Администрацията на Буш, под завесата на секретността и военните кодове, направи голяма и опасна крачка към превръщането на ядреното оръжие в легитимно за водене на всяка война. Буш свали ядрената спирачка на САЩ. Ядрените бомби вече не са оръжие на "последната мярка", не са последното средство за взаимно възпиране срещу другите ядрени сили.

В ход са разработки за преемптивно използване на ядрено оръжие срещу Иран и Северна Корея. Планът е с кодовото наименование CONPLAN-8022-22 и е серия от оперативни разработки на стратегическото командване на армията на САЩ. Основният компонент на плана е използването на ядрени оръжия срещу подземните инсталации на Северна Корея и Иран.

В средата на 2004 г. Доналд Ръмсфелд е одобрил директива за глобална атака на държави, които разработват оръжия за масово унищожение. В света на военното планиране думите "глобален удар" е терминът за преемптивна атака.

По този начин границата между конвенционалната и ядрената война може да бъде прекрачена. Освен това американците едва ли ще използват по-малко от 5-10 ядрени малки бомби, ако атакуват Иран или КНДР, ако се вземат предвид броя на целите, за които споменават в Пентагона. Според плана, всяка бомба ще бъде от 10 килотона (около две трети от бомбите, хвърлени над Хирошима и Нагазаки).

Детониране на такива бомби няколко метра под земята ще унищожи всички сгради на повърхността в радиус 2 километра. Цивилното население ще трябва да бъде евакуирано от район 100 кв.км. Земята и животновъдството ще бъдат засегнати в район от хиляди кв.км. в зависимост от посоката на вятъра. Според експертите, които следят ядрената програма на Пентагона, той вече разполага със запаси от В-61 (унищожители на бункери), които са носени от "невидимите" бомбардировачи В-2А и от изтребителите F-16.

На 15 март 2005 г. беше разпространена Доктрината на Пентагона за съвместни ядрени операции. От този документ - на 69 страници, се вижда, че администрацията на Буш е напълно интегрирала ядрените оръжия в плановете за водене на конвенционални войни.

Така стигаме до най-важния аспект на новата ядрена доктрина на Буш - ядреният фактор на геополитиката на равнище САЩ-Русия, и до въпроса, дали отговаря на изискванията на днешния ден моделът за взаимно възпиране на двете суперсили.

И за първи път през последните години дискусията не е толкова за ядрените бойни глави, пусковите установки на стратегическите ракети и параметрите на стратегическите въоръжения, колкото за системата за планиране и принципите за използване на ядреното оръжие, т.е. ядрената идеология на държавите от ядрената сфера.

Последен път проблемът със стратегическите оръжия на САЩ и Русия се обсъждаше широко през 2001-2002 г. във връзка с идването на власт на администрацията на Буш и подготовката на новия руско-американски договор на стратегическите настъпателни оръжия (СНО). В този момент остро се появи въпросът за по-нататъшното съкращаване на ядрените арсенали, за съдбата на Договора СНО-1, за нератифицирания договор СНО-2 и за по-нататъшното съкращаване на ядрените арсенали.

Това се дължеше на няколко важни фактора. На първо място беше обявеното от Буш излизане на САЩ от Договора за противоракетната отбрана от 1972 г. и за изграждането на националната противоракетна отбрана на САЩ, което постави под удар Договора СНО-1, свързан с Договора от 1972 г. На второ място именно тогава се появи и новата ядрена стратегия на САЩ за създаването на качествено нова стратегическа триада.

В тези сложни условия Договорът за съкращаване на стратегическите настъпателни потенциали (ДСНП) все пак беше подписан в Москва през май 2002 г. Той определи количествените (1700-2200) стратегически ядрени бойни заряди и временните - до 31 декември 2012 г., параметри на по-нататъшното съкращаване на стратегическия настъпателен потенциал на страните, запазили своите задължения според Договора СНО-1, в това число в областта на проверката и контрола на стратегическите настъпателни оръжия. Така например от този договор страните са задължени редовно да се информират за състоянието за своя разгънат ракетно-ядрен потенциал, включително указването на географските координати на ракетните шахти, което те ежегодно правят.

По този начин, сега и минимум в близките 7 години, обликът на стратегическите сили на САЩ и Русия е определян в рамките ни минималната достатъчност. На пръв поглед това означава създаването на нов модел на стратегическите отношения между тях.

Но именно срещу него е насочен планът CONPLAN-8022-22, заради което отново се появява въпросът, какво въобще е ядрено възпиране в съвременния свят и каква е неговата роля.

Същността на CONPLAN е, че ядреното оръжие и ядреното възпиране не само че не са отпаднали от външната политика на САЩ, но са станали още по-опасни, защото на мястото на предишната доктрина за "взаимно гарантираното унищожение" (известна със съкращението MAD) дойде новата концепция за "едноличното гарантирано унищожение" - SAD, като е ясно коя именно държава трябва да притежава тази еднолична способност и срещу кого е насочена тя - срещу Русия.

Това означава, че системата за взаимно ядрено възпиране не само, че не е на път да изчезне, но се запазва с по-нисък праг отколкото преди, което дава отговор и на следващия въпрос, че днес не е възможно въвеждането на единен военно-политически модел в поведението в сферата на ядрените оръжия от САЩ и Русия.

Преходът към предлагания нов модел има два варианта - или единият от партньорите напълно да се подчини на втория, или да го доведе, използвайки шахматния език, до състояние на цугцванг, в който позициите позволяват на този играч да прави само строго определен единствен ход, неизбежно водещ към губене на партията.

Но в геополитиката има други правила и друга цена на победата и поражението. В геополитиката всеки играч се старае максимално да използва своя потенциал, за да натисне съперника. Заради това при държавите, които не желаят да се ограничат с каквито и да било условия и играещи само според собствените правила, се появи стремежът да ограничат "шахматната дъска" със система от искания, които трябва да вкарат съперника в цугцванг. Тук всички средства са добри. Като най-добрият вариант, за разлика от шахмата, е да се играе като се държи до главата на противника пистолет. Но за щастие, в отношенията между САЩ и Русия засега никой не бърза да дръпне този ядрен спусък.

Така се стига до следващия въпрос - за ядрения империализъм на САЩ срещу ядрения суверенитет на Русия.

Най-силен израз на този сблъсък беше срещата на Буш с Путин в Братислава и изразената от американската страна "загриженост" за съхранението на руския ядрен арсенал. Последваха слухове, че Путин се е съгласил с искането на Буш за контрол, което беше категорично опровергано. Това показва изключителната сложност на проблема с така наречения най-висок етаж на държавния суверенитет, когато той е ядрен. Най-просто казано, САЩ искат днес от Русия да се превърне от суверенитет 1 в суверенитет 2, т.е. ядреният суверенитет на Русия да бъде актуален само за нея и нито за една друга държава, като всички останали държави, т.е. целият свят, в това число Украйна, Беларус, Кавказ, Централна Европа и Балканите да преминат в другата система, т.е. американската, като ядреният суверенитет на САЩ е източник на суверенитета за десетки страни.

В този смисъл, на Русия се предлага да има второстепенен ядрен суверенитет лице в лице с новия американски ядрен империализъм при почти нулев праг, т.е. с правото да се нанасят преемптивни ядрени удари.

Парадоксално именно този натиск на САЩ укрепва позицията на Путин и реалния ядрен суверенитет на Русия. Това означава, че в обозримо бъдеще Русия не е застрашена от организирана от САЩ "кадифена революция", тъй като на вноса на управляван хаос ще се противопостави нейният ядрен статут, докато външните сили не получат инструменти, изключващи загубата на контрола над руския ядрен арсенал. При такова развитие всякакви опити да се раздроби Русия или да се отслаби режима на Путин, ще е само маргинална частна инициатива на отделни политически сили на Запад. Заради това преходът на властта в Русия може да стане само чрез легална процедура и консенсус на всички политически сили, признаващи реалния суверенитет на Русия. Заради това на въпроса дали постсъветското пространство е зона на руските интереси, отговорът е "да", защото само в такива условия Русия може да запази своя ядрен суверенитет, който в противен случай ще бъде заплашен от унищожение с преемптивен удар на САЩ без възможност от страна на Русия да нанесе гарантирано унищожение на САЩ.

В момента основният гарант за пълния суверенитет на Русия са ракетните войски със стратегическо назначение. През 2002 г. Русия разполагаше със 150 тежки ракети "Воевода" с шахтено базиране (SS-18, Сатана на Запад) с разделящи се бойни глави с индивидуално насочване. На всяка има 10 ядрени блока с мощност от 550-750 килотона всяка. Всичко 1500 ядрени заряда. Тези ракети могат да преодолеят всяка противоракетна отбрана. Сега Русия има 85 "Воеводи" с 850 бойни заряда.

През 2002 г. Русия разполагаше и с 150 ракети с шахтено базиране УР-100НУТТХ (или SS-19 Стилет) на всяка от които има по 6 заряда с мощност 750 килотона, общо 900. Днес има 129 такива ракети със 774 заряда.

През 1992 г. Русия имаше 360 ракети с подвижен ракетен комплекс Топол (или SS-25 Серп) на всяка по една глава с мощност 550 килотона. Общо 360 бойни заряда. Сега има 306.

От 1999 г. на въоръжение постъпват новите Топол-М също с една бойна глава на всяка ракета, но по своему уникални. Летят към целта със свръхзвукова скорост и по непредсказуема траектория, което прави всяка ПРО на противника безполезна. Сега на въоръжение са такива 40 ракети. Към днешна дата руската армия разполага с наземни разгънати 560 ракети с 1970 бойни глави.

Атомните подводници имат 192 ракети, с 672 заряда.

Стратегическата авиация има 78 бомбардировача, които могат да носят 852 крилати ракети с ядрени бойни глави.

Общо Русия има 830 носители на стратегическо ракетно ядрено оръжие с 3493 ядрени бойни глави.

За сравнение САЩ имат 2024 ракети с 4958 бойни заряда.

Много ли е това или малко за потенциала на САЩ и Русия.

Според ген. Владимир Верховцев, зам.-началник на 12-то управление на Министерството на отбраната, за възпиране на противника са напълно достатъчни 1500 заряда. Даже и по-малко.

Засега ядреният империализъм на САЩ няма преимущество над ядрения суверенитет на Русия. Вероятно тази ситуация ще се запази до 2020 г. Но дотогава в света вече ще има напълно нова ядрена конфигурация.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ