Развигор Business Club

Преди няколко години, като първи в страната, направихме някои изчисления, от които се виждаше, че след 1989 г. от България са били откраднати чрез приватизацията, раздържавяването и реформите около 75 милиарда долара. Започнаха да ни повтарят без да разбират същността и по този начин това огромно престъпление беше замъглено.

Ще се опитаме да обясним за какво става дума по възможно най-достъпния начин.

Откъде са тези 75 милиарда долара?

Към 1989 г. България разполагаше с основни фондове и трайни активи за около 30 милиарда лева, които по тогавашния курс правеха 30 милиарда долара. Но стойността им беше подценена, тъй като при социализма никой не предполагаше, че това ще има значение.

Реално тези активи бяха за около 40 милиарда долара. В населението имаше спестявания за около 10 милиарда долара, които бяха ограбени чрез краха на банковата система в началото на 90-те години.

Въпреки че имахме дълг за около 8,5 милиарда долара, разполагахме с валутни и златни резерви за около 3 милиарда, които се изпариха. Имахме да прибираме и дългове за около 4,5 милиарда долара, които не бяха прибрани, не само от Ирак.

Дотук са 49 милиарда долара.

Но това не е всичко. През последните 15 години, въпреки че изплатихме дълг за около 10 милиарда, трупахме нов за над 12 милиарда долара. Това прави около 61 милиарда долара. Загубите от тяхната липса обикновено са около 15 на сто, т.е. още 9 милиарда долара. Общо 70 милиарда долара. Далаверите на Милен Велчев с трансформирането на дълга и нереализирани изгоди са още 2,5 милиарда долара. Изнесени от олигарсите още 2,5 милиарда и т.н.

Това означава, че в най-общи линии грабежът на България след 1989 г. възлиза на около 75 милиарда долара. От всеки българин са били откраднати по 10 000 долара.

Къде са тези пари, щом като от цялото приватизиране и разпродажба на България в хазната са влезли само 3 милиарда долара.

75 - 3 = 72 милиарда долара.

Това е огромният, невероятен, безпрецедентен грабеж на България покрит с една дума "демокрация", въпреки че във всяка демократична държава тези хора щяха да бъдат разстреляни, обесени, разчекнати и хвърлени на крокодилите в зоологическата градина.

Къде отидоха тези пари, кой ги открадна?

Частичен отговор дават класациите, които следим в полското списание Wprost, което определя най-богатите хора на Източна Европа, в това число и в България. В тазгодишната класация сред първите 100 бяха Васил Божков, Емил Кюлев и жената на Илия Павлов. Павлов и Кюлев вече ги няма. Винаги има една по-голяма акула, която изяжда по-малките риби.

Това е същността на грабежа на България, който те не успяха да разберат.

Wprost прави класацията на Източна Европа, но Forbes - списанието на американската финансерия, прави световната класация. През септември Forbes публикува последните данни за прираста на богатството на 400-те най-богати американци в сравнение с 2004 г. То се е увеличило със 125 милиарда долара. Как в тази страна, която е обхваната от криза, чийто брутен дълг възлиза на 38 трилиона долара, която има отрицателен търговски баланс за 700 милиарда, 400 американци забогатяват с главоломно темпо?

Могат, за сметка на глупаците, сред които са и българите, които през 2005 г. натрупаха най-малко 2 милиарда нов дълг.

За да станат нещата още по-ясни ще посочим, че преди 6 години богатството на 358 най-богати хора на света беше колкото общите годишни приходи на 2,4 милиарда най-бедни хора на планетата, които тогава бяха 45 на сто от цялото й население.

358 срещу 2 400 000 000.

В самите САЩ 42 на сто от националното богатство е собственост на 1 процент от населението. Пак там 20 на сто от най-богатите домакинства получават 45 на сто от глобалните доходи на тази държава. Коефициентът на Гини в САЩ нарасна от 0,35 на 0,40. С този синтетичен показател се измерва общественото неравенство - колкото по-близък е до единица, толкова по-голямо е неравенството. Нулев показател означава, че всеки получава един и същ доход.

Преди 1989 г. коефициентът на Гини в страните от Източна Европа беше около 0,25, а в България около 0,2, т.е. бяхме социално хомогенни и доходите на хората бяха изравнени. Сега в България показателят е около 0,50, т.е изпреварихме даже САЩ в общественото неравенство.

Нещата се влошиха след слизането на социализма от сцената на Източна Европа. Падна и стената на страха на Запада. Този страх възпираше лакомията на западната олигархия.

Така стигаме до днешните реалности. Погребението на реалния социализъм се оказа най-добрият бизнес в историята на световния капитализъм. От така нареченото трансформиране, приватизиране и раздържавяване на бившия социалистически лагер забогатяха фантастично най-безогледните бизнес-гангстери на Запад, същите, на които Forbes прави класации. Парите на източноевропейските бандити преминаха в ръцете на наднационалните корпорации и банки. Прошка няма. Борбата е на живот и смърт. Преобладава вторият процес.

На Запад отидоха и ограбените от България 75 милиарда долара. Най-бедната европейска страна финансира най-богатите, в това число САЩ.

От Русия, по най-скромни данни след 1990 г. бяха откраднати 600 милиарда долара, а реално - около 7 трилиона. Огромни суми бяха изнесени от Чехия, Полша, Югославия, ГДР. Всъщност това е грабежът на историята на човечеството.

Той продължава и в рамките на ЕС. Сега е техен ред да си пълнят касите от по-бедните. Ако ви казват, че България ще спечели нещо от влизането си в ЕС сте по-големи идиоти и от тях. През пролетта на 1999 г. в Берлин беше договорено, че разширението (тогава само с 6 държави) ще струва 80 милиарда евро. Само половин година по-късно същата сума вече беше "достатъчна" за 12 държави. През 2002 г. окончателно беше решено, че за приемането на тогавашните 10 нови страни-членки ще "стигнат" и 40 милиарда евро.

Какво беше обещано на България? Евентуално ще получим през първите три години след присъединяването си (2007-2009 г.), 4,2 милиарда евро, които обаче реално ще са 3 милиарда. Но имайки предвид, че тази сума не е окончателна, тя може да падне до 4 на сто от брутния национален продукт, т.е. до 2 милиарда евро, толкова, колкото е нашият годишен търговски дефицит. Не е ясно обаче дали и това ще получим, тъй като бюджетът на ЕС не беше приет за 2007-2013 г., а той трябваше да съдържа и средства за България.

Шест страни от ЕС - Германия, Австрия, Франция, Холандия, Швеция, Англия, предложиха съкращение на бюджета на ЕС до 1 на сто от общия брутен национален продукт на евросъюза. Ако се прибавят непреките разходи, свързани с внедряването на acquis communautaire, т.е. на всички закони и разпоредби на ЕС, ще се окаже, че нищо няма да получим и ще доплащаме.

След като ви обяснихме къде бяха отвлечени 75 милиарда долара, сега ви обясняваме къде ще отидат още 75 милиарда през следващите 15 години.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ