Стратегическото поражение на САЩ в Ирак става все по-очевидно. Във вътрешен аспект, вместо до гражданско общество, може да се стигне до гражданска война, която е и целта на Буш като "стратегия на изхода". В международен аспект крахът на иракската кампания ще изнесе нестабилността, насилието и ненавистта извън Ирак и ще превърне целия район в трайно неустойчив.

Буш търсеше конвенционална война с блестяща победа. Получи кошмарна партизанска война с позорящ разгром. "Изборите на 30 януари вместо да легитимират окупацията, поставиха началото на отърваване от окупаторите" - заяви младият шиитски лидер Муктада Ас Садр.

Ситуацията на американците може да се опише най-кратко с три последователно пристигнали в средата на юни съобщения.

Първото беше: "В Ирак бяха открити подземни бункери и 50 склада с оръжие." Второто беше: "Американците откриха крупен подземен бункер с огромен арсенал от оръжия.". Третото съобщение беше: "В Ирак намериха гигантска подземна база на партизаните с огромна система от подземни бункери, като комплексът под бивши каменоломни е с дължина 275 и широчина 170 метра."

Така е всеки ден. През май и юни военнополитическата обстановка продължи да се усложнява. Активността на съпротивата остава на високо равнище. Продължи да се задълбочава и противоборството между арабите-сунити и шиитите. Изостриха се разногласията между двете основни кюрдски партии - Демократическата партия на Кюрдистан и Патриотичният съюз на Кюрдистан. Основната цел на съпротивата е да не допусне укрепването на вътрешнополитическата позиция на новото правителство, състоящо се предимно от шиити и кюрди. Военните и специални операции на войските на САЩ и на иракските сили за сигурност срещу опорните бази на въстаниците не дадоха резултат. В Ирак, с изключение на Кюрдистан, продължава да действа извънредно положение. Най-активна е съпротивата в Багдад и неговите околности, в северните райони - Мосул, Киркук, Байджи, Тал-Афар, Тикрик, Баакуба, Ел-Каим, Самара, Еб-Хадид, Синджир, Фалуджа, в западните райони на провинцията Анбар, в така наречения триъгълник на смъртта южно от Багдад, в района на градовете Сувайра, Махмудия и Искандерия. В южните райони диверсиите са предимно в Басра, Ам-Каср, Амар, Насария.

Наблюдава се усъвършенстване на тактиката на въстаническите сили. Началникът на началник-щабовете на САЩ ген. Майерс заяви, че "противостоенето на американците и иракската съпротива може да продължи 3-5 години."

Основните обекти на нападенията на въстаниците са американците, правителствените части, сътрудниците на полицията, колаборантите, пунктовете за доброволците, различните държавни учреждения.

Командването на САЩ планира да изведе войските си от градовете и другите населени места и да се премести в четири крупни бази със собствени летища. Те ще бъдат в районите на Талал - в южен Ирак, ал Асад - на Запад, Балад - в центъра, и Ербил или Карая - в северен Ирак, което показва, че САЩ имат намерение да останат дълго.

Според временно действащото законодателство, проектът на новата постоянна конституция на Ирак трябва да бъде изготвен до средата на август. Но според някои официални лица в случай на трудности, срокът може да бъде удължен с още 6 месеца. Според последни данни, 73 на сто от иракчаните искат ислямът да стане единствен или главен източник на законодателството на страната и само 2 на сто са против.

Очертава се съюзяване на политици, религиозни и кланови лидери, и племенни шейхове с еднакъв дневен ред - краят на американската окупация. Този фронт включва и силната сунитска асоциация на мюсюлманските лидери и садристите. Той отказва диалога с новия премиер Ибрахим Джаафари, освен ако не определи срок за изтегляне на окупационните сили.

В последно време се наблюдава все по-остро съперничество в борбата за власт в кюрдската автономия между водещите кюрдски партии. Заради това не можа да започне работа избраният на 30 януари кюрдски парламент и не са създадени единните органи на изпълнителната власт в района.

Вероятно кризата между основните кюрдски партии ще се задълбочава. Водят се разговори за създаване в Кюрдистан на две мини-държави - едната със столица в Ербил (Барзани) и втората в Сулеймания (Талабани). Ситуацията се влошава и заради това, че след войната в ръцете на кюрдите останаха големи количества оръжие, в това число танкове и артилерия.

Това съвпада и с разпространявания напоследък план за разделението на Ирак на три шиитски мини-държави, две кюрдски мини-държави и една сунитска мини-държава, с Багдад - седалище на федералното правителство. Всяка мини-държава ще отговаря за реда, закона и икономиката в рамките на своите граници, а Багдад - за външната и военната политика. Планът беше разработен от Дейвид Филип, бивш съветник в Белия дом. Планът ще бъде "продаден" под претекста, че правителството на Джаафари, доминирано от шиитите, не е в състояние да контролира Ирак и да принуди арабите-сунити да седнат на масата за преговорите. По-важното е, че планът е точна реплика от крайно десния план на Израел за балканизиране на Ирак, като важна част от по-големия план за балканизиране на целия Близък Изток. Ще припомним, че Хенри Кисинджър прокарваше тази идея доста преди началото на войната през 2003 г. Това означава, че още веднъж имаме класическата формула "разделяй и владей" скрита в термина "иракифициране", който трябва да означава превръщането на религиозната и етническа треска в гражданска война. Операцията "Светкавица", в която 40 000 шиитски въоръжени части обкръжиха сунитите-араби, може да се счита за първи залп в тази война.

Но в Ирак американците нямат никакво разузнаване и местни сътрудници, заради което не могат да инфилтрират съпротивата на племенно равнище. Американците нямат и достатъчно войски, заради което трябва да прибегнат към иракифицирането, т.е. шиитите и кюрдите да воюват срещу сунитите.

В милициите е ад. Наброяващите 100 000 кюрдска пешмерга не може да бъде разоръжена, тъй като са американски съюзници. "Армията на Махди" пък е представяна като шайка бандити, защото са подчинени на Муктата ас Садр, когото американците считат за враг.

Вътрешното министерство е пълно с 6 отделни милиции, половината от които са подчинени на бившия премиер Айад Алави. Президентът Талабани командва пешмергата. Бригадите на Бадр, преименувана на Организацията на Бадр, дават разузнавателни данни на "Вълците" - друга милиция. Партизанските части на арабите-сунити действат като обединен фронт. Тяхната цел е свалянето на "марионетното правителство", контролирано от САЩ и нейните съюзници - шиитите и кюрдите.

Повечето групи нямат алтернативен политически проект, което засега елиминира възможността от сунитско-шиитски единен политически фронт. Съпротивата все още не е национално-освободително движение, но може да разчита на 5 милиона сунити, които са здрава основа за дълга и успешна партизанска война.

От идеологическа гледна точка, лидерите на съпротивата са оценили степента на зависимостта на правителството на Джаафари от САЩ и са стигнали до извода, че американците няма да напуснат Ирак. Сунитите имат пари от времето на Саддам Хюсеин, имат и легиони от бившата Републиканска гвардия и от разузнаването. Те имат най-малко 40 000 активни члена плюс подкрепата при различни операции на още 80 000. Имат най-малко 250 000 тона оръжие и муниции и могат да разчитат на финансова подкрепа от Саудитска Арамия.

Арабите-сунити и кюрдите всъщност са на ръба на гражданската война в Северен Ирак. Ситуацията в Киркук и Мосул е експлозивна. Киркук номинално е под контрола на кюрдите. Но онова, което те искат най-много е да контролират Northern oil, част от Iragi National Oil, т.е. нефтените залежи северозападно от Киркук. Сунитите казват "само по нашите трупове" и тяхната основна цел е постоянното взривяване на нефтопровода през провинцията.

Мосул е град с 1,8 милиона жители на бреговете на Тигър и е контролиран от сунитите - 70 на сто от населението. Той е епицентър на арабския национализъм и основна партизанска база. Кюрдите тук са незабележими, въпреки че Пентагонът ги фаворизира, тъй като са единствените местни американски съюзници, което е още една причина за стимулиране на гражданската война.

Основните съпротивителни групи не действат срещу цивилното население и се опитват да му обяснят за какво е тяхната война.

Антиподът на гражданския военен ад може да бъде само обединеният шиитско-сунитски политически фронт. Засега две партизански групи - ислямската армия на Ирак и Армията на муджахедините, са готови да говорят с правителството на Джаафари при условие, че предварително се определи дата за американското изтегляне.

Постепенно в Ирак се оформя национално-освободителен фронт. Групи от този фронт се срещнаха в Алжир. Те са срещу американската окупация и постоянните американски бази, срещу приватизирането, корпоративното ограбване на иракската икономика, срещу федерализирането, т.е. балканизирането на Ирак. Членовете на този фронт разбират, че планът за подклаждане на етнически и религиозни конфликти има за цел да провокира гражданска война и да легитимират дълготрайно американско присъствие. Администрацията на Буш сега налага тезата, че съпротивата се състои от лунатици, бивши баасисти и уахабисти.

Но за Буш това е кутията на Пандора. Вътре го чакат битките за Алжир, Виетнам, Салвадор, Колумбия. Взети заедно.

Тази взривоопасна смес може да се запази дълго, докато шиитите и сунитите най-накрая се договорят заедно да печелят от своя нефт. Ако дотогава Ирак все още е на картата на Близкия Изток...

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ