Седем месеца след началото на втория си мандат Джордж Буш дава признаци, че започва постепенно да включва заден ход или че вече боледува от синдрома, характеризиращ политика, приключващ своята работа. Дали това означава, че следващите три години ще бъдат години на изтеглянето на САЩ от хаоса, който създадоха в Европа, Близкия Изток, Средна Азия, Далечния Изток, Латинска Америка или Буш ще започне нова авантюра срещу Иран, Северна Корея или в Кавказ.

Не трябва да се подминават и засилилите се слухове, че се готви преврат или атентат срещу Джордж Буш и неговите неоконсерватори като центърът на опозицията е в Пентагона, ЦРУ и други специални агенции.

Дали Буш започна да се изтегля от битката? Дали онези, които са зад него вече са го отписали и се готвят за изборите през 2008 г. с които ще излъчат първата жена-президент на САЩ Хилъри Клинтън? Дали Американската империя започва да се прибира обратно?

Комбинираното действие на тези фактори доведе и до преразглеждане от Белия дом на антитерористичната стратегия. Фикцията Бин Ладен беше свалена от дневния ред, другата фикция Заркауи беше "ранен", могат и да го "убият". Процесът на двойника или тройника на Саддам може и да се състои, ако зъболекарите на Пентагона са успели да оправят долната му челюст. Ако не, могат и да го самоубият.

САЩ са изправени пред перспективата от разгром на Ирак, който ще е срив на експанзията на американската империя. Дали елитът са направили правилните изводи или ще продължат тактиката на "така дръж", за която обаче вече няма нито ресурси.

Вероятно Тони Блеър разбира по-добре драматичността на момента и се опита да помогне на Буш с един от старите трикове на английската дипломация - да се измъкне от една катастрофа, за която е виновна, с "хуманитарна помощ" за друга, която също е била създадена от нея. Става дума за идеята за поредната кампания "помощ за Африка", в която донори ще бъдат САЩ и Англия, за да си върнат симпатиите на човечеството. Това е крайно необходимо на Вашингтон и Лондон. Не друг, а Бжежински написа: "За американското общество е важно да признае, че цялото световно мнение никога не е било толкова враждебно настроено към САЩ както сега. Днес антиамериканизмът е явление с глобален мащаб и обхваща както левите, така и десните. Трагедията е в това, че ние сами създадохме тези настроения."

Причината за ненавистта не е само войната в Ирак. Администрацията на Буш е първата след началото на студената война през 50-те години на XX век, която се отказа от основното направление на политиката на САЩ - да проявява сдържаност, и прибягва само към екстремистки принципи. Екстремизмът ражда безразсъдство. Безразсъдството е основната черта на политиката на Буш. Дали той наистина започва да включва заден ход, което се изразява и в нюансирането на политиката на Вашингтон към Иран, Саудитска Арабия и палестинците.

САЩ се съгласиха Иран да започне преговори за влизане в Световната търговска организация, което беше отговор на обещанието на Техеран да спре обогатяването на урана до края на юли.

В Саудитска Арабия САЩ имат нова ситуация след смъртта на крал Фахд. Проблемът е изключително важен, тъй като Саудитска Арабия е основен доставчик на нефт.

Има еволюция и в политиката на Белия дом към Палестинската автономия след визитата на Махмуд Аббас в Белия дом.

Но зад всичко това е най-големият проблем за САЩ в близка и далечна перспектива - светкавично изгражданата ос Китай-Русия-Иран, който е отговорът на агресивната политика на САЩ в Близкия Изток и Азия.

От началото на войната в Ирак, Пекин работеше усилено за укрепването на връзките си с Москва и Техеран, за да бъде предотвратена войната срещу другите членове на "оста на злото" - Иран и Северна Корея. Като допълнение към огромните договори за доставка на нефт и газ от Иран, Китай, заедно с Русия, ускори трансфера на ракетни технологии за Техеран. Въоръжен с голям спектър от антикорабни и далекобойни ракети Иран може да нанася удари по американските позиции в Близкия Изток. С помощта на Москва и Пекин Техеран се превърна в непривлекателна военна цел за САЩ.

САЩ искат да изградят военни плацдарми в Таджикистан и Казахстан, като допълнение към съществуващите вече бази в Афганистан, Узбекистан и Киргизстан. Русия и Китай работят не по-малко упорито, за да укрепят своето влияние в Централна Азия, като голяма част от тази работа става в рамките на Шанхайската организация за сътрудничество - ШОС, състояща се от Китай, Русия, Узбекистан, Таджикистан, Казахстан и Киргизстан. Тя беше създадена през 1996 г. и реанимирана през 2001 г., за да спре източната атака на НАТО. През 2004 г. Техеран поиска да влезе в ШОС, но и преди това, благодарение на енергийните договори с Китай, Иран стана интегрална част от китайската национална сигурност. И сега, въпреки геополитическото проникване на САЩ в района, централноазиатските правителства имат много повече общо с Русия, Китай и Иран, отколкото със САЩ, а Москва и Пекин инвестират в тях повече, отколкото САЩ.

През 2004 г. Китай и Казахстан подписаха договор за изграждане на нефтопровод от Каспийско море към Китай, заради което Пекин оказа военно и техническо съдействие на Киргизстан, през който ще мине тръбата. По този начин и тази малка страна получи голямо геополитическо значение, още повече, че тук има военни бази на Русия и САЩ. През април Ръмсфелд посети Киргизстан, за да поиска от временния президент Бакиев да позволи на Пентагона да разположи там радарните самолети AWACS. Бакиев отказа и заяви, че американците няма да са в неговата страна постоянно.

Киргизстан може да разчита на сътрудничеството с Русия и Китай. САЩ губят позиции и влияние в района, в който китайско-руско-иранският съюз има диаметрално противоположни интереси.

Страната, в която тези интереси сега най-силно фокусират е Северна Корея, която представлява стратегическа заплаха за глобалната хегемония на Вашингтон. Общият антагонизъм на САЩ свърза КНДР и Иран в логичен съюз. Северна Корея беше доставчик на балистични ракети за Иран през последните 15 години. Докато връзките на КНДР в Иран са стратегически, то връзките на КНДР с Русия и Китай са преди всичко от сферата на взаимната сигурност.

СССР имаше силни връзки с КНДР между 1950 и 1990 г., с договор за взаимопомощ. След разпадането на СССР връзките на Русия и Северна Корея бяха отслабени и Елцин не поднови споменатия договор.

Но Путин възстанови историческите връзки с Пхенян. КНДР има много тесни връзки с Китай, и двете страни са обвързани с договор за взаимопомощ. Провалът на Буш спрямо Северна Корея е очевиден.

Москва и Пекин изнесоха сблъсъка със САЩ и в Латинска Америка чрез укрепване на връзките в новите леви правителства във Венецуела и Бразилия през 2004 г. Москва се съгласи да продаде на Каракас 30 военни хеликоптера и 100 000 автомата Калашников. Венецуела има намерение да купи и 50 бойни Миг-29. Венецуелският президент Хуго Чавес посети Пекин, където подписа няколко договора за преференциален износ на нефт за Китай. Сблъсъкът вече е пред вратата на Буш и ще се задълбочава.

Милитаризмът на Джордж Буш се оказа хазарт с най-висока степен на риск, който е още по-висок, защото реално залогът не е Ирак, а бъдещето на цяла Евразия. Операцията на САЩ в Евразия се дължи не на тяхната сила, а на икономическата им слабост. Какви ще са дългосрочните последици за САЩ? Духовете бяха пуснати.

Китай с население 1,2 милиарда, в близко време ще бъде най-голямата икономическа сила в света. Русия след временната си слабост ще изгради с Китай и Индия безпрецедентен със своята мощ съюз като ще му осигури ядрен чадър.

Северна Корея е една от малкото държави с потенциал да води тотална война срещу САЩ.

Индия и Пакистан имат интереси, които неминуемо ще ги отдалечат от САЩ, да не говорим за Иран.

В Ирак вероятно всичко е загубено за САЩ. Но и това не е всичко. Оформя се най-големият кошмар за САЩ - стратегическият и икономически съюз между Европа, Русия, Китай и ОПЕК. Това означава, че "Голямата игра" на Буш ще завърши с велика трагедия.

Заради това вече започва неговото изтегляне. Дали преди това той ще остави на света нов голям военен конфликт?

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ