Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Започва ли реваншът на Русия
и дали Путин има този потенциал
07.2005

Русия постигна един от най-големите си геополитически успехи и ако не беше нейната тежка икономическа, социална и демографска ситуация би могло да се говори за геополитическа революция в целия свят. Дали Русия ще се възползва от нея е друг въпрос.

За какво става дума? В началото на юни външните министри на Русия, Китай и Индия във Владивосток разработиха дневния ред за сътрудничество в енергетиката, транспорта, високите технологии и селското стопанство.

Това може да е началото на големия евразиатски съюз под формата на ново Г-3, включващо 3 милиарда население и ползващо ядрения чадър на Русия.

Позицията на Москва, Пекин и Делхи укрепва неимоверно. Русия ще печели от посредническата роля между двамата си съюзници, още повече, че Китай и Индия се нуждаят от руския нефт и газ.

В началото трилатералните разговори Русия-Китай-Индия се концентрират върху положението в Средна Азия, която е важна за Русия и където е насочена геополитическата атака на САЩ. Има признаци, че след събитията в Узбекистан и Киргизстан тази атака беше спряна.

В глобален аспект новият Г-3 ще е и част от изграждането на великата геополитическа ос, започваща в Западна Европа - Германия, Франция и Испания, преминаваща през Русия, която ще заеме ролята на основно свързващо звено, и ще завърши до Китай, Индия и Корея. Това не са антиамерикански съюзи, но трябва да осигурят интересите на Европа и Азия.

В западната част на оста - в Европейския съюз, също се очертава благоприятна ситуация за Москва. Това е предстоящото разпадане на потенциално глобализираната Европа, която за Русия беше не по-малка опасност от САЩ. Налаганата от Вашингтон антируска рамка за интегрирането на ЕС щеше да редуцира Русия до нейния "горбачовски" статут на второстепенна сила.

По този начин Путин беше спасен. Очертава се нова геополитическа конфигурация: Франция-Германия-Русия, като "баластът" около тях ще бъде приобщаван не на проамериканска, а на проевразиатска база.

Първият губещ от това вече е Украйна, където до няколко месеца ще има политическа криза. Губеща ще е и Грузия, където дните на Саакашвили са преброени. Третият губещ е Полша, която, заради проамериканската си политика, може да увисне във вакуума отпреди войната.

Дали идва реваншът на Кремъл?

Някои аналитици вече твърдят, че това е израз на макиавелистичния талант на Путин. Едва ли. По-скоро е надделяване на обективната геополитика, срещу която никой не може да противодейства. Русия, Китай и Европа се възползват от стратегическото поражение на САЩ в Ирак, за да постигнат консенсус. Германия ще излезе от военната структура на НАТО, а Франция най-накрая ще се изтръгне от англо-американската атлантическа хватка.

Интегрирането на Европа, според политически мотиви, ще бъде прекратено. На преден план ще излезе отново икономиката. Всъщност само наивници могат да очакват, че Путин ще се предаде и ще замени имперската мечта на Русия за президентско столче в 6-месечна ротация в Евросъюза, който се храни с нефтената и газова кръв на Русия.

Първата крачка беше направена. Путин трябва да благодари на Шрьодер и на Ширак. Особено на Ширак. И наградата май няма да закъснее. Говори се, че френският нефтен концерн Total ще получи голям дял в руската нефтена и газова компания Novatek.

Но и това не е всичко. "Русия вече е готова за нанасяне на изпреварващ, т.е. превантивен удар, срещу други страни, за да избегне евентуална терористична заплаха" - каза министърът на отбраната Сергей Иванов. Сериозно предупреждение отправи и на заседанието на Съвета на НАТО, където заяви, че бунтът в Андижан (Узбекистан) е бил организиран от територията на съседен Афганистан, контролиран от войските на НАТО. Иванов отиде по-далеч и обвини НАТО, че "извършва в Афганистан планомерна подготовка на терористи за техния по-нататъшен износ", визирайки САЩ и Англия.

Тактиката на САЩ да "свали" Русия от екрана на световните "радари" се провали. Русия е единствената страна, която още години наред ще е в състояние да изгори Америка със своето ядрено оръжие само за 15 минути.

Вероятно това е краят и на "оранжевите революции" в постсъветското пространство и на опитите за изграждане на "санитарни кордони" и за налагане на "външно управление". Тактиката на Буш да замени предишните умерени проамерикански режими около Русия с млади вълци с нова идеология, с нова агресивна енергия и нова геополитическа задача, се провали.

Дали идва времето за реванш от Русия на постсъветското пространство и на световната политическа арена?

Що се отнася до Грузия, Украйна, Казахстан, Чехия, Унгария, Полша и балтийските републики, те нямат под себе си сериозна основа, освен самоутвърждаващия се нов елит, който се изгражда върху русофобията.

Със сигурност елитът на Грузия в съвременните условия, както и в България, се оказа съвършено неадекватен. На Саакашвили му остават броени месеци. Грузия няма геополитическа алтернатива на Русия.

Украйна пък само американските експерти могат да я възприемат като обект на завоевания от страна на Русия. Истината е, че и в Украйна има компрадорски елит, който се състоя като мародер, благодарение на катастрофата. Заради това няма нищо чудно, че той изгражда своето самоидентифициране на противопоставянето на Русия.

Реванш може и да няма, но със сигурност налице е очакване за реванш. Мисията на режима на Путин е да подготви реализацията на това очакване. Реалният реванш за Русия не е да отмъсти за обидите, а да възвърне загубените исторически позиции в целия комплекс от геополитически, икономически, военни, културни и социални измерения.

Но дали Русия има потенциал за реванш?

Със сигурност степента на държавното й деградиране беше колосална. Но Путин успя да възстанови управлението на целия силов блок. Той реши и проблема с отстраняването на олигархията. Всички структури - Роснефт, Юганснефтгаз, Транснефт (без РАО Русия), останаха държавна собственост и са ръководени от държавни чиновници, като бяха извадени от контрола на олигарсите.

Русия има и колосално преимущество в социалната сфера, особено ако направи симбиоза с опита на СССР. Именно тук е основният проблем за Путин, който не търси решение в социалната сфера и по същество изгражда вместо досегашната олигархия нова такава групировка, този път силова. Това води до забавяне на темпото и може да завърши с пореден крах, ако не се състои социалната същност на руската национална идея.

Катастрофа в Русия при тези огромни ресурси не може да има, освен ако отвътре не се роди "кадифена революция", която ще завърши с разчленяването на държавата.

Путин обаче продължава да среща големи ограничения по възстановяването на Русия. Ако олигарсите и вътрешните компрадори знаеха през 1999 г. какво има намерение да прави, той нямаше да изкара и месец.

Предпоставките за възраждането на Русия са налице, както от западната страна на Евразия - Франция и Германия, така и от източната - Китай и Индия. Ролята на Русия ще нараства и ставащото в нея ще бъде все по-важно. Ако Русия успее да заеме мястото си като големия евразиатски мост, което беше мечтата на всички велики руски геополитици, това ще бъде победа за националната руска идея.

Демократизирането на Русия по западен образец завърши с пълен провал. Последният пример са Горбачов и Елцин. Путин засега няма алтернатива, а до изборите през 2008 г. е още далеч, като не се знае дали няма да са по-рано и кой ще избира държавния глава - избирателите или парламентът.

В Русия има протестни настроения и те ще нарастват, ако Путин не възприеме социален курс. Но и тези настроения няма да доведат до дяснолиберален преврат. Ако все пак има преврат, на власт ще дойдат хора, които съвсем няма да са либерали...


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 122, July 2005
Ширак - по стъпките на де Гол
Ако де Гол беше жив, щеше да гласува срещу евроконституцията. Нищо чудно. Благодарение на генерала Франция стана държава...
    Голямата игра в степта на Централна Азия
На огромните пространства на Централна Азия се оформя новият фронт на геополитическия сблъсък на големите на този свят. ...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com