Ирано-американският антагонизъм продължава да е на високо равнище и след изборите, които потвърдиха, че тактиката на американците за трансформиране на политическия режим в Техеран е обречена и Иран ще е още по-тежък случай от Ирак. Даже най-оптимистично настроените в тази насока американски генерали са песимисти.

В началото на юни иранският министър на отбраната Шавхани съобщи, че балистичната ракета Шахаб-3 е била успешно тествана с твърдо гориво, което ще увеличи съществено нейния обхват. По принцип ракетите с твърдо гориво могат да бъдат складирани много години, те са по-точни и по-евтини. В случая с Шахаб нейният радиус вече е около 2000 км.

Развитието на ракети с обхват 2000 км е важен пробив за всяка страна. На първо място, за да има такава ракета, която е двустепенна, страната трябва да реализира и по-сложната технология на твърдото гориво. Максималният обхват на едностепенна ракета е до 2000 км, а за да стигне по-далеч, тя трябва да е двустепенна и да се разделя по време на полета. Самото отделяне е сложен процес и за да запази точността, ракетата трябва да използва твърдо гориво.

Второто предимство на ракетите с твърдо гориво от всички обхвати е, че те са по-мобилни и могат да се разполагат по-бързо от ракетите с течно гориво, които трябва да бъдат напълнени преди изстрелването им. На практика, това означава, че ракетите могат да бъдат разпръснати в страната и складирани далеч от зареждащите инсталации и са готови за изстрелване всеки момент.

Както се очакваше след последния тест на Иран, Израел предупреди "свободния свят да внимава с плановете на Техеран".

Москва вече изпълнява поетите по-рано задължения за модернизиране на остарялата бойна техника на Иран, предимно бронетанкова. Иран се интересува и от зенитно-ракетните комплекси Бук М-1 и Тор М-1, от модернизирането на самолетите Миг-29 и Су-27 от доставката на ракетни, десантни и патрулни катери. Русия ще достави, ако вече не са доставени, зенитно-ракетните системи С-300 за защитата на атомната електроцентрала в Бушер.

Провинцията Бушер често се нарича ирански Сибир. Само тук температурата през 9 месеца не слиза под 50 градуса. Повечето местни жители са потомци на каторжници.

Бушерската АЕЦ, с мощност 1000 мегавата, от 10 години се строи от руски специалисти, на площ 22 кв. км. Преди 25 години строителството започна немската Siemens, но след смяната на режима немците разтрогнаха договора, като построиха само 70 на сто от първия енергоблок.

След 1996 г. руснаците започнаха да правят това, което досега в света никой не беше правил - да съвместят два различни ядрени проекта. 2000 руски специалисти (половината украинци) живеят в Нируга, на 25 км от Бушер.

Но на тази пътека на добросъседството не беше лесно да се излезе. В епохата на аятолаха Хомейни отношенията между Москва и Техеран бяха лоши, въпреки че Леонид Брежнев правеше опити да привлече фундаменталистите на антиамериканска и антиизраелска платформа. Но "безбожният СССР" тогава се считаше от аятоласите за "северния сатана", който трябва да бъде унищожен след Ирак и "големия сатана" Америка.

След смъртта на Хомейни отношенията започнаха да се подобряват и се стигна до сътрудничеството в иранската ядрена програма, като договорът за довършването на строителството на Бушерската АЕЦ беше за 800 милиона долара. Включиха се и Китай, Пакистан и Северна Корея и след няколко години Ирак получи първите милиграма висококачествен оръжеен плутоний.

В Москва, разбира се, за това разбраха първи. Но знаеха и принципа, че за да се ушие костюм е необходим не само плат, но и шивач, игли и конци. САЩ и Израел бяха в шок. Започна безпрецедентно давление върху Елцин, който поръча на премиера Черномирдин да подпише с вицепрезидента Ал Гор секретен меморандум за постепенно съкращаване на "опасното" сътрудничество с Иран след 31 декември 1999 г.

По-късно, по време на предизборната битка в САЩ, републиканците публикуваха този секретен документ, което беше удар срещу Путин. Неджентълменската постъпка му даде морално право без особени емоции да анулира меморандума на Елцин и да изведе руско-иранските отношения на по-висока спирала на взаимната изгода.

Военните договорености с Москва са много важни за Техеран. В условията на неформалното международно ембарго да се намери нов доставчик е направо невъзможно, още повече, че Иран се стреми да купува най-съвременните образци оръжия и военна техника.

Техеран предназначи 7 милиарда долара за превъоръжаването на своята армия като Москва изпълни всички по-рано поети ангажименти при бронетанковата техника, зенитно-ракетните комплекси и самолетите. Особена тревога във Вашингтон предизвика перспективата в Иран скоро да се появи (ако вече не се е появила) руската хиперзвукова крилата ракета Яхонт и оперативно-тактическият ракетен комплекс "Искандер-Э". Появата им ще означава, че Иран може напълно да блокира прохода на танкерите през Хормузкия пролив.

Техеран периодично спира достъпа на експертите от МАГАТЕ до своите ядрени обекти, като неговата агентурна мрежа разгъна бурна дейност в Индия и Пакистан, които неотдавна станаха най-новите членове на "ядрения клуб", а САЩ и Израел започнаха да изразяват нездраво безпокойство на съдбата на продавания от Русия на Иран уран.

Днес в света функционират над 440 ядрени енергоблокове за производство на електроенергия, които са произвели над 200 000 тона отработено ядрено гориво. Преработката на 1000 тона отпадъци се оценява на около 2 милиарда долара. САЩ контролират над 80 на сто от този печеливш пазар, а на Русия се падат само 3 на сто. Доставките на руския уран от началото се възприемаше от Техеран като гаранция за това, че Москва няма да се изплаши от давлението на САЩ и няма да напусне Иран преди да построи атомната електроцентрала в Бушер. На второ място наличието на обогатен уран на ядрения обект практически го защитава от евентуален удар на противника, тъй като може да доведе до екологична катастрофа със световен мащаб. Със своята енергоемкост един тон обогатен уран се равнява на 100 милиона тона нефт.

Постепенно Иран смекчи позицията си и предложи на Кремъл да ... плаща за извеждането на отпадъците. Безпрецедентен случай, ако се отчете, че всяка държава е готова да дава големи пари - до 1000 долара за килограм, на онази страна, която се съгласи да отстранява от нейната територия радиоактивните отпадъци. И чак на 27 февруари 2005 г. Росатом и иранската ядрена програма подписаха два протокола за доставката на 100 тона руско ядрено гориво за Иран, започвайки от 2006 г. и за връщането на отработеното гориво в Русия.

Всъщност иранската ядрена програма е по-опасна за Русия, отколкото за САЩ. Иран вече има ракети, които достигат Самара, а Иран и след 10 години няма да разполага с ракета, която да достигне до САЩ. В началото на март руският министър на отбраната Сергей Иванов заяви, че Русия ще прави всичко възможно да удържи Иран от притежаване на собствено ядрено оръжие.

В момента Иран разполага с един от най-големите арсенали от ракетно оръжие в Близкия Изток. Това са около 40 пускови установки на оперативно-тактически ракети Скъд, монтирани на китайски влекач с помощта на севернокорейски специалисти. Далечината на стрелбата е 500 км, а тежестта на бойната глава 700-1000 кг. През юли 2001 г. Корпусът на ислямската революция получи на въоръжение три мобилни установки с ракетите Шехаб-3, които са хибрид на севернокорейската ракета "Нодонг" с далечина до 1300 км и с точност на попадението 2 км. "Падащите звезди", така се превежда ракетата, могат да поразяват цели във всички точки на Близкия Изток и в южните райони на Русия.

Според данни на разузнаването, ракетите се монтират по такъв начин, че в случай на необходимост конвенционалната бойна глава да бъде заменена от неконвенционален заряд. До неотдавна се водеха интензивни разработки и на собствени балистични ракети Шехаб-4 и Шахаб-5 с далечина съответно 2000 и 4000 км. Днес иранският междуконтинентален проект е замразен. Вместо него, започнаха работа по създаването на спътници, в това число и военни. Експертите на Русия и Китай са единодушни, че Иран безусловно ще продължи да създава ракетно-космическа техника, което е въпрос не само на престиж. Америка (както и Русия) не се е отказала от ядрени удари по неядрени страни в случай на заплаха за своята сигурност. Създаването на ракети с голяма далечина и в перспектива, въоръжени с ядрени заряди, ще бъде за иранските власти ефективно средство за възпиране на другите страни, на първо място САЩ и Израел. Русия ще получи и солидни финансови дивиденти и от изстрелването на ирански спътници. Договорът вече е подписан.

Особена тревога в иранското ръководство предизвиква Израел, в чийто арсенал се намират най-малко 200 ядрени бойни глави и който е сред страните, които могат да пускат ракети от въздуха, земята и водата. За това могат да бъдат използвани намиращите се на въоръжение на ЦАХАЛ (армията на Израел) самолети F-15 и F-16, съвременните подводници от класа Делфин - немско производство, и ракетните комплекси Йерихон-1 и Йерихон-2. Напоследък Израел модернизира противоракетните ракети Харпун, увеличавайки радиуса им и въоръжавайки ги с ядрени глави. Израел получи от САЩ и няколкостотин високо точни бомби, в това число за унищожението на бункери и скривалища.

Американците много лоялно се отнасят към израелската ядрена програма и не включват тази държава в различните доклади за страните, притежаващи оръжия за масово унищожение. Израел упорито не желае да подпише договора за неразпространение на ядреното оръжие и не отговаря на арабската инициатива за обявяване на Близкия Изток за безядрена зона.

Опасността на ситуацията е в това, че Израел има опит в ликвидирането на чужди ядрени обекти. На 7 юни 1981 г. израелските самолети унищожиха иракския ядрен център до Багдад. Въпросът сега е дали американците, заедно с Израел, не готвят война и срещу Иран. Техеран не се съмнява, че войната е на прага и че трябва да се готви за нея по такъв начин, че американците, след като отчетат евентуалните загуби, да се откажат от тази идея. Значи, единственият изход за Иран е да лавира и да избягва откритата конфронтация докато продължава да укрепва своя арсенал и влезе в клуба на ядрените държави.

Повечето американски експерти са убедени, че най-добрият начин да се избавят от призрака на иранската ядрена бомба е да заменят режима в Техеран с нещо подобно на западна демокрация. Но и тук нещата не са в полза на Вашингтон.

Според МАГАТЕ Русия е договорила с Иран строителството на 4 атомни енергоблока за допълнително 3 милиарда долара (освен Бушер-1). Иран предлага на Русия да построи половината от прогнозираните 20 атомни енергоблока, от които в руската хазна ще влизат минимум 9 милиарда долара, без да се счита космоса, оръжието и другите технологични пазари. Не е изключено другите 10 атомни реактора да строят европейски фирми.

През април Иран отхвърли предложението за поправка към Договора за неразпространение на ядреното оръжие, с която да се въведе 5-годишен мораториум на строителството на съоръжения за обогатяване на уран и за преработка на плутоний. Тази идея беше подкрепена от американците, които обаче поставиха още по-оригинално условие - ще поддържат мораториума само в случай, че неговото действие не засяга ... САЩ. Което отново поставя нещата в тяхната правилна светлина.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ