Показанията на британския парламентарист Джордж Галъуей пред комисията на Сената за САШ, разследваща кулисите на корупционните сделки "Нефт срещу храна" могат да станат опасни и за президента Джордж Буш и неговите приятели.

Ще припомним, че в средата на април в САЩ в скандала беше замесен и българският бизнесмен Людмил Дионисиев, съдружник в обвинената в нелегални сделки с режима на Саддам Хюсеин Bayoil на тексаския нефтен магнат Дейвид Чалмърс (задържан заедно с Дионисиев) и англичанинът Джон Ървинг.

Споменатият Джордж Галъуей даде показанията си пред комисията след като преди това беше обвинен от републиканския сенатор Норм Колеман, че "лично е спечелил от програмата "нефт срещу храни". За Галъуей това не е нещо ново, тъй като вече беше отхвърлил обвиненията, че е получавал нефтени пари от Саддам и осъди Daily Telegraph за публикуване на фалшиви документи на външното министерство на Ирак, обвиняващи го в участие в "Нефт срещу храни".

Причината за атаката срещу Галъуей беше ясна. Той е един от най-острите противници в Англия на войната срещу Ирак.

Програмата за 60 милиарда долара позволяваше на Ирак, чрез одобрени от ООН сделки, да продава нефт, за да купува храни и лекарства, за да бъдат намалени отрицателните последици от ембаргото спрямо цивилното иракско население.

Обвиненията бяха отправени към десетки фирми и политици от целия свят, в това число към споменатия Дейвид Челмърс-младши и неговата компания Bayoil of Texas и Bayoil Supply Trading заради нелегални сделки с режима в Багдад.

В документите, получени от иракското министерство за нефта, се споменаваше и фирмата Aredio Petroleum Compаny. Но Галъуей пред комисията отрече да има връзка с нея като обвини комисията, че не само е превела лошо документите от Ирак, но и ги е манипулирала за политически цели.

Същите документи, чиято достоверност и до днес не може да бъде доказана, съдържаха имената на бившия френски външен министър Шарл Паскуа, руския националист Владимир Жириновски и даже един от съветниците на Йоан Павел II - Жан Маре Бенжамин.

В списъка, публикуван от неизвестния иракски вестник Ал-Мада, бяха имената на политици и бизнесмени от Франция, Русия, Англия, Индонезия, Сирия, Йордания, Турция, Сърбия, Канада, Ливан, Палестина, Бразилия, Египет, Индия, ЮАР, Румъния, Словакия, Швейцария, Кения, Китай, Мароко, Холандия, Виетнам, Йемен, Беларус, Украйна и американски бизнесмени, като противниците на войната Карл Левин, Дейвид Бониор и Джон Конърс.

Тогава за първи път бяха споменати и няколко български фирми и имената на свързаните с БСП (която отрече това) Петър Манджуков, и бившите журналисти Захари Захариев, Васил Василев и Борислав Дионисиев - братовчед на задържания в САЩ Людмил.

В доклада на демократите в Сената се сочеше, че от 2000 до 2002 г. Bayoil (USA) Inc. и неговите филиали, действащи от Хюстън (Тексас), са били един от най-големите вносители на иракски нефт в САЩ. Bayoil е инкорпорирана на Бахамите с филиали в Люксембург и Швейцария. Чилийският италианец Аугусто Джангранди - резидент на Флорида, е бил председател на Bayoil. Въпреки че принципалите на Bayoil - Дейвид Чалмърс, англичанинът Джон Ървинг и Людмил Дионисиев, бяха обвинени, Джангранди не беше пипнат. Защо?

Оказа се, че Джангранди има история още от времето за войната Иран-Ирак. Тогава Ирак купуваше за стотици милиони долари касетъчни бомби от чилийския оръжеен търговец Карлос Кардоен, който имаше тесни връзки с Аугусто Пиночет. През 1983 г. Кардоен е наел Джангранди да прекарва цирконий от САЩ за Ирак. Цирконият се използва за производство на касетъчни бомби, въпреки че Джангранди е подал фалшива декларация за лиценз на която е посочил, че цирконият ще се използва за минни експлозиви в Чили. Джангранди е притежавал и Cosmos of Livorno (Италия), производител на мини-подводници и е бил президент на маркетинговото звено на Кардоен Swisstech.

Според западни източници, Кардоен е работил за ЦРУ в нелегалните военни доставки на американско оръжие за Саддам Хюсеин като операциите на Джангранди са били част от по-голяма конспирация, включваща селскостопанските кредити, гарантирани от Департамента на селското стопанство на САЩ и финансирани от италианската Banca Nationale del Lavoro (BNL), от фалиралата BСCI, която имаше връзки и с банката на Ахмед Чалаби в Йордания - Petra Bank.

През 1992 г. Буш и неговият брат Джеб бяха привикани като свидетели от ограбените от фалите на BCCI клиенти. Не е тайна, че BCCI беше създадена за пране на пари от трафик на оръжие и наркотици. По това време Буш-младши участваше в различни сделки с нефтени компании в Хюстън. Джеб, действащ от Маями, пък участваше в сделки с недвижими имоти.

Има и друга връзка с нелегалните доставки на оръжие за Ирак. Иракският оръжеен търговец Исхан Барбути работеше с един от основните герои на скандала Ирак/Контра Ричард Секорд, за да доставя големи количества цианид от фабрики във Флорида за Ирак, които през 80-те години там бяха използвани за производството на паралитични газове.

Всички тези сделки на Bayoil, включващи Чалмърс, Джангранди, Кардоен, Секорд и Барбути, бяха известни на президента Буш-старши и на държавния секретар Джеймс Бейкър.

Между 1990 и 1991 г. трима журналисти, които проучваха тайните оръжейни сделки на Кардоен, починаха при странни обстоятелства. Това бяха Дани Касоларо, намерен с нарязани китки във ваната в хотел в Западна Вирджиния, Лорънс Наг - стрингер за Financial Times, намерен застрелян във ваната си в Гватемала Сити, и Джонатан Майл - английски авиационен журналист, намерен обесен в хотела в Сантяго Чили. Майл вече беше разкрил връзката между Кардоен и Буш-старши в оръжейните доставки за Ирак. По този начин бяха доказани и връзките между Bayoil и нейните шефове Чалмърс и Джангранде с Буш-старши, Ръмсфелд и с режима на Саддам. Както и в сегашния скандал "Нефт срещу храни", така и тогава Саддам плащаше за оръжията от САЩ с нефт, като в този процес участваха Кардоен, Чалмърс и Джангранде.

В доклада на демократите в Сената се сочи, че един от най-големите поръчители на внасяния от Bayoil от Ирак нефт е бил Enron - фалиралият енергиен гигант, който финансираше кампаниите на Буш-старши и младши и на калифорнийския губернатор Арнолд Шварценегер. По същото време директорът на Enron Кенет Лей, заедно с вицепрезидента Дик Чейни са имали сделки.

Скандалът "Нефт срещу храни" включва и още едно от децата на Буш-старши, дъщеря му Дороти Буш-Кох, омъжена за Боби Кох, братовчед на собственика на Koch Industries, който също така беше сред политическите донори на Буш. Кох беше и сред получателите на изнасяния нелегално от Ирак нефт.

По това време Буш-старши беше затънал в схемата Иран-Контра, която включваше продажба на американско оръжие за Иран по задкулисни канали чрез израелски фирми и трансфериране на част от печалбата към контрите в Никарагуа в тяхната война срещу сандинистите. Конгресът на САЩ беше забранил помощта за контрите, заради което Рейгън и Буш използваха мулета (централноамериканските наркобосове), за да водят своята терористична война.

Налице е един скандал с още по-скандални тайни сделки нефт срещу оръжие, но не и срещу храна, включващи не дребните риби Чалмърс и Джангранде, или българинът Дионисиев , а големите на деня в САЩ, начело с Буш, неговото обкръжение и роднини.

На този фон се появява и въпросът кой открадна милиардите долари от програмата "Нефт срещу храни". Това е въпросът. И дали с него не се прикрива още по-големия скандал в сегашната война в Ирак, на първо място съобщението за откраднати 9 милиарда долара от парите на американските данъкоплатци, отишли вероятно към споменатите по-горе герои. Това е скандалът за изчезналите пари за "социални програми" в Ирак за строежа на 11 100 сгради, 364 училища, 67 клиники, 15 болници, 83 гари, 22 нефтени центрове, 69 електроцентрали и т.н. Вероятно парите се канализират чрез фирмите на Чейни и Ръмсфелд.

Скандалът "Нефт срещу храни" продължава, но в напълно ново издание.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ