Какво става в Германия? Въпросът е важен, защото онова, което ще изплува ще има огромно влияние за бъдещето на тази основна европейска държава и на целия Европейски съюз, в това число и на евентуалното присъединяване на България. В момента прогнозите не са добри. Неслучайно именно от Германия идва предупреждението, че ще има отхвърляне на членството ни в ЕС.

Процесите в Германия се кумулираха. Но там по принцип случайните неща стават много рядко.

Управляващата коалиция на социалдемократите и зелените върви към провал. Дали ще изплува, не се знае. На 1 юли (б.р. - когато този брой на "Строго секретно" вече ще е отпечатан) управляващите ще поискат в парламента вот на доверие. Ако го загубят, ще има избори през септември. Прогнозите са за този сценарий. Възможно е и Шрьодер преждевременно да даде оставка и канцлер да стане лидерът на ГСДП Мюнтеферинг. Но нещата по същество едва ли ще се променят.

Влиянието на управляващата коалиция спада постоянно. В поредните избори в ландовете печели опозицията - христиандемократите. А именно ландовете имат решаващата дума за състава на Бундесрата - висшата камара на парламента.

До неотдавна крепостта на социалдемократите беше най-населената и най-промишлената провинция Северен Рейн - Вестфалия. Но изборите там на 22 май се оказаха и най-големият засега провал на коалицията на Шрьодер и Фишер. Въпреки че загубата беше очаквана, тя беше направо унищожителна. В своя бастион социалдемократическата левица спечели само 37,3 на сто най-малко в историята на ланда. Жителите на най-напредналия и най-промишлен район на Европа стигнаха до извода, че тяхната партия не прави реформи, които могат да намалят безработицата и да върнат Германия на пътя на икономическия ръст. А това беше последният ланд, в който социалдемократите управляваха самостоятелно.

Канцлерът Шрьодер трябваше да реагира и навлезе в още по-опасна зона - вот на доверие, оставка или евентуални предсрочни парламентарни избори на 18 септември. Рискът е сериозен. Шрьодер може да се окаже напълно сам. Той направи още една маневра и заяви, че дебатът ще бъде само между него и неговия опонент от христиандемократите - Ангела Меркел, от бившата ГДР, а не между идеологии. Канцлерът отново заяви, че има намерение да направи своята партия най-голямата в Германия.

И изведнъж замириса на Маркс. Социалдемократите започнаха да го преоткриват, което не е изборен опортюнизъм. Но още по-странно е, че и консервативните христиандемократи станаха социални и започнаха да намекват, че вече е време да се каже Nein на капитализма.

Какво става в Германия? В момента 92 на сто от анкетираните отговарят, че ако има избори, левицата ще ги загуби. На пръв поглед Шрьодер може би иска именно това. Реално социалдемократите не трябваше да печелят изборите през 2002 г., тъй като още тогава рейтингът им беше нисък. Спечелиха с един косъм пред христиандемократите благодарение на безпрецедентния в историята на Германия антиамериканизъм на Шрьодер.

Но сега и този аргумент отпада, тъй като към него се приближи и ХДС. На този фон може би най-важни бяха последните изказвания на председателя на социалдемократите Мюнтеферинг, който върна езика на класовата борба - обвини фирмите, че предават Германия и пренасят производствата си в страните с по-евтина работна ръка, нарече "свинщина" практиката на Deutsche Bank, чийто шеф се хвали, че има милиарди печалби, но едновременно извърши масови уволнения. Но зад думите на Мюнтеферинг се крият по-дълбоки неща, които вероятно Шрьодер не искаше да каже.

За да разберем за какво става дума, да се върнем към така далечната история.

След Първата световна война с Версайлския договор Германия беше разграбена и фалира. През май 1921 г. и представиха сметка от 132 милиарда райхсмарки за репарации (искани от страна, която вече беше ограбена). През декември 1922 г., Германия реално обяви фалит и невъзможност да плаща репарации, заради което всичките й промишлени производства бяха конфискувани от съюзниците, т.е. от Англия, САЩ, Франция и Белгия. Германия нямаше никакъв шанс да изплати дълговете си.

Заради това международните банкери определиха наистина уникален курс на райхсмарката спрямо американския долар. Внимание! Това не е печатна грешка. Един долар се разменяше за 4 200 000 000 000, т.е. над 4 милиарда марки. За да си купят едно парче хляб немците трябваше да поставят на масата 1 милион марки.

Продаваха всичко което имаха - къщи, ферми, фабрики, земя, картини, бижута и изведнъж онези американци, които бяха пристигнали само с няколко хиляди долара в Германия се оказаха, че притежават почти цялото германско богатство. Те станаха милиардери само заради счетоводството на няколко американски банки.

Когато през 1933 г. Хитлер дойде на власт, първото нещо, което направи беше да изтегли Германия от международната валутна система, и на второ - да принуди чуждите "барони" да продадат обратно на немците всичко което бяха "купили" преди това, по цени със същото съотношение.

Ще съкратим малко историята от Втората световна война, тъй като тя се помни по-добре.

Какво става днес? Тъй като немската икономика е в криза, все повече фирми фалират или са продавани на чужд капитал, а милиони немци са без работа. Цените на имотите през последните 3 години падат драматично. Сгради, които преди 6 месеца се продаваха за 2 милиона евро, днес струват 500 000. Повечето фирми се изкупуват от нови чуждестранни собственици.

Но защо немците не купуват тези евтини имоти? Защото все по-трудно получават кредити от споменатите банки.

Това явление стана толкова опасно, че Мюнтеферинг нарече чуждестранните купувачи "напаст", които "като скакалци ограбват Германия."

И изведнъж думите на Мюнтеферинг за "хищническия капитализъм" извадиха от гроба Маркс и ... Хитлер. Но те преди всичко отразяват обществените настроения.

Интересното е, че почти същата е платформата и на христиандемократите и на евентуалната бъдеща канцлерка - първата жена в историята на Германия на този пост - Ангела Меркел.

Думите на Мюнтеферинг получиха одобрение на 68 на сто от анкетираните, като 34 на сто добавиха, че социалдемократите готвят смяна на курса. По този начин социалдемократите, чрез своя лидер, обвиниха капитализма за безработицата в Германия. Той поиска ограничение на заплатите на мениджърите, нови инвестиции в страната и забрана на инвестициите в чужбина.

Ако изборите, през есента или по-нататък, спечелят христиандемократите, никой не вярва, че те ще направят чудеса. И социалните въпроси ще останат на дневен ред.

И Маркс и Хитлер ще бъдат споменавани все по-често, а заедно с тях и въпросът, защо такива страни като България, Румъния и Турция трябва да влизат в ЕС.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ