Онова, което става във Франция, май наистина е нова революция.

Европейският съюз е в колапс. Провалът да се договори новия бюджет показва, че 50 години след началото западноевропейската интеграция е загубила своята посока. Отиващият си председател Юнкер заяви, че "ЕС е в дълбока криза". Канцлерът Шрьодер добави: "Това е една от най-лошите политически кризи в европейската история", и обвини за това Англия, а чрез нея САЩ. Не случайно в навечерието на срещата в Брюксел се появи министърът на финансите на САЩ Джон Стоун, който оказа давление "Европа да се върне в атлантическото пространство". Това можеше да има само обратния ефект и в Европа да изкристализира нова "социалистическа модерна идеология", която да съвмести идеите на европейските леви и десни, и да стане идеологическата платформа, която сега липсва за изграждането на европейската супердържава.

Ако това не стане, Франция предлага своя модел на развитие, който е противоположен на англосаксонския и според Ширак се "основава на динамизма, индивидуалната инициатива, солидарността и социалния диалог". Така той повтори думите, казани по-рано от крайно леви и просоциалистически позиции от лидера на немската социалдемократическа партия Франц Мюнтеферинг.

Парадоксът се състои в това, че европейските десни, които са противници на социалистите, също не приемат американския неолиберален модел и по същество действат заедно със социалистите в едно поле за "защита на работните места". Така, само за няколко месеца, се стигна до нова политическа конфигурация в двете основни западноевропейски държави - Франция и Германия, в които левите и десните се превръщат в две крила на един и същ модел на общественото устройство, в който държавата играе значителна роля.

Така се оформи и извод, че сега се сблъскват два модела на посткапиталистическото общество - на американския империализъм и на европейският социализъм.

Според нас това е същността и на големия геополитически конфликт, който през последните години анализираме в "Строго секретно". От тази гледна точка станалото във Франция беше гилотината на неолибералния модел на САЩ, а гласуването с "не" всъщност беше проевропейско, но не за Европа, която се изграждаше досега, а за новата "майка Европа" на нациите върху социална основа и солидарност. Оказа се, че тези думи не са амортизирани.

На пръв поглед новият европейски хаос на "шахматната дъска" на САЩ е неочакван принос за техния девиз "разделяй и владей", в момент, когато Джордж Буш още не се е научил правилно да произнася на английски "европейски съюз".

По всичко изглежда, че Франция и Германия приеха предизвикателството на САЩ в новата епоха на глобализирането. Предпочетоха да направят това не на многонационална (в рамките на ЕС), а на национална основа, или на двустранен съюз - Франкрайх. Ако се върви по пътя на националното социализиране, може да се очаква, че евросоциализмът ще убие еврото. Ще припомним, че договорът от Маастрихт не позволяваше бюджетният дефицит да надминава 3 на сто от брутния национален продукт на съответната страна, т.е. лишаваше европейските лидери от тяхната най-голяма привилегия да харчат пари.

Но Франция, Германия и Италия не спазват това ограничение. При новите тенденции еврото може да стане излишно. 57 на сто от немците искат връщане към марката, а Бундестагът вече поръча доклад за юридическите последици от оттеглянето от еврото. Подобни тенденции има в Италия и Франция. Ето защо, след конституцията, в коша може да отиде и еврото. Още повече, че то беше политически проект, който от началото бе бойкотиран и торпилиран от Англия.

На този фон обединена Европа надрасна своите естествени предели. Странно е, че западноевропейските стратези, които 50 години акуратно строяха тази структура, в крайна сметка се провалиха нелепо и скандално. И се стигна до момента, в който даже Франция, която още от Наполеон е с най-силната идея за европейско единство и самата е символ на Европа, се отказа от единството на Европа.

Французите отхвърлиха прекаленото разширение на ЕС. Европа за западноевропейците е преди всичко западноевропейският съюз. Но надделя алчността на евробюрократите преди всичко спрямо Русия. "Русия най-накрая загуби своите васали, дайте да ги включим в нашата неоимперия", което е подкрепяно и от САЩ. "Голяма Русия загуби и част от своите земи, дайте по-бърдо да ги приемем, докато Москва не се е опомнила." И след Югославия, ЕС се набута в кавказкия лабиринт, в украинските, балтийските, българските, турските проблеми. "Дайте да лапнем колкото се може повече." Афганистан, Ирак, Иран, Узбекистан, Киргизстан. "Ще възстановим европейската империя и от Брюксел ще я управляваме."

На този фон Евросъюзът можеше само да рухне, защото експанзията му нямаше реална основа. Както трябваше да се очаква, настъпи моментът, когато някои европейски държави схванаха, че провалът е заради членството им в ЕС и че дължат лоялност и на собствения си народ. А когато от ЕС излезе една държава, други ще кажат: "Защо не и ние". Страните-членки ще намаляват, а заедно с тях и причините за съществуването на този политорганизъм, още повече, че липсва и юридическият фундамент - конституцията.

Обединени щати на Европа? Обединени от какво? От компромиса между политическото интегриране и запазването на правата на държавите-нации, от липсата на единство за имиграцията, вътрешните пазари, външната търговия, фермерството, риболова, околната среда, отбраната, данъците?

Франция даде първата и най-радикална демократична революция в Европа през 1789 г., тя даде и "майката на всички стачки" през 1968 г., сега дава урок по какъв начин да бъде постигната мечтата за Европа на нациите. Това е новата Френска революция. Дали ще успее?

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ