Тъй като доста години работих извън България, чуждестранни колеги често ме питат дали по-добре живеех при социализма или сега - при капитализма.

Отговарям им, че при социализма живеех, а при капитализма все още съм жив. С последното обстоятелство е свързан техният втори въпрос: "Как все още си жив", с което показват, че не познават демокрацията в България, която съдържа две презумпции - че такъв вестник не може въобще да съществува, или, че ще съществува, докато има демокрация.

Привърженик съм на втората - че ще съществуваме дълго, защото сме основното доказателство, че има демокрация в България, т.е. щом "Строго секретно" излиза вече почти 15 години и щом Иванджийски може да пише такива неща, значи България е една напълно демократична държава.

Егоцентрично е да пилея мястото в "Строго секретно" за детайли от моя живот, въпреки че постоянно съм затрупван с въпроси от репертоара на пионерската организация: "Какъв си бил и какъв искаш да станеш." Какъв съм бил знаят почти всички - журналист от "висшия пилотаж", който прекара половината от периода на борбата между развития социализъм и последния стадий на империализма в чужбина, за да анализира слабостите на основния враг.

Благодарение на тогавашното ми отсъствие от политическата сцена на България, особено около 10-ти ноември, не пожелах да стана по-голяма публична личност, отколкото съм сега. Публични личности у нас са хората, които публично живеят в този публичен дом.

В този смисъл най-публични са физиономиите от първите страници на вестниците. А аз не съм от 1-ва, а както виждате, от 2-ра страница.

Животът на 2-ра е по-спокоен, но също е нервен. Той е като банкнота - не знаеш у кого ще попадне и кой ще я похарчи. Попада навсякъде. Даже покойният Живков в уюта на домашния арест на "Секвоя" ме питаше: "Абе, всичко това, което го пишеш, истина ли е?" Значи и той е бил изненадан, въпреки че знаеше много. Изненадан беше и Луканов, заради който не щадеше усилия да спре "Строго секретно". Не успяха и последвалите мушмороци, като мургавият Костов и неговият копой Атанасов. Има още да учат. Същото се отнася и за Кобургготски, за който "Строго секретно" е синдромен комплекс. Щом види снимката ми или чуе съчетанието "Строго секретно", винаги се асоциират с "имотите" му.

Присъствието на 1-ва и 2-ра страници има и други разлики. За публичните личности от 1-ва страница медиите например използват само две думи - "кретен" и "бандит". За мен епитетите са по-разнообразни - от политическо, морално, криминално и даже религиозно естество, като се използват индивидуално или се кумулират. Стигна се дотам, че за мен трябваше да се застъпят Международният прес-институт и Бюрото по печата на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, които все пак разбират, че някой трябва да критикува обществото на политическите идиоти и онези, които управляват с крайника, който при нормалните хора се нарича мозък.

Доста неочаквано се оказа, че мозъкът най-добре се стимулира от водката. Радостната информация дойде от съответния тематичен сектор на Московския институт по пневмология, където откриха, че руснаците през миналата година въобще не ги улови убийственият вирус на SARS. Другите - да, тях - не. Причината е проста - средностатистическият руснак ежедневно пие 80-100 грама водка, която е профилактика срещу всякакви идентифицирани и неидентифицирани вируси и други биооръжия на съвременния американски империализъм.

Вече питате каква е връзката между мозъка и водката? Ще ви обясня. От същия институт, което беше потвърдено и от Швеция, дойде втора информация, че водката не само убива вирусите, но редовното й консумиране води до нарастване на нервните клетки в сивото мозъчно вещество. Пиещият става по-творчески и измисля разни нетрадиционни идеи.

Потвърждение е политиката в България. Една от причините например да печели опозицията е, че като такава тя има по-малко работа и повече време за пиене, заради което клетките в мозъците им се увеличават и те измислят разни неща. А онези, които са на власт, като Кобургготски (Костов не пие, което му личи), имат по-малко време да пият и започват да оглупяват. Което при Кобургготски беше очевадно. Заради ограниченото си пияндурство те започват да губят връзката с народа, т.е. с електората.

Но има една много тънка граница, която трябва да се знае. При изследваните мишки-пияници мозъчните клетки наистина са се увеличавали, но те започнали да предпочитат водката, вместо водата. Което означава, че за да нараства мозъкът, трябва да се пие редовно, но по малко.

Вижте какво стана при президента Джордж Буш. След дълго въздържание започна отново да пие като невидял, от което затъпя още повече. Крие се от жена си в килера с бутилката, иска да хвърля ядрени бомби върху Иран и Сирия, говори още по-големи глупости.

Неслучайно и пиещите народи са по-умни. Всъщност мъдростта на народите се крие в алкохола. Буш не е запознат с историята на марксизма-ленинизма и на перестройката на Горбачов. Великият Ленин, като въздържател, не разбираше интелектуалната сила на алкохола и призоваваше елита вместо водка, да налива разум в плебейските глави. Докара я до появата на Сталин. Горбачов беше още по-голям въздържател и забрани въобще пиенето на руснаците. Докара я до появата на Елцин, който пиеше редовно и много. Но руснаците, като нас, имат поговорката "Много добро не е добро". В американската култура обаче тази максима липсва. Там доминира призивът на Mc Donald’s "Колкото повече, толкова по-добре". И я докараха до Буш.

По този начин алкохолът се превръща в идиотометър, с който може да се мери нивото на идиотизма. На онези от 1-ва страница.

Заради това предпочитам да съм на 2-ра страница и отказвам на всички телевизии, кабеларки и радиа. Още не разбират, че хората вече гледат телевизия и слушат радио, за да се смеят. Има и смъртни случаи.

За мен обаче най-важното е да удържа обещанието отпреди 13 години в първия брой на "Строго секретно" - да се надсмиваме над глупостта и да се смеем от тъжните неща. Както виждате, това е единствената програма, която в тази държава беше изпълнена напълно.

Изводът: Внимавайте, имате мозъци, цялата отговорност за тях носите вие.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ