Промяната е във въздуха. Огромна промяна. С тези думи може да се обобщи ставащото в световната икономика. И да се добави - никой не знае какво ще излезе от тази промяна.

Шефът на Федералния резерв Алън Грийнспан стигна до извода, че инвеститорите сигнализират, че "светът е пред период на икономическа слабост". Но не каза, че става дума преди всичко за системна криза, която е присъща не само на американската икономика. Но именно там се изразява най-силно и отчетливо.

Както неведнъж сочехме, причините са фундаментални. Те се крият в системата на мотивацията на икономическата дейност на Запада и на обществото му като цяло. Главната и единствена декларирана цел и мотив на икономическата дейност е постигането на печалба. Това е основната причина за кризата.

Другата е несъответствието между високите разходи на американците и слабите резултати от тяхната икономическа дейност. С други думи - живеят не според чергата си. Причината и тук е със системен характер.

Разсейката в мненията е голяма. На едната крайност са "оптимистите" и апологетите на глобализирането, които твърдят, че никога досега световната икономика, под ръководството на нейния флагман - САЩ, не е била толкова добра. На другия край са "песимистите", които предричат катастрофа "още утре". И анализите на "Строго секретно" през последните години не са изпълнени с особен оптимизъм за по-нататъшната съдба на Западния проект.

Оптимистите, либералите, глобалистите и западняците са убедени, че от икономическа гледна точка в САЩ е построено постиндустриалното общество и в това направление ще се движи цялото човечество. Това общество може да се нарече "постмодерно", то ще унищожи предишната система, свързана с индустриалното общество, която наричахме "модерна".

"Песимистите" отбелязват, че в онези страни, в които принципно се промени структурата на производството, структурата на потреблението остана същата и хората, както и преди, харчат парите за храна, жилище, почивка, образование, медицина. В този смисъл от двете съставни части на постмодерната икономика "производство-потребление" се е променила само първата, което само по себе си, също е спорно.

Ако предположим, че именно САЩ са лидер в изграждането на постмодерното устройство на света, при тях сегашният срив започна още през 80-те години. 90-те години вече бяха последно издихание като в най-близко време трябва да се сринат окончателно. В рамките на своята "постиндустриалност" САЩ не са в състояние да осигурят със собствени ресурси даже най-простите нужди на своите жители. САЩ не могат да бъдат даже зародиш на постмодерната икономика, тъй като могат да съществуват само в обкръжението на силни икономически и демографски държави. В САЩ "постмодерното" има по-скоро идеологически характер. В този смисъл САЩ днес напомнят Римската империя от времето на нейния упадък. Съвременната американска държава не може да съществува без силна и даже по-силна "периферия", която "трябва" да осигурява нуждите на американците.

Това означава, че няма никаква Американска империя, а оттам и постмодерно общество, и че преходът към "постмодерното" тепърва предстои.

Но за този преход никой не е готов и той, както вече се вижда, има кризисен характер (като например през XVI век). Засега никой не може да си представи неговите черти. Но така или иначе този период вече е започнал и да се избегне е невъзможно. Изводът е, че САЩ престанаха да доминират и новата световна икономика ще се различава по фундаментален начин от онази, която съществуваше до края на XX век.

Pax Americana не се състоя. Раждащата се нова световна икономика ще има плуралистичен характер. Най-вероятно ще се състои от няколко икономически блока - шест или седем, като доминираният от САЩ NAFTA ще бъде само единият от тях. На Изток ще се утвърдят два самостоятелни блока, които са националните икономики на Китай и Индия. Русия ще бъде междинен фактор до края на XXI век с тенденция към Европа. В Европа ще продължи да действа ЕС в неговия "стар формат", на 6-те начело с Германия и Франция, в Латинска Америка - MERCOSUR, и ASEAN - в Далечния Изток.

Това ще се съпътства от появата не на една "постмодерна", а на четири световни икономики - на информацията, парите, международните концерни (които няма да са доминирани от американските) и традиционна икономика на стоките, услугите и търговията. Те ще се преплитат, но всяка ще бъде отделна сфера и ще има различни играчи, обхват и институции.

При информацията е и най-голямата революция. "Интернет" превърна информацията в общодостъпна и многопосочна. Притежателят на телефон и компютър има пряк достъп до всеки човек на планетата. Това осигурява неограничен достъп до информацията, възможност да се публикуват при минимални разходи собствени интернетни страници.

Интернет отваря и вратите на потребителя, който е последното звено. В САЩ, Европа, Азия, пътуващите вече получават информация за полетите и за цените на билетите в Интернет, а не в туристическите бюра. Новата кола все повече се избира, като модел и цена, в Интернет.

В близко бъдеще ще се промени и промоцията на стоки и услуги, стратегията на продажбите и обслужването и т.н. С други думи интернетните потребители оформят нов отделен пазар. В началото на XXI век властта преминава в ръцете на крайния клиент, като всички междинни звена постепенно ще отпадат. В тази икономика разстоянията вече нямат значение.

Засега проблемите на световната икономика продължават да се въртят около международната търговия, т.е. движението на пари, стоки и услуги и поредната огромна икономическа криза ще бъде заради срива на долара, като техен актуален глобален еквивалент. Това ще бъде срив на олигопола на западните централни банки, които днес управляват световните финанси. За да спасят долара американците трябва да насочат много повече средства за инвестиции, а не за потребление. Но сегашният бюджетен дефицит на САЩ се финансира почти напълно от чуждестранни инвеститори. Това е крайно нестабилна система и всеки момент може да изгърми, ако притежателите на американски държавни облигации (преди всичко японците и китайците) започнат масово да ги продават.

Що се отнася до международните концерни през 1969 г. съществуваха 7258 наднационални фирми. 31 години по-късно, през 2000 г., те вече бяха над 63 000 и отговаряха за 80 на сто от световното промишлено производство. Но концерните от САЩ са с все по-малък дял. Само 185 от всичките 500 "големи" имат централа в САЩ, в ЕС - 26, в Япония - 108.

Само малък процент от концерните са производствени фирми. Най-голямата група са банките и застрахователите. Търговията влияе все по-силно върху политиката на блоковете и на отделните държави, като в момента блоковете са основните интеграционни центрове на световната икономика. Но всеки блок прилага все по-протекционистична политика към околния свят, т.е. доближават се до абсурда и самоотрицанието - няма какво да изнасят, защото няма кой да внася. Дали ЕС вече стигна до тази точка ще проличи в близките месеци, като много вероятно е да се върне към предишната си форма от по-малко и по-еднородни държави.

Новата търговска конкуренция поставя САЩ в още по-трудна ситуация, защото ЕС дава възможност на отделните страни да развиват свободна търговия помежду си при едновременна съпротива срещу американския хегемонизъм.

Тридесет години след войната САЩ нямаха сериозни конкуренти по света. Следващите 20 те бяха водеща икономика, особено в областта на технологиите и know-how. Днес все още имат важно място в информационната икономика, но са само един от участниците в трите останали икономики - на парите, корпорациите и търговията. Всичко това в най-близко време ще превърне САЩ в играч № 2, или даже № 3.

Играта свърши. Сегашната икономическа ситуация на САЩ напомня все повече пир по време на чума. Коя страна може да си позволи да намали данъците по време на мащабни военни действия. Кой може да изяжда 660 милиарда долара повече, отколкото произвежда. Кой, въпреки вътрешната си системна криза, търси "враговете на народа" навсякъде по света.

Досегашните циклични кризи на долара бяха на 15-20 години. Ако тази схема се запази, следващата ще бъде през 2011-2016 г., когато, ако още го има, ще бъде и голямата циклична криза на еврото. Какво ще стане с него?

Предполагаме, че еврозоната вероятно ще оцелее в предстоящия срив на световната икономика до 3-4 години. ЕС инвестира толкова политически капитал в еврото, че ще е трудно да бъде взривено бързо. Най-вероятно пикът на кризата в ЕС ще бъде между 2011 г. и 2017 г., когато ще бъде и пикът на кризата на долара.

Развръзката предстои. Западът е в безпрецедентна системна криза на всички основни икономически компоненти, сред които най-важна е кризата на мотивацията на икономическата дейност и на мотивите на обществото като цяло. Това повече не може да продължава.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ