Европа и САЩ започнаха най-голямата си досегашна търговска война - между Airbus и Boeing, за бъдещето на двата самолетостроителни концерни и за контрола над този огромен пазар.

Американците се оплакаха в Световната търговска организация, че европейските правителства планират да отпуснат на Airbus за довършване на неговия А-350 преференциални кредити от 1,7 милиарда долара. ЕС от своя страна обвини САЩ, че най-новият Boeing-7Е7 Dreamliner е получил 7 милиарда долара бонус под формата на данъчни облекчения и инфраструктурна подкрепа.

Атаката на Boeing е срещу А-350 и А-380 на Airbus, а на Airbus срещу Boeing-7Е7.

Но нещата са по-дълбоки. Началото беше в далечната 1966 г., когато на 11 март френският президент генерал Шарл де Гол изпрати меморандум на 14-те партньора от НАТО и им съобщи, че всички техни военни сили трябва да бъдат изтеглени.

Де Гол нареди и всички бази и щабквартири на НАТО във Франция да бъдат затворени в течение на една година. Официалното обяснение беше, че де Гол не вярва, че САЩ ще защитят Франция от атака на СССР. Неофициалното, но истинското, беше, че де Гол искаше да спаси националния суверенитет на своята страна.

Само за една година френските ударни сили бяха въоръжени с прекрасни за онова време Mirage IV-P, като всеки от тях можеше да носи по една френска ядрена бомба от 60 килотона. Същите "Миражи" след това 32 години изпълняваха възпиране с ядрените бомби AN-52.

През лятото на 1996 г. Mirage бяха изтеглени, но 5 от тях продължават да изпълняват стратегически разузнавателни мисии. Това беше и една от основите, на които се появи тогавашната Европейска икономическа общност, което беше позабравено. Идеята на де Гол, който беше подкрепен от тогавашния немски канцлер Конрад Аденауер, беше Европа да се освободи от ласото на американския Федерален резерв и да стане икономически и финансово независима.

Това беше реално постигнато чак през януари 2005 г., когато Германия публикува данните си за износа през 2004 г. - 950 милиарда долара, и внос за 748 милиарда, което означава че е имала печалба от 222 милиарда долара. През същата 2004 г. износът на САЩ беше с 200 милиарда по-малък от германския, а вносът им много по-голям.

Така стигаме до войната между Airbus и Boeing. А-380 има по-голямо стратегическо влияние от който и да било военен самолет. Досега американците имаха превъзходство във въздухоплаването и негов символ беше Boeing. Така беше до появата на А-380, който е сериозно постижение на обединената европейска самолетостроителна мисъл. В своите стандартни три класи той ще вози 560 пътника, ще е с 27 на сто по-евтин на една миля от Boeing-747, и двигателите му ще горят 20 на сто по-малко гориво. А-380 не е по-шумен от Boeing-747, не се нуждае от специална писта и има по-къс разбег и кацане от Boeing.

Boeing му противопостави новата си концепция 7Е7 Dreamliner, който засега наистина е в мечтите на своите създатели.

И изведнъж се намеси Китай като спасител на Boeing-7Е7 и на 28 януари подписа договор за покупката на 70 бройки. В него беше фиксирана цена от 110 милиона долара за един 7Е7. Но на следващия ден на срещата в Давос китайците съобщиха, че "доларът на САЩ вече не е стабилна валута, заради което Китай може да се насочи към еврото, което означаваше, че Boeing сам влезе в капана с фиксираната цена от 110 милиона долара. Колко ще струва един долар след 4 години, ако еврото стане основна резервна валута или ако Китай дотогава реши да се отърве от част от своите доларови резерви. Може да се предположи, че до четири години доларът ще се обезцени с 25 на сто, което означава че Boeing се е задължил да достави на Китай и Япония (която направи поръчка за 50 самолета по 115 милиона долара) по днешната цена на купен на старо Boeing 737 или ще трябва да обяви фалит.

За такива неща става дума, когато се говори за търговска война между ЕС и САЩ и за А-380 и Boeing-7Е7.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ