На 25 май президентите на Азербайджан, Грузия и Турция отвъртяха крановете на терминала Сангачал на British Petroleum на каспийския бряг на Азербайджан, за да пуснат първите литри нефт по дългия 1760 км, нефтопровод Баку-Тбилиси-Джейхан, построен за 3,6 милиарда долара. След 11 години възход и падение, най-накрая тръбата беше напълнена. С показния шум около нея западните и местни инвеститори искаха да покажат, че това е един от най-големите нефтопроводи в историята.

Дали е така, ще оцени тя, но още сега можем да кажем, че Баку-Джейхан със сигурност е част от "голямата игра" на съвременността и има толкова общо с нефта, колкото и с чистата геополитика.

Трасето пресича наполовина - от изток на запад, целия Азербайджан, след това прерязва и Грузия наполовина, след което пресича Анадола диагонално - от североизток на юг, за да стигне до турското пристанище на Средиземно море Джейхан, което, за по-сигурно, е до американската военна база в Инджирлик.

Сам по себе си, нефтопроводът е един от най-странните маршрути за такова съоръжение. Под влиянието на Вашингтон беше избрано изключително сложно трасе през Азербайджан, Грузия и Турция, така че да не мине през Русия или Иран, въпреки че именно оттам пътят щеше да бъде по-къс и по-евтин.

Началото беше поставено в Азербайджан при покойния Гайдар Алиев, починал през 2003 г. и оставил своя син Айхан за наследник. Азербайджан, с население от 7,6 милиона мюсюлмани, според Transperency International е на 140-то от всичките 146 места в глобалния индекс по корупция. Но от гледна точка на САЩ, и Алиев - като Каримов в Узбекистан - беше "наш диктатор".

И Грузия и Турция бързаха да довършат нефтопровода. Турция има огромен дълг към Международния валутен фонд и разчита на приходи от транзита на нефта. За Михаил Саакашвили тръбата ще бъде "огромен личен успех" и ще намали влиянието на Москва в Грузия.

Ще припомним, че в началото на 90-те години всички хукнаха към Каспия, който дотогава беше зад плътните стени на СССР. Крупните нефтени компании правеха фантастични предположения за "новия Близък Изток", но постепенно се разбира, че става дума преди всичко за политика и за основен компонент на глобалната стратегия на САЩ за откъсване на Кавказ и Централна Азия от Русия, заобикаляйки нейните и на Иран нефтени и газови пътища. Всичко, свързано с Баку-Джейхан, издаваше огромните амбиции - "тръбата ще бъде напълнена само за няколко месеца", с нея "ще се разтовари претоварения Босфор", "тя ще бъде първият маршрут от Каспия" и т.н.

Но отново се появи ключовият въпрос, какъв, всъщност е икономическият смисъл на Баку-Джейхан. Заради шума на информационните агенции, които така обилно осветиха пускането, се създаде впечатлението, че всичко вече е готово за товарене на танкерите с азербайджански нефт в турския Джейхан. И не се разбра, че всъщност става дума за готовност за експлоатация само на азербайджанския участък от 443 от всичките 1767 км. Сега не можем да кажем какво става с другите два участъка - грузинският, който е 248 км, и турският - 1076 км, дали вървят навреме или изостават. Няма данни. Едни източници твърдят, че тръбата трябваше да започне да работи още миналата година, други - през октомври 2005 г., трети - че до 2009 г. ще излезе на пълна мощност от 30 милиона тона годишно.

Така стигаме до същността. Тези 30 милиона тона са само капка в морето от нефтените нужди и никой не очаква те да окажат сериозно влияние върху световните цени на нефта, въпреки че инвеститорите твърдяха, че ще паднат и ще се намали зависимостта на Запада от ОПЕК. Даже когато достигне пълна мощност след 4 години тръбопроводът ще доставя на пазара 1 милион барела дневно, което ще е под 3 на сто от световните доставки и няма да промени зависимостта на Запада от кралския двор на Саудитска Арабия.

Така се стига и до по-важния въпрос, колко нефт има в Каспия и дали Азербайджан ще бъде "втори Кувейт". И започна да става ясно, че от началните 200 милиарда барела, предсказани през 1995 г., сега оценките са между 17 и 32 милиарда барела, като основните запаси се намират на противоположната на Азербайджан страна на морето - във водите на Казахстан. Но още по-голям удар дойде от влиятелното издания Oil and Gas Journal, което даде най-ниската цифра - доказаните запаси от нефт са само 8 милиарда барела. Така се стигна до признанието на Държавния департамент, че началната цифра 200 милиарда барела е била хипотетична и са я пуснали от администрацията на Клинтън заради геополитическите задачи на САЩ да привлекат инвеститори към Азербайджан и Грузия, за да ги извадят от руската орбита. Направо убийствен е изводът на Фонда Карнеги, че Баку-Джейхан ще се нуждае от субсидии от стотици милиони долари, за да достигне ниво да не е губещ, при условие, че успеят да убедят Казахстан да насочи част от своя нефт по новия тръбопровод, а не по сегашния маршрут - през Русия до Новоросийск.

ВР успя да преживее този срив. Но другите компании напуснаха Баку със загуби. През март Exxon Mobil съобщи, че прекратява разузнаването на двата залежа до брега на Азербайджан. Фирмата загуби 150 милиона долара само за единия от тях, без да намери нищо. В края на 2004 г. и руският ЛУКойл съкрати своето участие след серия от скъпи и непродуктивни сондажи.

Онова, което има значение, е позиционирането на тръбата в голямата игра между САЩ и Русия. Засега тя е огромна загуба за Русия, въпреки твърденията на Кремъл, че всичко е нормално. Нищо не е нормално, докато Русия няма ясна идеология за икономическото и технологично развитие на този район, който продава своите ресурси на чужди капитали.

Русия и Иран бяха противници на Баку-Джейхан от самото начало и предлагаха свои варианти за доставка на каспийския нефт.

За американците тръбата е онова, което Киплинг нарече "голямата игра" в Евразиатския масив. Те се опитват да изтласкат или да излъжат руската мечка чрез внесена външна демокрация в бившите републики.

Онова, което сега става, е подготовката на Кавказ за превръщането му в бойно поле, а тръбата - в тръба от ада.

Всичко това е на фона на надвисващия над световния нефтен пазар черен облак. Барелът достига 60 долара. Руски експерти говорят за 80, което е ясно предупреждение към САЩ. Някои прогнози вече са за 100 долара.

Преди 50 години светът консумираше 4 милиарда барела нефт годишно и откриваше нови залежи от около 30 милиарда. Днес изгаря 30 милиарда барела, но открива само 4 милиарда. Заради това прогнозата на Goldmаn Sachs е, че барелът ще достигне 105 долара.

Всичко това дава отражение върху нефтената "шахматна дъска". САЩ придвижват пешките си към Китай и Индия, които ги конкурират все повече. Нефтената геополитика на САЩ е да създадат пояс от проамерикански режими около Русия, Китай и Индия. С Баку-Джейхан американците направиха гигантска крачка към обкръжението на Русия. Тръбата наистина ще тръгва от ада.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ