Основите на геополитиката

Лозунгът на новия президент на Украйна Виктор Юшченко е "нито ден без скандал".

Най-напред започна да се бори със своя предшественик Леонид Кучма и обеща да го прати в затвора, ако посмее да се върне в страната от задгранична командировка. Кучма се върна и досега е на свобода.

Юшченко обвини своя предшественик не само, че е разграбил Украйна, но и че е наредил убийството на опозиционния журналист Георги Гонгадзе. Престъплението е разкрито - съобщаваше от телевизията Юшченко. Два дни по-късно с особен садизъм се самоуби един от свидетелите по делото - ексшефът на МВР на Украйна Юрий Кравченко, който два пъти си стреля в главата. И двата пъти смъртоносно.

Юшченко обещаваше реприватизация и се опита да разкулачи "Криворожстал". Искаше да съчетае полезното с приятното - да се справи с обкръжението на Кучма и с украинските олигарси Ахметов и Пинчук.

След това правителството спешно започна да национализира алуминиевия комбинат, принадлежащ на руския олигарх Виктор Векселберг. По този начин на дневен ред са и други предприятия на руски бизнесмени, заради което инвестиционният рейтинг на Украйна падна. Приватизационните сделки, подлежащи на преразглеждане, са от 29 до 3000.

Но най-интересното предстоеше. Нефтените компании, принадлежащи преди всичко на руснаци, заради ръста на цените на световните пазари, повишиха цените на своята продукция и в Украйна. Премиерът Юлия Тимошенко въведе регулиране на цените на бензина и принуди държавните нефтени фирми да продават по цени под пазарните. В резултат доставките на нефт в страната паднаха и се появи дефицит от бензин.

Ясно беше, че става дума и за политически сблъсък, тъй като междувременно Юшченко продължи да обикаля някои страни и да агитира за налаганата от САЩ идея за прокарване на нефта към Европа от Каспия през Украйна, заобикаляйки Русия. Особено по нефтопровода Одеса-Броди, което е и основна задача на геополитиката на САЩ спрямо Русия и Европа. Мястото на Украйна на геополитическата карта на Европа беше определено от Бжежински с думите "губейки Украйна, Русия престава да бъде евразиатска империя".

По отношение на нефта Киев най-напред предложи на Азербайджан да създадат съвместно предприятие за транспортиране по Одеса-Броди. Не е ясно какво е било решено, тъй като Азербайджан няма даже нужните количества за Баку-Джейхан. Тогава Юшченко се насочи към президента на Казахстан Назърбаев със същата идея. Но последният го препрати към ... Москва, да си купува нефта оттам.

Междувременно нещата за Юшченко станаха още по-сложни. Президентите на Беларус и Казахстан - Лукашенко и Назърбаев, го предупредиха, че ще го изключат от Единното икономическо пространство, ако не подпише всичките негови документи, а не само 14 от 29. Киев продължава да твърди, че от единното пространство го интересува само зоната за свободна търговия, което означава, че ще е принуден да се движи на Запад към ЕС и НАТО. Но в Брюксел не искат и да чуят за мераците на Юшченко, сега и през следващите 15 години, а в НАТО никой не смее да го кани (особено от европейските членки), за да не си влоши отношенията с Москва.

След това нещата станаха комични. Юшченко не отиде за празника на независимостта на Грузия - 26 май, за да подкрепи своя събрат по американска демокрация Саакашвили. Дотогава оценката им за събитията бяха идентични и бяха готови да носят в единен фронт за всички съседи радостите на демократичния строй. Но именно когато Саакашвили се нуждаеше от висшето признание на единствения си съюзник, Юшченко отказа да отиде в Тбилиси. Защото в Киев вече му гореше под краката. Въобще напоследък Юшченко не пътува никъде, защото при неговото отсъствие, в Киев го замества Юлия Тимошенко. Всъщност и тя не пътува заради претенциите към нея на Интерпол, подадени от Русия, където тя е издирвана за подкупи на длъжностни лица.

Но едва ли само заради тази политическа клострофобия Юшченко предложи на Тимошенко да си напише оставката, добавяйки украински сексфолклор, че може да посвири и на украински кавал. Ясно е, че Юшченко иска да прехвърли отговорността за проблемите в енергоснабдяването на Тимошенко, която също искаше да получи нефт от Казахстан, откъдето не получи нищо. Заради това националната компания Нефтгаз-Украйна заяви, че започва да търси нефт по целия свят.

Но бензиновата криза в Украйна е само началото. Цените на бензина няма да намаляват. Само ще растат. Но отзад вече наднича другата, още по-опасна криза - газовата. И тук в началото преобладаваше екзотиката. През март Киев активно спекулираше и с газа. Министърът на енергетиката Иван Плачков ходи до Иран, за да ги агитира да транспортират техния газ през Украйна към Европа. След това Юшченко ходи до Туркменистан със същата задача. Иран не обеща нищо, а проблемът с Туркменистан е, че договорът за доставки изтича в края на 2006 г. и засега опитите на Киев за нов договор не са довели до нищо. В началото на годината Ашхабад съобщи за увеличаване на цените на своя газ от 44 на 60 долара за 1000 кубометра и прекрати доставките за Русия и Украйна. Киев набързо подписа договор за 58 долара за 1000 кубометра като Юшченко предложи на Казахстан и Русия да създадат консорциум за транспортиране на тюркменски и казахстански газ по крайбрежието на Каспийско море, обхождайки Узбекистан. Тази идея съвсем не се хареса на Москва, защото застрашава изградената досега система за доставка от Русия на газ за Европа, с такива партньори като Туркмениста, Узбекистан и Казахстан.

И изненадите не закъсняха.

Най-напред руският Газпром съобщи, че е съгласен с украинското предложение "да се премине към заплащане на транзита на газа през Украйна с пари, а не с бартер и да се увеличат ставките на тарифата до европейско равнище като Газпром напълно ще задоволи нуждите на Украйна от руски природен газ по пазарни цени, отговарящи на европейското равнище".

Киев опроверга това съобщение, което явно не е в негов интерес, защото ще доведе до газов дефицит.

Но и това не беше всичко. Москва и Берлин подписаха договор за строителство на газопровод по дъното на Балтийско море, което ще е поредният огромен провал на политиката на Юшченко, както и срещу транзитната роля на Полша. От Варшава съобщиха, че този газопровод е "поражение за външната политика на Полша".

Последва и давление върху Киев от страна на Берлин. На 18 май в Есен членът на управлението на Ruhrgas Йохан Вайзе заяви, че условията на доставка на руски газ през Украйна са се влошили след идването на власт на Юшченко. Сигналът беше даден. Няма съмнение, че Москва ще подкрепи Вайзе. Това изявление е още един аргумент за строителството на прекия газопровод между Русия и Германия.

Досега не е изяснено и изчезването през тази зима на украинските газохранилища на 7,6 милиарда кубометра газ. Повечето от тях се "изпариха" по време на "оранжевата революция". Украинската страна отрича изчезването им, защото ги е продала. Заради това руснаците предложиха на украинците да платят този газ, но и това не стана.

Газът и нефтът ще поскъпват не само за украинското население, но и за Европа. Тогава предупрежденията за лошите условия на доставките на руски газ ще се чуват не само от Берлин, но и от цяла Западна Европа и виновникът ще бъде Юшченко, чиито "оранжеви" номера, стимулирани от американските му покровители, няма да минат. По този начин, след провала на идеята с Одеса-Броди, се очертава още по-големият провал - сривът на транзита на газ от Русия към Западна Европа.

Това е само част от цената, която Украйна ще плати за влизането в орбитата на американските геоинтереси в тази част на Европа. Това е и началото на края на революцията на Майдана. Юшченко вече не може да хвърли вината върху лошите боляри на старата и престъпна власт, на саботажа на олигарсите, на имперските амбиции на Путин или на Тимошенко. Отговорността е негова. Това, което става сега в Украйна, е само началото на постепенно изплуващия огромен икономически айсберг.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ