Генезисът на човечеството

С навлизането в пещерата-сомати главоболието ми прииждаше на пулсиращи вълни с определена периодичност. Струваше ми се, че главата ми ще се пръсне. Но най-трудно за понасяне беше чувството на необяснимо негодувание. Имах усещането, че душата ми негодува и иска да излезе навън. Скоро разбрах, че негодувам заради това, че отивам към недрата на тайнствена сомати-пещера и че на това външно въздействие бяха подложени онези части на душата ми, които отговарят за чувството противоположно на удовлетворението, т.е. негодуванието.

Светнах фенерчето, върнах последните остатъци от волята си и направих още няколко крачки напред. Усетих рязка слабост, страшно ме болеше главата. Разбрах, че по-нататък не трябва да отивам, в противен случай ще загина. Насочих светлината на фенерчето напред. Кой знае защо престанах да чувствам ръката си. Лъчът на фенерчето освети края на тунела и голямата пещерна зала зад него. Превъзмогвайки болката и пълната си обърканост, се загледах напред. Мъждивият лъч освети някакви камъни и няколко жълти издатини над пода. Какво е това? Не са ли фигурите на седящи сомати-хора. Да това като че ли са човешки фигури. В бледата светлина на фенерчето те ми се сториха огромни.

Повече нищо не мога да кажа. Обърнах се и движейки с труд краката си тръгнах обратно. Стоях в средата на първата зала с гръб към измъчилия ме със загадъчната си сила тунел. Постепенно осъзнах, че съм жив. Върна се яснотата на мисълта, премина главоболието, изчезна чувството на негодувание. Разбирах, че ако бях продължил напред, щях да загина.

"Лемурийци, атланти. Те са живи вече милиони години. Те се съхраняват заради човечеството на Земята - мислех си аз.

Още веднъж си спомних усещанията в тунела, водещ към сомати-пещерата. Ама, че е силен този Той. Какъв е Той? Лемуро-атлант? Помня как един от посветените казваше, че не е нужно да се охранява Шамбала. Тя е много по-силна от хората на повърхността на Земята. Едва сега усетих силата на психическата енергия и започвах да разбирам тази нейна мощ. Но все пак оставаше известно съмнение. Ами, ако прекалено хипертрофирано съм възприемал психоенергийното въздействие. Ами, ако това само ми се е привидяло в пещерната тишина. Аз се обърнах отново и тръгнах към тунела, водещ в сомати-пещерата. Събитията се повториха в същата последователност. На същото място, преди влизането в тунела, се появи чувството за тревога. Спрях се и се вслушах в това чувство. То беше явно привнесено, тъй като тревогата вече не можеше да бъде свързана с неизвестността, чакаща ме напред. По-нататък се появи чувството за страх, което премина в познатото ми вече негодувание. Заедно с главоболието те се усилиха с навлизането ми навътре и почти на същото място станаха нетърпими. Почувствах позната ми слабост. Нямах сила да вдигна ръка и да светна с фенерчето. Тръгнах обратно.

Отново стоях насред първата зала, отново изключих фенерчето и отново се заех да изследвам усещанията си. Практически вече нямах съмнения, че всичките тези усещания бяха проява на въздействието на психоенергийната бариера на сомати-пещерата.

Независимо от това, помнейки, че в науката най-достоверен е тройният контрол, събрах последните си сили и отново тръгнах към тунела водещ в сомати-пещерата. Преминавайки през познатите зони на тревогата и страха, стигнах до зоната на главоболието. Вече не можех да стигна до онова място, където те бяха най-силни. Просто вече нямах физически сили.

Обърнах се и тръгнах назад. Видях в светлината на фенерчето спасителната първа зала на пещерата и започнах да търся на отсрещната стена първия тунел и вратата. След като я преминах тръгнах към окончателния изход от пещерата. Спомних си думите на Елена Блаватская: "Тези пещери са защитени от цели Войнства-духове..."

В лагера ме мъчеха слабост и главоболие. След два дни слабост ми мина и си възвърнах нормалната човешка бодрост.

Тръгвайки си от селцето, се сбогувахме с Особените хора.

Изпитвах огорчение, че до хората в сомати оставаха броени метри, но не успях да влезна при тях, да ги огледам и изследвам. Психоенергийната защита, чието действие почувствах, ми се струваше тайнствена и могъща. Сомати-пещерата само открехна завесата на своята тайна. Дали тази тайна на човечеството ще бъде някога разгадана, не знам.

Когато реконструирахме външността на човека, чиито очи са изобразени на тибетските храмове, получихме съвършено необикновен облик на човек с огромни очи, голям череп, трето око и клапановиден нос. Пред нас възникна въпросът, кой е това. Решихме, че така са изглеждали атлантите, хората от предишната цивилизация. Почти през цялата експедиция мислехме така, въпреки че беше груба грешка.

Окончателно съмненията ни разсея след експедицията един виден московски религиозен деятел. Когато му показах нашата рисунка като хипотетично изображение на атлант, той каза: "Това не е атлант, това е лемуриец. Знам го, защото имам ведение."

- Какво значи ведение?

- От думата "водят", т.е. водят ме по знанията.

- Вие посветен ли сте?

- Да.

- Атлантите са изглеждали различно. Външността им е била по-близка до този на съвременния човек. Те сега съставляват основата на генофонда на човечеството. Основната маса хора в сомати са атланти. Този - той, посочи рисунката - е лемуриец. Лемурийците са били и са най-високо развитите хора измежду всички цивилизации. Те съставляват основата на Шамбала и Агари.

Известно е, че е имало ранни (четириръки и триоки) и късни лемурийци. Последните Блаватская нарича лемуро-атланти. Това е късен лемуро-атлант. "Третото око" при лемурийците е било много развито и се е намирало дълбоко в черепа. А това, на челото, е само символ.

Защо портретът е на късен лемуро-атлант?

Първо - в литературата съществуват преки данни за това, че Буда е бил атлант. Например при Блаватская в "Тайната доктрина".

Второ - в описанието на външността на Буда присъстват немалко признаци за приспособеността на организма му към полуводен начин на живот - стъпала като плавници, ципи между пръстите, голям гръден кош и така нататък. Ако сравните това с облика на нашата рисунка се забелязва още по-голяма приспособеност към полуводен начин на живот в последния случай. В частност за това свидетелства клапановидният нос, характерен за водните животни и особеният тип очи. Създава се впечатлението, че еволюцията на човека на Земята е вървяла по пътя на постепенния преход от полуводния начин на живот към чисто сухоземен. Оттук следва, че обликът на човека най-добре приспособен към полуводния начин на живот е и най-древен, т.е. отнася се за лемурийците, а не към атлантите.

Трето - върху тибетските храмове са изобразени най-вероятно очите на прародителя на нашата цивилизация. А такъв, доколкото можем да съдим, е Бонпо - Буда (или Рама), който е помогнал за възраждането на петата раса преди 18013 години. Блаватская пише, че петата цивилизация при зараждането си се е управлявала от "божествени царе", които тя и други автори считат за късни лемурийци (лемуро-атланти). Може да се помисли, че лемуро-атлантите, като представители на най-високоразвитата цивилизация (суперинтелектуалци), съхранили се в състояние на сомати, са управлявали възраждането на петата раса. Заради това очите на тези "божествени хора" са станали символи върху тибетските храмове.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ