Глобален военен преглед

Пентагонът реши да намали парите за разработката на един от ключовите компоненти на противоракетната си отбрана - прехващачите Standard Missile-3 с морско базиране. Причината за съкращението, според шефа на Агенцията за противоракетна отбрана на САЩ ген. Хенри Оберинг, са конструкторските недостатъци на прехващачите. Според него тези ракети се оказаха неспособни да действат срещу балистичните ракети с разделящи се бойни глави.

Според експертите, SM-3 се нуждае от усъвършенствана система за корекция на траекторията, защото още на етапа на проектирането конструкторите не са постигнали достатъчна маневреност, за да може да поразява разделящите се бойни глави.

Необходимо е да бъде създадена нова система от газодинамични стабилизатори за напречно управление и стабилизиране. Докато тя не бъде създадена производството на SM-3, които не са в състояние да унищожат балистична ракета, няма смисъл. Според американските експерти противниците на САЩ в бъдеще ще разполагат именно с балистични ракети с разделящи се бойни глави.

Става дума преди всичко за руските ракети Топол-М, които са на въоръжение в руските ракетни войски със стратегическо назначение и са с разделящи се глави. Неотдавна Пентагонът призна, че новата ПРО не може да се противопостави на такива ракети.

Ще припомним, че на 15 септември 2004 г. беше първият неуспешен тест на противоракетата, а на 13 февруари 2005 г. последва вторият.

Наред с Топол-М, основата на руските наземни ядрени сили е междуконтиненталната балистична ракета РС-20 (според НАТО - "Сатана"), която ще остане на въоръжение до 2014 г. Тази ракета с разделящи се бойни глави сега и в средносрочна перспектива ще преодолява всяка противоракетна отбрана. "Сатана" носи 16 платформи, като една от тях е въоръжена с лъжливи цели. На средния и крайния участък от полета всички бойни глави летят в "облака" на лъжливите цели и практически не могат да бъдат идентифицирани от радарите на противника. Освен това самите бойни глави фактически са неуязвими, тъй като за тяхното разрушение е необходимо само пряко попадение на много мощна противоракета с характеристики, които днес и в обозримо бъдеще са недостъпни в рамките на съществуващите програми за ПРО.

Що се отнася до обвитите в легенди лазерни средства, "сатанинските бойни глави" са покрити с масивна броня с добавки от уран 238 - метал, който е изключително плътен. Такава броня не може да бъде изгорена от лазери, поне от такива, които могат да бъдат построени през най-близките 20 години. Не може да бъде повредена от електромагнитен импулс и системата за управление на ракетата, тъй като тя има освен електронно и пневматично дублиране.

Във връзка с появилите се информации за разработката на носител със 100 тона полезен товар все по-често се говори и за ракетата "Ангара". Първоначално през 1994 г. Ангара беше достатъчно оригинална. На първата степен се използваше тежкият ракетен блок като на ракетния носител Енергия, към която отстрани се закрепват допълнителни горивни резервоари, като общата маса на първата степен е 500 тона. (Виж илюстрацията на стр. 17.)

Втората степен трябваше да бъде водородна с обща маса 70 тона. За третата степен се планираше пълномащабен блок Бриз-М от Протон с обща маса 17,4 тона.

В резултат всичката тази маса от 623,6 тона се извежда на полярна орбита.

Но през 1998 г. идеологията на проекта беше променена. Сега ключовото звено на "Ангара" е универсален ракетен модул. В зависимост от необходимостта на товароподемността, "Ангара" се комплектова от един, три или пет такива ускорители.

Параметрите на универсалния ракетен модул е с обща маса 140 тона, диаметър - 2,9 метра, дължина - 25 метра, като в състава на леките Ангара-1,1 и 1,2, се използва по един универсален модул, а в състава на тежкия клас - А-5, пет универсални модула. Неотдавна даже се заговори за Ангара-7. Вероятно става дума за пакет от шест странични и един централен модул.

Общата маса на Ангара 5-А е 773 тона, а на Ангара-7 - 1100 тона.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ