Ръководството на Северна Корея заяви за притежанието на ядрено оръжие като за свършен факт. Такава е оценката на някои делегации посетили Пхенян, като нито една от тях обаче не е получила потвърждение, че КНДР има планове за провеждане на ядрени опити.

Едновременно официален Пхенян съобщи, че САЩ фалшифицират информацията за подготвени от Северна Корея ядрени опити. "Ръководството на КНДР - се казваше в декларацията му - потвърждава, че нито подготовка за пускане на балистични ракети, нито подготовка за подземен ядрен опит се водят в страната."

Преди това САЩ съобщиха за наличието на снимки от спътници, които "потвърждавали извършваната в КНДР подготовка за ядрени опити". Но тези снимки веднага предизвикаха съмнение на фона на предишните фалшификации на Пентагона за Ирак. Освен това, става дума за снимки на ядрени инсталации в Северна Корея и Иран, които са ... идентични.

За да станат нещата още по-сложни, Пхенян съобщи, че не изключва възможността в случай на заплаха да нанесе превантивен удар по САЩ. "Америка трябва да разбере, че правото на нанасяне на превантивен удар не е само нейно - се казваше в правителственият вестник "Минчжу Чосан". Официални представители на Япония също съобщиха, че КНДР едва ли ще извърши опит с ядрено оръжие в близко бъдеще.

Според някои руски и китайски военни експерти, масивната подготовка от страна на САЩ и Южна Корея на Корейския полуостров свидетелстват, че отдавна планираната атака срещу КНДР може да наближава.

Особено внимание заслужава информацията от началото на юни, че САЩ са изпратили 15 "невидими" бомбардировача F-117 в Южна Корея, като част от планирана изпреварваща атака срещу КНДР. "Това разполагане - отговори Пхенян - е необясним акт и военна провокация срещу Севера и най-голямо предизвикателство срещу корейската нация."

Американските бомбардировачи и 250 души персонал се пренасят от ВВС-база в Ню Мексико в САЩ като от Пентагона беше съобщено, че това не е заради актуалната ядрена заплаха от страна на КНДР, а рутинна мярка за тренинг и запознаване.

През февруари САЩ разположиха в Южна Корея бомбардировачи В-2, и изтребители F-15E в Гуам, като ядрените инсталации на Северна Корея са в техния обхват в случай на извънредно положение.

Пентагонът планира да въведе и два военни кораба, въоръжени с Aegis. В момента САЩ има пет такива кораба в Източно море.

САЩ сега разполагат в Южна Корея с 32 500 военнослужещи.

Създаването на ракетния потенциал на КНДР се отнася за 60-те години на XX век, когато на ръководството на КНДР стана ясно, че в случай на война с Южна Корея северните бомбардировачи нямат шанс да стигнат в дълбочина на противника. По това време отношенията между СССР и КНДР бяха такива, че Москва не искаше излишно да въоръжава Пхенян, който можеше да използва съветското оръжие без да отчита съветските интереси. Заради това СССР доставяше на КНДР зенитно-ракетни комплекси и тактически ракети с малка далечина. През 1965 г. КНДР получи осем ракетни установки Луна-10, от които беше създаден и първият в КНДР отделен ракетен полк. Но Луна имаха ограничена далечина - 55 км, въпреки че това беше достатъчно за обстрелването на Сеул, чийто център се намира на 50 км от демаркационната линия.

От своя страна, през 1974 г. Южна Корея започна да реализира собствена ракетна програма Пекком (Бяла мечка). Предполагаше се, че това е оръжие на ответния удар. Тъй като СССР отказваше да въоръжи КНДР с балистични ракети в Пхенян решиха да се обърнат към Китай. През април 1974 г. Ким Ир Сен в преговори с Мао Цзе Дун успя да получи съгласието му за доставка на балистични ракети с далечина 600 км. Но Китай не разполагаше с такава система и трябваше тепърва да я разработва. Нещата бяха усложнени от тогавашното изменение на съотношението на политическите сили в света. През 1978 г. Китай се скара със СССР и сключи съюз със САЩ. Всички разработки на ракетни системи за КНДР бяха прекратени, за да не се дразнят американците.

В тази ситуация, без подкрепата на СССР и Китай, на Пхенян не му оставаше друго, освен да започне разработка на собствени ракетни оръжия. За основа беше взета неуправляемата твърдогоривна ракета съветско производство Луна-М, образец от 1964 г. Тези ракети можеха да доставят боен заряд с тегло 450 км до 70 км. Тогава подобни комплекси СССР доставяше на Египет и Сирия. КНДР не успя да се договори с Москва да купи Луна-М и се обърна към Египет, който й продаде няколко пускови установки с десетина ракети. Този модел беше копиран от севернокорейските инженери и тръгна в серия.

През 1980 г. КНДР купи от Египет по-сериозна система съветско производство - ракетата Р-17 на течно гориво (известна на Запад като СКЪД-Б), която продължава да се намира на въоръжение в руската армия. Тя има далечина до 500 км и може да носи боен заряд до 1 тон. Характеристиките на СКЪД устройваха КНДР, тъй като можеха да поразяват цели в по-голямата част от Южна Корея. През 1984 г. КНДР завърши копирането на системата. Ракетата получи наименование Хвасон-5. В своя първи вариант тя беше точно копие на съветския прототип, но с времето северните специалисти успяха да увеличат нейната далечина. През 1988-1990 г. Хвасон-5 беше сериозно модернизирана. Новата ракета Хвасон-6 с тегло на бойната част от 700 кг имаше далечина на полета до 500 км, с което може да нанася удари по цялата територия на Южна Корея. Според различни оценки КНДР е произвела около 1000 ракети от този вид. От този момент ракетната програма стана за КНДР важен източник на валутни постъпления. Днес КНДР е една от малкото държави в света, които имат ракетни технологии, позволяващи им да не се съобразяват с давлението на САЩ. Както и по-рано Пхенян е готов да продава ракети на всеки, който плаща.

Първите клиенти бяха иранците, които през лятото на 1987 г. купиха партида ракети Хвасон-5 и ги използваха във войната срещу Ирак.След това тези ракети бяха продадени на Сирия, Виетнам, Либия, Обединените арабски емирства.

През 1990 г. КНДР започна да се нарича ракетна държава и вече разполагаше с относително съвременни комплекси. В тези условия беше взето решение да се започне производството на ракети с голяма далечина. Това съвпадна с работите по създаването на ядрено оръжие, което се нуждае от средства за доставяне.

Първата севернокорейска ракетна система, която може да поразява цели извън пределите на Корейския полуостров беше Нодонг-1. При първия пуск тя се взриви на стартовата площадка. Следващите - през 1993 г., бяха успешни. На изпитанията присъстваха и купувачи от Иран и Пакистан. Към началото на 2000 г. бяха произведени 75-100 такива ракети.

Нодонг-1 е увеличена един път и половина, Хвасон-6, с далечина 1300-1500 км и бойна част от 700-1200 кг. Нодонг-1 може да стигне до Пекин, Тайпе, Токио, Хабаровск и до американските бази в Япония.

В средата на 90-те години в КНДР започна работата над многостепенната ракета, която можеше да се счита за междуконтинентална. Появиха се Тепходон-1 с далечина 2000 км и Тепходон-2 с далечина 7000 км. Последният модел е известен и с това, че стана основа за севернокорейската космическа ракета, която беше изстреляна на 31 август 1998 г. Спътникът беше изведен на орбита и според Пхенян започна да предава революционни песни. Но според американското космическо разузнаване от орбитата не са се чували никакви песни, тъй като спътникът е паднал в Тихия океан югоизточно от Корея.

Наличието на системи и ракети от типа Тепходон показва, че КНДР притежава технологии, които приблизително отговарят на съветския или американския потенциал от 60-те години. Пускането на Тепходон-2 през 1998 г. беше показна акция, която привлече вниманието на света към севернокорейската ракетна програма.

За САЩ ракетната програма на КНДР е добър предлог за изграждането на собствената антиракетна система. Ако КНДР беше прекратила ракетните си експерименти, Буш едва ли би получил парите от Конгреса за своите антиракети в Аляска и Калифорния.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ