САЩ-Китай-Русия

Китайската централна банка отхвърли предложената от Вашингтон рецепта за въвеждане на "по-еластичен" обменен курс на юана, т.е. за неговото ревалвиране (поскъпване) с около 10 на сто спрямо сегашните 8,3 юана за 1 долар. "По-добре ще бъде, ако запазим обменния курс на юана стабилен следващите пет години" - отговориха от Пекин. "Ако ревалвираме юана с 5 на сто, това ще роди спекулации, че са възможни и 15 на сто, а ако ревалвираме с 15 на сто, пазарите ще говорят за 40 на сто" - казаха от макроикономическата академия на Китай.

В Пекин разбират добре, че не по-високият или по-ниският курс на юана е проблемът на САЩ. Това е огромният търговски и платежен дефицит на Буш и големият обществен дълг. Чрез ревалвирането на юана Буш иска да прехвърли част от кризата си върху Китай.

Това обаче не е единствената причина, заради която китайците нямат намерение да отстъпят пред американския натиск. Според някои данни поне три четвърти от валутните резерви на Китай са в долари. Ако централната банка позволи юанът да поскъпне спрямо долара, резервите й ще се обезценят. Освен това, намаляването на обема на доларите, които китайската банка налива в американския дълг, ще доведе до свиването на тези пазари и на икономиката на САЩ като това ще ограничи и китайския износ за Америка в момент, когато за запазване на икономическата и политическа стабилност Китай се нуждае от 15-20 милиона нови работни места годишно. Всяко нарушаване на този сложен баланс ще доведе до огромни проблеми не само в китайската икономика, но и в нестабилната в момента световна банкова система. Заради ниския национален доход на един китаец - през 2004 г. по 1226 долара ръст на инфлацията може да доведе и до политическа нестабилност вътре в страната.

Но даже ако Китай ревалвира своята валута, това няма да е спасението, което Буш очаква. На първо място юанът едва ли ще поскъпне твърде много - най-оптимистичните за САЩ прогнози са за 3-10 на сто. На второ място влиянието на това поскъпване върху американския текущ дефицит по всички сметки ще е скромно. На Китай се падат по-малко от една десета от износа на САЩ, заради което даже 10 на сто ревалвиране ще засили търговската стойност на долара с 1 на сто, което не е достатъчно за съществени промени в текущата сметка на САЩ. Няма да помогне и по-голямо ревалвиране, - даже от 25 на сто, което ще намали дефицита по текущите сметки само с 5 на сто. Това означава, че нещата са по-сложни и не са само в сферата на валутните взаимоотношения.

Онова, което прави впечатление е, че и САЩ и Китай се затварят в ъгли, от които няма лесен изход. Висшите китайски политици говорят за курса на юана, като за въпрос на националния суверенитет, подчертавайки че каквото и да било външно влияние ще е контрапродуктивно. Едновременно Вашингтон се готви да заяви enough is enough не само за търговския дефицит с Китай. Последните акции на Белия дом дават малко надежда за компромис от американската страна.

Китай има още по-малко причини да се съгласи с компромис. Не вижда и никакво основание да помага на САЩ, които вече са основният враг на Поднебесната империя за XXI век.

От своя страна, американската геополитическа и военна доктрина предвижда, че американското военно съперничество с Китай в Тихия океан ще дефинират XXI век и че Китай ще бъде по-труден противник от СССР.

Това е същността. САЩ и Китай се готвят за сблъсък през XXI век, в това число и във военната сфера. Заради това САЩ сега търсят аналог на европейския НАТО за Тихоокеанския район и го намериха. Това е US Pacific Command - PACOM, командването за Пацифика. Вероятно в близко време PACOM ще бъде толкова известно, колкото сега е CENTCOM и конфликтът в Близкия Изток.

Всъщност военната организация на САЩ в Тихия океан е била винаги най-голямото и най-уязвимо от всички регионални командвания на САЩ и за него неслучайно не се знае почти нищо. Засега САЩ предпочитат да не се говори за PACOM, въпреки че през последните години чрез двустранни договори за военно сътрудничество те формираха военен съюз в Тихия океан с щаб-квартира на РАСОМ в Хонолулу, посещавано от офицери от Сингапур, Тайланд, Камбоджа, Филипините и Виетнам.

Целта е да се противодейства на израстването на Китай като велика сила, най-напред в района на Тихия океан. Сега Китай инвестира, както в дизелови, така и в атомни подводници, което е сигнал, че няма намерение да защитава само бреговата си, но и да засили проекцията на своята сила в Тихия океан и отвъд него.

Особено важна за САЩ е Индонезия, като тук целта им е да се предотврати военното сътрудничество между Пекин и Джакарта, което може да бъде стимулирано от традиционната позиция на Индонезия в Движението на необвързаните държави.

Същото се отнася и за Корейския полуостров, като тук особено опасно за САЩ е евентуалното обединяване на двете Кореи и тяхното финландизиране, т.е. излизането на Сеул от сферата на военното влияние на Пентагона.

След военната авантюра в Близкия Изток Вашингтон подготвя пренасяне на тежестта на геополитическата си атака към Тихия океан. Сценариите за започване на война с Китай са десетки, като най-вероятният от тях е заради Тайван. Проблемът за САЩ обаче ще бъде как да завърши войната с Китай. Заради това сега САЩ искат да обкръжат Китай (както и Русия) със санитарен кордон от островни или полуостровни държави - Япония, Южна Корея, Тайланд, Сингапур, Австралия, Нова Зеландия, Индия, Малайзия, Мекронезия и Полинезия и чрез РАСОМ да бъде неутрализиран Китай (както с НАТО беше неутрализиран СССР).

Но Китай ще бъде много по- труден противник заради огромния демографски потенциал, нарастващата икономическа мощ, бързото модернизиране на въоръжените сили и комбинирането на мек и твърд външнополитически подход.

В момента военното предизвикателство на китайската армия не е голямо. Флотът на САЩ има обща водоизместимост от 2,86 милиона тона, а на Китай - само 263 064 тона. САЩ разполагат с 24 от всичките 34 самолетоносача по света, като Китай няма нито един.

Заради това Китай, ако се наложи, ще води асиметрична война срещу САЩ. Има много начини, по които може да използва по-слабите си засега въоръжени сили, за да постигне военно-стратегически паритет със САЩ. Китайският генерален щаб внимателно следеше войните срещу Югославия и Ирак и разбира колко много зависи американската война от морската проекция на самолетоносачите. Заради това Китай се концентрира върху ракети и подводници, които могат да унищожат всяка самолетоносачна група с руските ракети вода-вода Москит и Оникс. Към това трябва да се прибавят очакваните да влязат на въоръжение 17 дизелови и три атомни "невидими" подводници до 2010 г. Китай ще може да се справи без особени проблеми с една или няколко самолетоносачни групи на САЩ, като решаването на проблема с Тайван ще е реално.

Сблъсъкът на XXI век ще е между САЩ и Китай в Тихия океан. В сравнение с него сегашният конфликт в Персийския залив ще изглежда като схватка в солена локва.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ