеми.

В началото на 1978 г. Марков се е свързал с писма със София. Писмата са стигнали до висше равнище в ЦК и в ДС. В тях Марков е изразил готовността да се върне. В писмата е имало и други идеи, за които в КГБ никога не са разбрали, защото в София вече са подозирали, че американците имат в Москва "къртици" на високо място.

Връщането на Марков щеше да бъде най-големият успех на българската - в частност, и на социалистическата - въобще, пропаганда, и най-големият провал на Англия и САЩ в условията на студената война. На този фон елиминирането му от спецслужбите на Кралицата беше закономерно.

За да се разбере по-добре тази закономерност, трябва да се върнем към атмосферата на онези години и към малко известните кулиси на идеологическата и разузнавателна дейност.

...През 1971 г. започна затоплянето на международните отношения. Това се дължеше на новата източна политика на канцлера на ФРГ Вили Брандт. Но ставащото на сцената не се отнасяше за кулисите, особено за разузнавателните служби. Немалка роля по онова време играеше и българското разузнаване. Въпреки разведряването, резидентурите в чужбина работеха най-активно точно в обратната посока, което се отнасяше и за ЦРУ и MI-6. Те бързо се приспособяваха към условията на "особения период".

Най-раздразнената от разведряването европейска западна държава беше Англия. В Лондон нарастваше паниката на тогавашното консервативно ръководство, че западногерманците са прехванали инициативата за сближаване с Москва и заедно ще диктуват политическата и икономическа перспектива. До 1970 г. Англия играеше ролята на посредник между СССР и САЩ. Лондон фактически контролираше развитието на всички контакти на крупните корпорации със съветския премиер Косигин. Същото се отнасяше и за започващите да се развиват български контакти на Запад. Срещата в Хелзинки завърши успешно. Предстоеше срещата в Белград.

Когато стана очевидно, че Бон се опитва да изтласка англичаните обратно на острова, търпението им започна да се изчерпва. В Лондон получиха заповед да спрат бурното развитие на този западно-източен флирт и да го парализират чрез провеждането на мащабни операции за давление върху СССР и неговите съюзници, сред които на челно място беше България.

Убийството на Марков през 1978 г. беше в същия сценарий. Малко хора знаят, че мерките на Лондон срещу разведряването бяха обхванати в дългосрочна специална операция, която заемаше особено място в противоборството на MI-6 срещу Източна Европа. Ръководството на MI-6 стигна до извода, че режимите във всички социалистически страни се държат от идеологията. Следователно, ако бъдат лишени от нея и бъдат скарани, монолитът ще започне да се разпада. Това беше планът.

За реализирането му Лондон създаде на правителствено равнище специални органи за планиране и провеждане на подривни операции. Трябваше да се използват всички възможности за събиране на разузнавателни данни и организиране на операции (В Би Би Си не се радваха много на сътрудничеството на Марков със "Свободна Европа", която беше на ЦРУ). Най-високо се ценяха операциите, които подриваха престижа на управляващите партии в Източна Европа, държавната власт, спецслужбите и въоръжените сили.

В структурата на MI-6 беше създадена секретна служба "Специални политически операции". Директивата беше формулирана по следния начин: "Да се осъществяват такива операции като преврати, тайни радиостанции, подривни мероприятия, издаване на вестници, книги, провал на международни конференции, влияние върху интелигенцията, привличане на писатели и журналисти към "Свободна Европа" Би-Би-Си, "Радио Свобода" и т. н.

Всички източноевропейци в Англия се наблюдаваха от английското контраразузнаване MI-5. Разузнаването покриваше и цяла Западна Европа, в това число "Свободна Европа". Англичаните използваха целия регистър от агентурни, административни и оперативни средства.

Британските спецслужби винаги са отделяли особено внимание на избягалите от Източна Европа, особено на настоящи или бивши сътрудници на техните спецслужби, какъвто беше и Марков. Това ставаше по отработена схема. Най-напред беше периодът на разпитване на избягалия, в който по правило участваха служители от MI-6 и от Министерството на отбраната. Разпитите се водеха по различно време на денонощието. На такава процедура е бил подложен и Марков около 6 месеца. На бегълците даваха да подпишат три документа - молба за предоставяне на политическо убежище, клетва за вярност към английските власти и формален отказ от среща с официалните представители на съответната страна.

В края на 60-те години, когато избяга и Марков, бегълците се обработваха в една от вилите на MI-6. Там продължаваше работата по събирането на информация за Марков, проверка на версията да не е човек на българската ДС, двойник или подставен. Последните събития доказваха, че спрямо Марков англичаните са имали много въпросителни. Той стана ненужен. Цялата информация за него стигаше и до САЩ, където също имаха възражения срещу Марков.

Именно в такава ситуация спецслужбите на Лондон готвеха една от най-големите си провокации срещу разведряването с дългосрочна цел - убийството на Георги Марков. Готвеше се и втората - с папата.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ